Начало / Uncategorized / Седем причини защо толкова много деца се чувстват отегчени в църквата

Седем причини защо толкова много деца се чувстват отегчени в църквата

Миналата неделя нашата църква извърши ежегодното си многоезично богослужение на китайски, испански и английски – всички се бяхме събрали за службата. Четяхме св. Писание на няколко езика, а проповедта бе на испански, придружена от превод на английски. Тъй като онази неделя нямаше неделно училище, децата бяха с родителите си по време на цялата служба. 

Когато казахме на децата какво им предстои тази неделя, всички дружно и много силно извикаха „НЕЕЕЕ“! (Да ви призная, трябваше да напиша повече не-та, че да мога да опиша цялото им недоволство). „МОЛЯ, нека се приберем у дома! Може и вкъщи да направим служба! Моля ви, не искаме ТАЗИ служба! Скучна е!“

Явно бяха запомнили събитието от миналата година. Въпреки хленченето им, ги вкарахме в колата и устояхме на молбите им до храма. Ще излъжа, ако кажа, че случилото се е нещо рядко, децата често не желаят да ходят на църква. Може би този тип служби ги кара да недоволстват повече от обикновеното, но има и много обикновени неделни служби, когато децата питат „Трябва ли да ходим?“. Бих се обзаложила, че и вас са молили по същия начин. Въпросът какво да правя, когато децата не искат да идват на църква, е един от най-често задаваните от мои читатели и сред най-обсъждани из християнските форуми за родители. 

Децата най-вече се оплакват, че църквата е скучна и не им се ходи там. Родителите смятат, че именно те трябва да ги убедят в противното, и търсят различни начини, за да го постигнат. Това обаче е лоша идея. 

Мисля си, че има  доста валидни причини, в следствие на които децата ни се чувстват отегчени в църквата или неделното училище. Всъщност децата често не просто си търсят извинения, за да не ходят на църква. Това показва наличието на конкретни проблеми.

Ето няколко „валидни“ причини за скуката в църквата, върху които родителите трябва да помислят.

1. Твърде много се набляга на забавлението по време на неделното училище

Това вероятно звучи нелогично. В крайна сметка, ако неделното училище е много забавно, тогава децата трябва да искат да отидат, нали? Не, не и не. Сега, ако неделното училище наистина беше някакво невероятно изживяване, подобно на увеселителен парк, можеше и да е така (а децата биха избирали да ходят по грешните причини). Но „забавлението“ на неделното училище обикновено се състои от сравнително леко забавление като занаяти, футбол на маса, или може би отборни съзтезания с лъжици и бонбони M&M.

Този тип „забавление“ не може да се сравни със забавленията на детето ви у дома, където може да прави каквото си пожелае. 

Разбира се, че ще искат да останат вкъщи; църковните забавления са скучни в сравнение с тези у дома. Когато програмата на неделното училищe наблягаа на развлеченията, напълно нормално е детето да стигне до този извод. Кой може да ги обвини? Ако това, което детето получава от неделното училище, е някакво уроче с повече разговори с приятели, ще ви е трудно да ги убедите, че тази „църква“ не е скучна (когато те я асоциират със забавата в неделното училище). 

2. Църквата за „възрастни“ е отвъд тяхното разбиране

Поради липса на същинските дейности, които трябва да се извършват в неделните училищни програми, родителите започват да водят децата си с тях по време на богослужението „за възрастни“. Това може да се окаже благоприятно за някои деца. Моята единадесетгодишна дъщеря наскоро спря да посещава неделното училище, за да идва с мен на служба, и казва, че успява да я следи и да научи много повече неща, отколкото в клас. Когато деветгодишната ми дъщеря видя сестра си да го прави, и тя започна да идва. Тя обаче прекарваше по-голямата част от службата, облегнала глава върху раменете ми и опитвайки се да поспи – просто нямаше интереса и търпението на по-голямата. След служба ми каза, че й е било скучно, аз й отговорих: „Разбира се! Ти предпочете да спиш!“.

За децата като голямата ми дъщеря, които искат да посещават църква с възрастните вместо неделно училище, това може да се окаже чудесен избор. За останалите обаче, като по-малкото ми дете, които не са готови да следят преподавания материал и вместо това предпочитат да си играят или да си фантазират, скуката е нещо неизбежно. Това не означава непременно, че неделното училище ще бъде нещо по-малко скучно, а по-скоро, че църковната служба не е непременно решението.

3. Семейството посещава църква от време на време

Всеки свещеник, когото познавам, се оплаква от това, че семействата все по-рядко посещават църква поради най-различни причини (спортовете неделя сутринта са една валидна причина за тях). Вече се счита за редовен черкуващ се, ако посещава храма веднъж в месеца.

