Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Прошката е личен съзнателен избор независещ от нищо външно за душата ни. Избор, каквито и да са обстоятелствата, да не се ожесточаваме срещу другия.
Избор, да не го нараняваш, колкото и силно да те е наранил; да не му вредиш, колкото и много да ти е навредил; да оневиняваш и оправдаваш пак и пак, и пак… грешките и недостатъците му. Избор да гониш всеки помисъл, който накърнява любовта ти към него. Избор любовта ти към него никога да не отпада – избор веднъж и завинаги, който актуализираш постоянно всеки ден.
Прошката не зависи от тежестта на вината на другия, не зависи и от нашето разбиране за справедливост. Прошката, в християнската й същност, се основава на Божията Правда и се определя от Нея. А Божията Правда е равнозначна на Божията безгранична Любов, Която оневинява и покрива всичките ни предателства спрямо Него от века и до века; прощава всички обругавания, които ежедневно Му причиняваме, всички рани, които постоянно Му нанасяме с делата, думите, мислите и нерадението си; прощава ни перманентната ни неблагодарност за безчислените Му благодеяния към нас; прощава ни нашата нелюбов и нехаиството с които отвръщаме на Неговата любов.
Ето така сме длъжни да прощаваме и да обичаме, ако сме Христови, ако за нас Христос е Образец във всичко в нашия живот. Нищо, че ни боли.
Понякога си мислим че сме простили, но всъщност не сме. Простили сме на думи, но не истински, от сърце. А дали си простил истински се познава много лесно – по благодатта. По това, дали сърцето ти е пълно с плодовете на духа: любов, радост, мир, благост.. или в сърцето ти е неспокойно и е помрачено от тъга. Разбираме това от опит. Само собствена воля за прошка и собствено разбиране за същността й и за нуждата да простим, не стигат. Но като имаш тях и като се молиш идва благодатта, а с нея идват и любовта, мира, радостта… И истинското разбиране, не теоретично от нещо прочетено или от лични разсъждения по темата, а разбиране от опит, по благодат.
Автор: Александра Карамихалева
Снимка: pixabay.com
