Начало / Uncategorized / Призвани сме да бъдем осиновени

Призвани сме да бъдем осиновени

Постоянно чувстваме празнота. Празнота, от която ни боли. Запълваме я с най-различни неща, но все тя някак все остава. Отдалечаването ни от Източника на живота, тъгата по изгубения Рай, това е отворило една голяма рана. Всички екзистенциални въпроси намират своето решение в една ясла. Невместимият идва, за да се побере в утробата на една млада Девойка, за да стане смисъл на цялото творение. “Цялата вселена се изпълва с радост, Христос се ражда от Дева”.

Рождество Христово е велик ден. Дойде Любещият вселената и обикна една развратница, наранената човешка природа, която отново превърна в девица, както се казва в едно от словата на Св. Йоан Златоуст.

Не съществува “коледен дух”. Това, което наричаме коледен дух, е всъщност свързано със светската потребителска радост, която продължава само няколко дни и която не може да насити човешката душа. Може само да я погъделичка с някаква временна наслада, след която идват тъгата и терзанията.

Това прилича на кафето – в началото сладко, но после започва да става горчиво. Вместо суетата на коледния дух, Църквата предлага Личността на Самия Бог, Който “се яви в плът” (1 Тим. 3:16). Самият Бог идва и изведнъж тази празнота се изпълва със смисъл. Синът и Словото Божие придобиват плът и влизат в историята, не за да ни поучи, а за да ни даде живот чрез собствената Си жертва. Не е дошъл просто да ни даде смисъл на живота, защото Самият Той е смисълът като Личност и Източник на вечния живот.

Бог не е някаква сила, която е някъде високо в облаците, Той е Личност и връзката с Него е личностна. Идва и ни вика, без да нарушава свободата ни. Тази вътрешна празнота се запълва, вече в нея не се побира тъгата, безнадежността, болката, трагедията. Дойде! И тази жажда и глад за отговори “внезапно придобиват истински смисъл”.

Нека помислим върху тези неща тези дни и да си зададем по детски невинните въпроси – Защо празнуваме Рождество? Защо Бог е дошъл на земята като Човек? Защо трябва това да ме засяга? Какво значение има за моя живот боговъплащението? Защо, макар и да получавам подаръци и да виждам навсякъде светлини, в моето сърце е мрак? Тези дни нашата Църква ще се превърне в родилно отделение. С нетърпение ще чакаме в чакалнята да чуем радостната новина “Христос се ражда, славете Го! Христос слиза от небето, посрещнето Го! Христос е на земята, възнесете се. Пейте на Господа, цяла земьо, въпявайте весело люде, защото се прослави!”.

Рождество Христово не е станало просто, за да се превърне в празник, който да идва и да отминава. Като родители сме призвани да възпитаме това у плода на нашата любов, за да стане той небесен.

Макар и да се случва точно обратното, ние нека се вслушаме в Светото Дете, което за нас е станало Баща. Нека позволим на Светото Дете да възпита сърцата ни. Сиротата се превръща в осиновение. Вече не сме сами, имаме за Спътник Някого, Който може да ни измени, стига просто да се предадем на волята Му.

Покажи пътя ни, Христе, просвети мрака в сърцата ни. Имаме нужда от това. Амин!

О. Спиридон Скутис

Превод: Асен Андонов

Източник: euxh.gr

За Ангел Карадаков

Виж още

Неделя седма след Пасха – Познаваме ли Иисуса Христа

„А вечен живот е това: да познават тебе единаго истиннаго Бога и пратения от тебе ...