Зная, че някои хора ще ме разберат погрешно, но е важно да се каже: дори енорията да може да предложи най-доброто неделно училище на света, ако семейството я посещава рядко, то е съвсем нормално на детето да му е скучно – нищо не ги свързва с това, което изучават, или със случващото се там. Не можете да обвинявате едно дете, че телом присъства, а духом е някъде другаде.

4. Вярата в семейството се състои предимно от ходене на църква в неделни дни

Дори семейството ви да посещава служби всяка седмица, ако не се молите често заедно, не изучавате съвместно Библията или не разговаряте за вярата у дома, вероятно децата ще си задават въпроса защо въобще да ходят на църква. Те ще гледат на църквата като още едно задължение за седмицата, без то да има някаква смислена връзка с ежедневието им. С други думи ще се превърне в ненужно бреме, което е по-скоро остава излишно спрямо останалите неща.

5. Чести и твърде дълбоки разговори за вярата у дома

Ето още един сам по себе си противоречащ си момент, но съм забелязала, че това се случва на много семейства, дълбоко отдали се на своята вяра. В семейства, в които често става въпрос за религиозни неща от твърде дълбок характер, то е в реда на нещата децата да придобият една вяра на по-високо интелектуално ниво в сравнение с това, което получават в неделното училище – в тази връзка класовете в неделните школи ще са скучни. Сигурен знак за този проблем е, ако детето ви се оплаква, че не са „научили нищо“, или че се повтарят „едни и същи истории“. Макар и родителите често да мислят, че липсата на желание да посещават неделно училище у децата е проблем от духовно естество, то всъщност може да показва точно обратното – децата поже просто да имат завишени очаквания за материала в неделните училища и да се отегчава от историята за Ноевия ковчег, която са чули за хиляден път, хапвайки пуканки.

6. Съмняват се в Бога или в истинността на християнството

Това е нещо напълно нормално, но се учудвам, когато науча колко много родители го изключват като възможност. Ако децата са спрели да вярват в Бога или в християнството, то за тях църквата ще е нещо скучно.

Представете си за момент, че именно вие трябва да посещавате църква (или някакво друго събрание), която започвате да отричате с всяка изминала седмица, а от вас се очаква да проявявате интерес към нея. Изучават книга, която смятате за измислица, но пък от своя страна те я приемат за истина и я прилагат в ежедневието си, като искат и вие да го правите. Истината е, че на вас няма да ви е интересно, тъй като не вярвате в тези неща. Защо ви е да изучавате една измислена книга толкова задълбочено всяка седмица?

В случай, че на децата ви им е скучно да ходят на църква, или пък подхождат агресивно към това, поговорете с тях относно вярата им в Бога, в Христос, в Библията. Ще се удивите от резултатите.

В случай, че се окаже, че липсата на интерес е породена от неверие, по-важно за вас (поне на този етап) е да опитате да обсъдите съмненията им или да поговорите за различни доказателства за истинността на християнството.

7. И те са хора

Относно разказа ми в началото на тази публикация, докато шофирахме към църквата, се обърнах към децата и им казах: „Хей, дечица. Имам изненада за вас“. Те млъкнаха, а аз продължих.

„Да ви кажа честно, и на мен не ми се ходи днес на църква. Този тип служба не ми допада. Предпочитам да съм си у дома тази сутрин.“

Погледнаха ме с ококорени очи, смятайки, че ще се приберем.

„И въпреки това отивам. Опитайте да разберете, като хора, често е по-изкушаващо да си останем у дома вместо да отидем на служба неделя сутринта. Това е напълно нормално чувство, ние възрастните също го изпитваме понякога. За нас е от първостепенна важност да отидем въпреки тези изкушения поради няколко причини: 1) Това е един от начините да поставим Бог на първо място в живота ни (посвещавайки всяка неделна утрин на църквата), 2) Църквата не означава само учене – там също служим на Бог, а службата изменя отношенията ни с Него, и, 3) Важно е да създадем връзки с останалите вярващи от енорията ни (Евреи 10:25). Днес не отивам на църква, защото не мога да правя нещо друго, което ми харесва. Отивам на църква, защото обичам нашия Господ и по този начин Го слагам на първо място“.

С други думи им обясних защо чувството за скука не трябва да е решаващият фактор, когато посещаваме църковна служба. Не съм правила опит да ги убеждавам, че може да не е скучна.

Този тип сравнение е от изключителна важност за децата. Надявам се да съм демонстрирала в тази публикация, че има много валидни причини, поради които децата намират ходенето на църква безинтересно. Ако успеят да проумеят защо църквата е важна, когато започнат да изпитват скука, това ще доведе до по-продуктивни разговори, а не просто до мъмрене всяка неделя.

Автор: Наташа Крайн

Източник: www.pravmir.com

За Ангел Карадаков

Виж още

Румънската църква строи първият си манастир в Австралия и Нова Зеландия

Румънската епархия на Австралия и Нова Зеландия осъществява свой сложен проект по основаването и организирането ...