Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Когато Църквата ни съветва да носим името на светец, не го казва, за да налага мнението си, а защото зад това се крие духовна причина. Когато сме бебета, ни дават име. Често се случва, че името по-скоро се свързва с бабата или дядото, докато то трябва да служи за мост, който ще свърже земния ни живот с небесния.
Всяко име е свързано със светец. Зад всеки един светец стои подвиг и кръст. Името е свързано с нашата личност. Понякога, когато ми споделят какви са били имената им някои неженени духовници, не мога да повярвам. Запомняме например, че еди-кой си е о. Хрисант. Е, как да му кажем “Коста”. Ами не става, драги мой. Това е о. Хрисант…!
Светците, чиито имена носим, не са някакви митични герои. Това са истински хора, с които сме свързани не само чрез името, но и чрез Самия Бог. Онзи ден се причасти малкият Николай за първи път. С Тялото и Кръвта Христови, които са били претворявани и с които е причастявал неговият духовен покровител, Св. Николай някога, в Мира Ликийска, за първи път се причасти и малкият Николай.
Светците на нашата Църква ни учат, че тук, на тази земя, сме като духовни “туристи” – имаме своите корени, при това – свещени, които минават отвъд тленността на времето. Имената ни не са просто някакви исторически артефакти. Всяко име носи частица Кръст и Небе в себе си; временната земя и единствената ни родина – Небесата. Приятен път, приятно възнесение! Нека светият застъпник на всеки един от вас да ви помага!
Автор: Йеромонах Язон
Превод: Асен Андонов
Източник:pemptousia.gr
