Начало / Uncategorized / Интересни факти за Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“

Интересни факти за Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“

През 2019 година най-голямата българска катедрала чества своята 95-годишнина от освещаването. Храмът е не просто емблема на България и на Българската църква, но е и символ на единството на един народ. По повод празника на Патриаршеската ни катедрала, както, и по повод годишнината сме набелязали някои особено любопитни и интересни факти около историята на храм-паметника „Св. Александър Невски“. Ето ги и  тях:

Величието на малките

За всички е известно, че храмът е най-големият в България. И макар страната ни да е сред по-малките в света, то катедралата “Св. Александър Невски” е повод за национална гордост. Тя се нарежда на 40-то място в класация, съпоставяща петдесетте най-големи църкви, независимо от тяхната деноминация, превръщайки я в десетата най-голяма в православния свят. Патриаршеският храм се извисява на височина от 53 м (включително и кръста), дължина – 72 м. В църквата се побират около 5000 души.

Поглед към бъдещето

Българите, като вярващ и родолюбив народ, са искали да увековечат своето освобождение от петвековното иго на друговерците. Така взели решение да издигнат величествен храм, в който да се възпява Бога. Въпросът къде да бъде издигнат първоначално бил извън всякаква дискусия – под ръководството на Петко Каравелов, братът на поета Любен Каравелов, храмът трябвало да бъде издигнат във Велико Търново. В крайна сметка възникнали спорове и накрая, под попечителството на княз Александър Батенберг, било взето решение катедралата да се построи в новата столица на България, София.

Световна слава

За строежа на храма благочестивият български народ е искал най-доброто. Първоначално българското правителство обсъдило няколко варианта кой да бъде назначен за главен архитект. По време на коронацията на св. Император Николай II, Найден Геров, като член на българската делегация, влиза във връзка с кмета на Санкт-Петербург, който му препоръчва световноизвестния архитект Александър Померанцев, под чието ръководство били издигнати и други шедьоври като музеят в Киев, Градския дом, Съборния храм и Синодалната палата в Петербург, както и паметника на Александър III в Москва. Померанцев се заел много сериозно със задачата и дори назначил свой личен представителен кабинет, под чието наблюдение се случвал строежът на храма. Освен Св. Александър Невски, Померанцев построява и храмовия и манастирски комплекс в Шипка.

Невероятните камбани

Камбаните на катедралата “Св. Александър Невски” са излети под ръководството на един от най-добрите леяри по онова време – руснака Павел Николаевич Финландски. Храмът разполага с 12 камбани с общо тегло 23 тона – най-голямата е 12 тона, а най-малката – 10 кг. Направени са по такъв начин, че в съзвучие да произвеждат мажорна тоналност. Удивителното е, че камбаните са издигнати без помощта на машини, а  с помощта на 18 здрави мъже. По целия православен свят камбаните се прочули като истински шедьовър на изкуството – всяка една от тях е украсена с балерефни икони, релефни надписи и стилизирани плетеници. Един от надписите гласи:

“Покойници оплаквам, гръмотевици разпръсвам, празници определям, мързеливи събуждам, ветрове разпръсвам, кръвожадни усмирявам”.

Изяществото на иконописта

Освен със своята архитектура, катедралата е известна и със своите изображения. Със специална комисия са назначени български и руски художници на световно ниво, сред които и проф. Виктор Васнецов, акад. Василий Савински и Сергей Шелковой, чиито икони са се превърнали в образци в съвременната православната иконография. В изрисуването на храма участва и проф. Иван Мърквичка. Любопитно е да се отбележи, че на главния купол може да се прочете Господнята молитва, изографисана със златни букви.

Сложно историческо минало

В новата българска държава политическата ситуация е била особено сложна. Често се сменяли правителства, държавни глави, политическа ориентация, което допълнително е забавило строежа на храма и събирането на средства. Любопитен е фактът, че по време на Първата световна война, катедралата е била преименувана на “Св. Св. Кирил и Методий” поради това, че Русия и България били в два противникови лагера. По-късно оригиналното ѝ име отново бива възстановено и до днес тя прославя великия светец Александър Невски.

Богатствата под храма

Храмът е богат не само над земята, но и под нея. В подземията на храма, където се помещава така наречената Крипта, се намира най-големият музей за икони в Европа. Освен множеството икони от всички векове на Православието, посетителят може да види и основния камък на храм-паметника, изграден от монолит-морена от Витоша. Първоначалната идея била да се превърне в пантеон за прочути българи, но по-късно е пригоден за галерия на средновековната българска икона. Нарича се още “Златната зала” и днес всеки може да я посети.

Подвигът на звънаря

Според руските старци, “този, който бие камбаните, е придружаван от ангели”. И до днес камбаните на храма се бият от не кой да е, а от 90-годишната Мария Зъбова, която изпълнява длъжността на звънар близо 70 години. През март, 2016 г., Негово Светейшество Българският патриарх Неофит награждава с грамота за заслуги възрастната жена, която, в свое интервю пред български медии разказва, че звукът на камбаните има чудотворната сила да лекува всички болести. Старицата споделя, че и до днес не е вземала лекарства и се чувства съвсем здрава, а когато се изкачи на върха, тя усеща как всичко лошо изчезва. Баба Мария се е превърнала в истински символ на камбанарията и до днес всеки, който чуе песента на камбаните, веднага припознава нейния бодър дух и духовна радост.

Страницата подготви: Асен Андонов

Снимки: Официален сайт на Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски

За Ангел Карадаков

Виж още

Благотворителен концерт за спасяването на православен храм, ще се състои в София

На 17-и декември (вторник) в музей – Крипта при Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ ще ...