Начало / Uncategorized / За нафората и нейния смисъл

За нафората и нейния смисъл

В по-стари времена, след литургия, черкуващите искали втора, че и трета нафора. Някои, в повечето случаи жените, носели със себе си торбички, където слагали допълнителната нафора. Днес това се случва все по-рядко.

В древни времена нафората е имала чисто практически характер – тъй като всички черкуващи се причастявали, за да избегнат опасността да “изплюят” по случайност частица от Светото Причастие, са приемали нафора. С времето този благочестив обичай, свързан с Причастието, се изгубил, като нафората започнала да се раздава при излизане от храма както на причастилите се, така и на останалите. Много са църквите днес, където се раздава нафора веднага след светата Литургия. Не бива да забравяме обаче, че Отците на църквата, бидейки от Изтока, са придавали символичен характер на много неща. Така и нафората започнала да излиза извън чисто практическия си характер – за обиране на частиците на Светото Причастие от устата, и придобила един друг, по-различен смисъл.

Предците ни имали благочестивия навик всяко утро, преди да започнат каквото и да било дело, да приемат нафора и светена вода, след което да се прекръстят. Днес този обичай все още съществува в манастирите. Когато не се извършва света Литургия, т.е. – не се подготвя Свето Причастие и следователно – “прясна” нафора, след края на утренната служба се раздава светена вода и стара, нарязана на кубчета, нафора от минала Литургия. Първата храна и питие, които монасите вкусват, са светена вода и нафора. Целта е всяко движение и мисъл да станат Христови.

Много лесно някой ще лепне “етикет” на един такъв човек, който спазва този обичай, и ще каже, че е старомоден или архаичен. Един такъв помисъл е лош, както и начинът, по който по принцип възприемаме нещата. “Ще хапна нафора, ще пийна светена вода, за да ми върви денят”, ще си помисли някой. “ Хапни малко нафора, ще ти донесе късмет!”, ще каже майката на детето си и ще настоява то да я приеме. Често обаче обръщаме внимание на резултатите, а не на причината. Разбира се, да приемаме нафора и светена вода сутрин е нещо благословено, но не го правим, за да “ни върви денят”!

Това, че приемам нафора и пия светена вода сутрин означава, че тялото ми става част от Църквата Христова. В действителност казвам, че “и днес ще подкрепя земното си тяло първо с Теб”. Също така напомня, че предстои да се причастим на следващата неделя. Представяте ли си ако всеки един от нас има мисълта, че всяка неделя ще се причастява. Колко по-различни щяхме да сме…

Нека започваме деня си с Бога, нека участваме в Литургията, да разбираме какво се пее и говори, нека се опитваме да го живеем, а не да слушаме механично … Тогава, всичко, което ни се случва, ще бъде успешно, а ние ще сме изменили начина, по който гледаме на нещата. Ако искате, наречете това щастие. Това е блаженство.

Има обаче и такива хора, които искат нафора допълнително, защото няма какво да ядат.

Автор: Йеромонах Язон
Превод: Асен Андонов

Източник: theodromion.gr

Снимка: orthphoto.net

За Ангел Карадаков

Виж още

Православна литургия в центъра на Париж и Европа

Всяка неделя православната гръцка патриаршия „Св. Стефан“ в Париж се превръща в събирателен център на ...