Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Колкото повече хората са очистени от страстите, толкова по-голяма е възможността им за истинско общение с Бога и ближните.
Тези, които имат романтичен и повърхностен поглед върху човешката личност, пренасят нечестието от човека върху обществото, поради което смятат, че всеки напредък в обществото ще доведе до подобрение и на самите хора. Но, без да отричаме значението на социалните ефекти върху хората, православните дават приоритет на преображението на личността чрез покаяние и божествена благодат.
Грешка е да искаме да променим обществото, без първо да се стремим да променим себе си.
Най-малкото е наивно да се смята, че промяна в няколко социални институции също ще доведе до промяна в хората, дори и те да не се покаят.
Болните хора създават болни общества, а болните общества влошават състоянието на болните хора. Опитът да разрешим социалните болести, без да излекуваме личната болест, просто прехвърля проблема от едно място на друго. Това е отказ да приемем личната си отговорност, скътаване от покаяние, предаване изцяло на егоизма, нежелание да виждаме себе си такива, каквито сме всъщност. Важно е да запомним, че Господ постави личното покаяние като условие за влизане в Своето царство.
Не бива да пренебрегваме и работата на дявола при разпадането на обществата и на отделните личности, и в общото разпространение на злото. Хуманитарното опростяване на социалните проблеми отрича съществуването на дявола. В Евангелието и в християнския опит обаче се изяснява степента на активното участие на дявола в лични и социални ситуации, както и необходимостта от борба срещу него себеотрицание и прогонване на злите духове. Разпознаването на духовете е дар за определени духовни монаси и миряни, за да се предотврати попадането на християните в клопките, зададени от лукавия, когато той се появи под прикритието на добротата.
Ние подчертахме силата на антиевхаристийните и антисоциалните сили не с цел да покажем невъзможността да ги преодолеем, а да покажем, че в християнските си стремежи трябва да ги вземем предвид.
Христос победи тези сили и със своята сила и подкрепата на Божествената благодат, християните могат да споделят тази победа.
В този момент социалната борба на християните се различава от всяка друга борба. Обществото, което различните системи (идеалистични и материалистични) желаят да създадат, е антропоцентрично. Обществото на християните е съсредоточено върху въчеловечилия се Господ. Средствата, използвани от хуманистите, също са антропоцентрични; тези на християните – богоцентрични. Основата на християнската социалност е смирението, докато в основите на другата хуманитарната версия намираме гордост, самодостатъчност и изключване на Бога. Това е повторение на греха на Адам: стремежът към обожествяване без Бога.
Може да не е случайно, че тези две хуманистични системи (капитализъм и комунизъм) и техните икономически последици имат своето начало в Запада и са предшествани от религиозния антропоцентризъм на „непогрешимия“ папа и филиокве. Това трябва да имат предвид православните и бившите православни, които безразсъдно отхвърлят нашата православна традиция, обикновено от незнание, в полза на придържането към западните системи.
Факт е, че нехристиянското общество лишава човека от възможността да получи душевен мир, защото ни оставя непримирени с нашия Небесен Отец. Нека си спомним думите на свети Августин, които изразяват човешкото преживяване: „Ти си ни направил, Господи, и сърцето ни винаги е неспокойно, докато не намери покой с теб“.
Атеистичните социални системи ни помагат да намерим решения на определени икономически и социални проблеми, но не и да имаме реални и съществени отношения с Бог и хората.
Те всъщност не отговарят на нашите екзистенциални въпроси, особено на тези за смъртта. Хората си създават удобства – за да умрат. Въпреки че тези системи, особено марксизмът, се характеризират със силен светски месианизъм, всъщност те не „водят от смърт към живот“ и така създават хора, които са трагични и без надежда. Понякога интензивната хуманитарна или предприемаческа дейност е резултат от опит да забравим основния си проблем, този на смъртта, и да ни избави от безпокойството, вакуума и досадата, които бележат живот, разделен от своя източник, Триединия Бог.
Ето защо, въпреки най-добрите намерения на много благородни хора, които са се стремили и са се жертвали за своите идеали, тези системи са коренно противоположни на човешката личност. В името на едно по-добро и справедливо общество те представляват пречка за пълното ни общение с Бога, което в крайна сметка е единственото нещо, което удовлетворява и допълва нашата природа. Те ни ограничават до малките размери на затворена, механична, безлична и материална вселена, която ни блокира от погледа към Небето. Какъв смисъл може да има животът, ако сме еволюирали животни, а не Божии образи и сме осъдени да умрем без никаква възможност да споделим вечността с Бога?
Автор: архим. Георги Капсанис, бивш игумен на манастира Григориат, Св. Гора – Атон
Източник: www.pravmir.com
