Начало / Uncategorized / Христос и социалният проблем

Христос и социалният проблем

Колкото повече хората са очистени от страстите, толкова по-голяма е възможността им за истинско общение с Бога и ближните.

Тези, които имат романтичен и повърхностен поглед върху човешката личност, пренасят нечестието от човека върху обществото, поради което смятат, че всеки напредък в обществото ще доведе до подобрение и на самите хора. Но, без да отричаме значението на социалните ефекти върху хората, православните дават приоритет на преображението на личността чрез покаяние и божествена благодат.

Грешка е да искаме да променим обществото, без първо да се стремим да променим себе си.

Най-малкото е наивно да се смята, че промяна в няколко социални институции също ще доведе до промяна в хората, дори и те да не се покаят.

Болните хора създават болни общества, а болните общества влошават състоянието на болните хора. Опитът да разрешим социалните болести, без да излекуваме личната болест, просто прехвърля проблема от едно място на друго. Това е отказ да приемем личната си отговорност, скътаване от покаяние, предаване изцяло на егоизма, нежелание да виждаме себе си такива, каквито сме всъщност. Важно е да запомним, че Господ постави личното покаяние като условие за влизане в Своето царство.

Не бива да пренебрегваме и работата на дявола при разпадането на обществата и на отделните личности, и в общото разпространение на злото. Хуманитарното опростяване на социалните проблеми отрича съществуването на дявола. В Евангелието и в християнския опит обаче се изяснява степента на активното участие на дявола в лични и социални ситуации, както и необходимостта от борба срещу него себеотрицание и прогонване на злите духове. Разпознаването на духовете е дар за определени духовни монаси и миряни, за да се предотврати попадането на християните в клопките, зададени от лукавия, когато той се появи под прикритието на добротата.

Ние подчертахме силата на антиевхаристийните и антисоциалните сили не с цел да покажем невъзможността да ги преодолеем, а да покажем, че в християнските си стремежи трябва да ги вземем предвид.

Христос победи тези сили и със своята сила и подкрепата на Божествената благодат, християните могат да споделят тази победа.

В този момент социалната борба на християните се различава от всяка друга борба. Обществото, което различните системи (идеалистични и материалистични) желаят да създадат, е антропоцентрично. Обществото на християните е съсредоточено върху въчеловечилия се Господ. Средствата, използвани от хуманистите, също са антропоцентрични; тези на християните – богоцентрични. Основата на християнската социалност е смирението, докато в основите на другата хуманитарната версия намираме гордост, самодостатъчност и изключване на Бога. Това е повторение на греха на Адам: стремежът към обожествяване без Бога.

Може да не е случайно, че тези две хуманистични системи (капитализъм и комунизъм) и техните икономически последици имат своето начало в Запада и са предшествани от религиозния антропоцентризъм на „непогрешимия“ папа и филиокве. Това трябва да имат предвид православните и бившите православни, които безразсъдно отхвърлят нашата православна традиция, обикновено от незнание, в полза на придържането към западните системи.

Факт е, че нехристиянското общество лишава човека от възможността да получи душевен мир, защото ни оставя непримирени с нашия Небесен Отец. Нека си спомним думите на свети Августин, които изразяват човешкото преживяване: „Ти си ни направил, Господи, и сърцето ни винаги е неспокойно, докато не намери покой с теб“.

Атеистичните социални системи ни помагат да намерим решения на определени икономически и социални проблеми, но не и да имаме реални и съществени отношения с Бог и хората.

Те всъщност не отговарят на нашите екзистенциални въпроси, особено на тези за смъртта. Хората си създават удобства – за да умрат. Въпреки че тези системи, особено марксизмът, се характеризират със силен светски месианизъм, всъщност те не „водят от смърт към живот“ и така създават хора, които са трагични и без надежда. Понякога интензивната хуманитарна или предприемаческа дейност е резултат от опит да забравим основния си проблем, този на смъртта, и да ни избави от безпокойството, вакуума и досадата, които бележат живот, разделен от своя източник, Триединия Бог.

Ето защо, въпреки най-добрите намерения на много благородни хора, които са се стремили и са се жертвали за своите идеали, тези системи са коренно противоположни на човешката личност. В името на едно по-добро и справедливо общество те представляват пречка за пълното ни общение с Бога, което в крайна сметка е единственото нещо, което удовлетворява и допълва нашата природа. Те ни ограничават до малките размери на затворена, механична, безлична и материална вселена, която ни блокира от погледа към Небето. Какъв смисъл може да има животът, ако сме еволюирали животни, а не Божии образи и сме осъдени да умрем без никаква възможност да споделим вечността с Бога?

Автор: архим. Георги Капсанис, бивш игумен на манастира Григориат, Св. Гора – Атон

Източник: www.pravmir.com

За Ангел Карадаков

Виж още

Завършва строежът на новата административна сграда при Самоковската порта до Рилския манастир

Завършва изграждането на новата административна сграда при Самоковската порта до Рилския манастир, започната през 2007 ...