Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Когато, скъпи християни, влизаме в църквата, трябва да помним, че от земята възлизаме на небето, нали това пеем в песнопението “В храме стояще славы Твоея, на небеси стояти мним”. Сградата, където отдаваме почит на Бога, наричаме “храм” (ναός – на гр., бел.прев.). Произлиза от глагола “ναίω”, което означава “обитавам”, т.е. – думата храм на гръцки означава “дом, обиталище” (етимологията на храм означава буквално защита, заслон, бел.прев.).
Но Чий е този дом? Това е Божият дом! Но ще ми кажете: “Бог е навсякъде, откъде-накъде твърдите, че някаква си сграда е Негов дом?” Да, скъпи ми християни, Бог наистина е навсякъде , но в храма Той присъства и телом. Пак ще ми отвърнете: “Нима Бог има тяло, че да стои в храма телом?”. Да, скъпи братя и сестри! Синът Божий се въплъти в утробата на Богородица и стана обикновен Човек. Освен това в църквите ни, на Светия Престол, винаги стоят Тялото и Кръвта Христови. За това и казваме, че в храма Бог присъства телом.
Трябва да сме облечени в чисти и прости дрехи когато влизаме в църква. Прекрачвайки прага, много е хубаво, ако запалим свещ. Светият старец Паисий казваше, че “светците много задлъжняват, когато им палим свещи и ни ги изплащат”! Но свещта има и друг, по-дълбок смисъл. Тя олицетворява човека, който я пали. Когато я запалим, я поставяме на свещника. По този начин поставяме самите нас в свещника Христов! Именно там е нашето място: “Сами себя и друг друга и весь живот наш Христу Богу предадим”!
След това е редно да се поклоним с благочестие на иконите. Става въпрос за онези, които са в притвора на храма, намиращи се непосредствено до главните врати на църквата. Има икони и на олтарната преграда. Въпреки това, по време на св. Литургия или на друго някое последование, не бива да се покланяте на олтарните икони, тъй като, вървейки към олтара, е възможно да обезпокоите останалите християни, дошли да се помолят. Когато целуваме светите икони, нека не забравяме, че преди нас и други са го правили. По този начин, целуванието на една икона се превръща в целувка между нас самите.
След като сме запалили свещ и сме се поклонили на иконите, можем да си потърсим място, за да се помолим. Не бива да говорим с ближния. Трябва да го правим мислено, с нашия ум и сърце, да разговаряме с Иисус Христос, с Богородица, със светиите. Първо ги молим за опрощение на греховете ни, а след това и за всички останали проблеми от ежедневието ни. Нека умът ни обаче да не спира да следи онова, което говори свещеникът и пее псалтът. Може да ни се струва, че не разбираме словата поради сложния им език. При все това, ако прилепим ума си към тези свещени думички на нашата Църква, тогава ни посещава Благодатта Божия и ни просветлява. Тогава не просто започваме да ги разбираме; те ни докосват и ги превръщаме в наши собствени мисли и слова. Тримата ни съвременни светци на нашата родна църква – старците Порфирий, Яковос и Паисий; и тримата дори не завършват началното си образование. Въпреки това, поради голямата си любов към песнопенията на Църквата и нейните свещени текстове, те в дълбочина вникнаха в тях и ги приложиха най-добрия начин.
Може да чуете, възлюбени, цялата ни вяра и богословие по време на светите ни служби. За това, когато посещаваме храма, за да отдадем Богу почит, необходимо е внимателно да следим песнопенията и тропарите, за да изучим и приложим православната ни вяра и по този начин да можем правилно да прославяме Бога.
С най-добри пожелания,
Митрополит на Гортина и Мегалополис Йеремия
Превод: Асен Андонов
Източник: https://theodromion.gr/
Снимка: pixabay.com
