Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Моята същност не са социалните функции, които имам. Социалните ми функции са преходни и се променят във времето: една моя социална роля се заменя от друга, а тя бива допълнена или заменена от друга…
В течение на живота си ние сме нечии деца и внуци, нечии братя и сестри, нечии съпрузи, родители, съученици, състуденти, приятели, колеги, съседи, съграждани и сънародници… Ние, волно или неволно, променяме семейното си положение, професията си, местожителството, социалния си кръг, статуса си в обществото… И колкото и да сме изкушени да се отъждествяваме с тях, става очевидно, че социалните ни роли не са еквиваленти на личността ни.
Социалните ни функции са нещо вторично, по отношение на истинската ни същност като човеци. Те са само почвата на която личността ни се разгръща и развива, както и форми на нейните външни прояви и деятелност.
Отговорът на въпроса „кой съм аз в същност?“ за всеки християнин е ясен: божий образ и подобие божие, т.е. създадени сме по божий образ и се призвани да станем богоподобни – богове по благодат.
Отговорът на въпроса „какъв съм аз?“ е в това, до колко подобни сме на своя Първообраз – на Идеала Христос и доколко сме едно с Него. Всеки друг отговор, касаещ физическите ни характеристики и социалното ни положение и функции, би бил не по същество.
Автор: Александра Карамихалева
Снимка: pixabay.com
