Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Съвсем скоро всички ще се поздравим с празника Рождество Христово. В зимните дни често повдигаме въпроса за даренията, благотворителността и милосърдието. Срещаме ви с Мирела Кючукова от Православния информационен център в Благоевград, който години наред организира благотворителни мероприятия и подпомага десетки социално слаби семейства. В центъра работи и клуб по журналистика за подрастващи, а младите хора издават и свой вестник.
– Празникът Рождество Христово предстои. Какви са традиционните инициативи, с които Православният информационен център се занимава в момента?
– Рождество Христово е специален празник за малки и големи, за това и във всички дейности на православния център се усеща особена радост. Учениците в курса по иконопис довършват своите икони, първи (конкурс бел.р.) за някои от децата. Екипът на младежкия вестник Кандилце, усилено работи по Рождественския брой, подкрепяни от учениците на неделното училище. Репетициите на хора, ръководен от г-н Папахронис усилено разучава Рождественските песнопения. Цялата тази радост, ние се опитваме да я предадем на повече хора. За това и тази година организираме няколко работилници: за коледни сувенири, украси и картички. По традиция участваме в коледната програма на Община Благоевград с Печене на рождественски хлебчета и библейската история за Раждането на Спасителя.
Продължава и провеждането на курса „Православна култура“ съвместно с благоевградските училища, библиотеки и институции.
А всички деца от курсовете към центъра и техните родители ще зарадваме с пътуване до коледното градче в гр. Драма, Гърция.
– Милосърдната дейност в последните години е добре организирана в Благоевград. Разкажете ни повече за кухнята за бедни, както и за другите ви инициативи.
– Раждането на Божия Син ни призовава да направим място в сърцата си за Него. Сега, във времето на Рождественския пост, все повече хора извършват дела на милосърдие.
За 13та година Неврокопска митрополия ще раздаде хранителни пакети на деца в нужда, бедни, наркозависими семейства и болни хора.
В момента е в разгара си кампанията „Приятели наши връстници гладуват. Нека спрем това!“ съвместно с Общинския съвет по наркотични вещества. Много ученици и граждани се включват в нея и вече се събират дълготрайни хранителни продукти, които следващата седмица ще достигнат до нашите „по-малки“ братя.
Кухнята за бедни към църквата „Св. Николай“ в благоевградския квартал “Грамада“ тази седмица ще започне своята 4та година. Изминаха три години, които ни показаха, че когато сме единни в Христа, Бог ще подкрепя делата ни и ще получаваме духовна полза, както ние – доброволците, така и хората, на които помагаме.
Тази седмица ще осъществим още една инициатива в помощ на детското отделение в Благоевградската болница.
– Необходимо ли е да помагаме? Как учите подрастващите да го правят? Какви са трудностите?
– Едно важно нещо научих аз, за себе си от проведените до сега благотворителни кампании: когато извършваш милостиня, помагаш повече на себе си. Милосърдието е действие, породено от нуждата на самия човек за това носи облекчение и радост, когато се извършва в името на Нашия Господ Иисус Христос. То е толкова нужна за душата, колкото водата за тялото. Децата трябва да се учат на милосърдие от най-ранна възраст чрез личния пример. С порастването се налага и нуждата от осмисляне на милосърдието, не само като милостиня, но и като изповядване на вярата. За това е нужно децата да посещават часовете по Религия-Православие и прицърковните школи.
Трудностите мисля, че са в две посоки – неразбирането на милосърдието, като лично душеспасително дело. И второ не изповядване на вярата чрез дела.
– От доста време вече създавате и свой вестник, в който доста деца помагат и се учат на православна журналистика. Какви са наблюденията ви по отношение на чистотата на словото. Губи ли днес силата си писмената реч?
– Младежкия вестник Кандилце се подготвя от ученици и младежи. Те подбират материалите, правят интервюта, пишат статии. Факт е, че хората все по-малко четат, по-лесно е да се информираш от електронните устройства. От друга страна писмената ни култура става все по-слаба. Интересно е обаче, че има млади хора, които са изключително ерудирани и дълбоко разсъждаващи. Много съм щастлива, когато те се занимават и с православна журналистика. Не мисля, че писмената реч ще загуби силата си сега или в бъдеще. Тя е свързана с мисловната система на човека и докато има мислещи хора, ще има и писмена реч.
– С какви надежди лично, а и в по-общ смисъл ще посрещнете Рождеството на Спасителя?
– Когато живота е труден, да имаш надежда е богатство. За вярващия човек, за православния християнин надеждата е основополагаща за живота му. Ние се надяваме на Божията милост, убедени сме, че Бог ще ни изпрати нужните сили, да понесем всички трудности и изпитания. За това трябва да бъдем спокойни, да прогоним страховете и съмненията, които нарушават душевния ни мир. Да се доверим на Бога, Той няма да ни изостави. Нашият Спасител се Роди! Да се зарадваме, и да задържим радостта в сърцата си, да я подхранваме и умножаваме, защото Той се въплъти заради Нас.
С Мирела Кючукова разговаря Ангел Карадаков.
