Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Една от основните трудности в човешките отношения, която започва от начина, по който сме възпитани, е манипулацията. Има хора, които съзнателно или несъзнателно експлоатират чувствата на другите – тяхната доброта, толерантност, желание за спокоен живот, любов и по този начин си проправят път.
Обикновено става въпрос за директно или косвено изнудване. Директният начин е ясно изразяване: „Това е, което искам и добре да ми позволиш да го имам!“ Косвеният начин е съзнателното усилие „да те накарам да се съгласиш по всякакъв начин, докато не получа онова, което искам“. Просенето, хленченето, заплахите, дългите излияния от сорта на: „Не те обичам“, „Не ме обичаш“, различни форми на оттегляне от комуникацията създават труднос за справяне с манипулацията.
Връзките между съпруг и съпруга, както и теци между родители и деца, изискват емоционално разбиране, както и решителност и търпение. На първо място, се нуждаят от план и ориентация, както и от способност да бъдат разглеждани всички предизвикателства. От това следва, че всяка една стратегия за справяне с човешките взаимоотношения, желания и чувства се нуждаят от степен на подготвеност, тъй като те често приличат на вид война или дипломация! Повърхностно този подход е вид отстъпление или още по-лошо апатия – „Прави каквото искаш, само ме остави на мира“. Едното обаче ще доведе веднага и до другото. Като имаме и предвид, че живеем в култура, в която съществуването на желание и задължението то да бъде удовлетворено, се приемат като права (свидетелство за консуматорството) – манипулацията подхранва егоизма. Хората нямат смирението да преразгледат своите желания; вместо това са толкова горди, че смятат, че заслужават всичко.
Внимателното проучване на всяко едно желание е ключовият момент. Обикновено монипулаторите изискват незабавно удовлетворение на това, което искат. Тъй като времето на нашия живот е мимолетно, очевидно е, че всяко разглеждане на желание не може да бъде отложено за неопределено време. Но прибързаните решения също не помагат. Очевидно трябва да има диалог с човека, който е готов на такъв. Пълно обяснение на естеството на желанието. Общо мнение. Като цяло прибързаното „да“ и прибързаното „не“, не помагат. В Евангелието, когато хората молят Христос за чудо, често виждаме Той да ги кара да почакат. Той разговаря с тях, изследва вярата им. Съжалява ги. Там обаче желанията и молбите не са на разглезени хора, а въпроси на живот и смърт.
Трябва да се научим да чакаме. Ако имаме издръжливостта, трябва да проучим и настройката си. Трябва да се съгласим за разумните желания, но да не се поддаваме на онези, които не са здрави. Това, което е трудно, е да се справим със себе си. Стабилният набор от ценности е от голяма помощ: познаването на правилното и погрешното, желанието да дадем на другия човек трайна радост, отпускането, но не и изоставането на правилото, усещането, че трябва да се радваме на живота са всички полезни критерии, по които да се водим. В същото време обаче трябва да знаем, че всеки човек във връзката възпитава другия, а това понякога включва и това да кажем „не“. Въпреки че това може да се окаже емоционално изтощително, ако някой манипулира, отношението ни ще помогне да види, че истинската любов има за цел да постигне истински напредък и не е насочена само към сегашния момент. „Не“ обаче трябва да означа „Не“!
Автор: протопрезвитер Темистоклис Мурдзанос
Превод: Ангел Карадаков
Източник: pravmir.com
