Начало / Интереси / беседи / Майката Божия избра да влезе в дълбочината на послушанието

Майката Божия избра да влезе в дълбочината на послушанието

От ранните дни Църквата отдава почит на Божията Майка, повече отколкото на който и да било светец. Тя се нарича Всесвята, Богородица. Нея я почитаме като Онази, която е по-почитана от Херувимите и несравнено по-славна от Серафимите, по-голяма е от Божиите ангели, които са надарени да могат да виждат, хвалят и славословят, по-голяма е от Божиите ангели, които са трон на Всевишния. 

Защото онези, както и едните и другите виждат, покланят се, служат на Бога като на техен Господ, като на техен Учител, и въпреки това по някакъв начин остават по-далеч от Него, отколкото Тя, която в своята святост се превърна в Богородица, стана Майка на Въплътеното Слово, която е Невестата, най-ясното разкритие за това, което цялото творение е призвано да бъде и да стане.

Празникът Въведение на Божията майка в храма съвсем очевидно поражда исторически проблеми. Знаем, че в Израел никой не е допуснат в Светата Светия, че Първосвещеникът влиза в него само веднъж годишно, след като се е покаял за греховете си чрез жертвена кръв. За какво точно е празникът, е описано, разширено, в проповед за молитвата, написана през 19 -ти век от св. Теофан Затворник. Светая Светих, според него, е сърцевината на сърцето от човешко поклонение. Това е мястото, където хората в Стария Завет могат да се срещнат с Бога до степен, в която Бог може да бъде срещнат, разбира се. Тя е сърцето на тайнството на Израел. Това е и точката, която по някакъв начин е извън жертвоприношението. Жертвата отваря вратата към нея. Жертвата по някакъв начин остава тази стена пред нея. А да влезеш в Светата Светия означава преди всичко да влезеш в онази дълбочина на обожение, в онази дълбочина на молитвата, която прави дар на живия Бог, което те прави да застанеш лице в лице с живия Бога. Въведението на Божията Майка, освен исторически особености, се възхвалява от Църквата, защото ни показва къде стои Тя през целия си живот, т.е. в божественото присъствие в пълно предаване, в пълно обожение.

Според традицията Св. Богородица е доведена в храма от св. Йоахим и св. Анна. На иконите можете да видите млади момичета със свещи, които я носят до храмова. Тя беше е предадена на първосвещеника, който я завежда на мястото, до което той сам няма достъп. Сега не мисля, че има някаква полза в обсъждането на възможната история на подобно събитие. От чисто историческа гледна точка е малко вероятно да е могло да се случи. Но това, което има значение, е какво означава това в онзи момент, в който, след като е достигнало зрялост малкото дете, до степента на развитие на този, който вече може да се поклоня, да служи, да слуша, да е готово да реагира и да се подчинява, Тя избра всичко това и влезе в тази дълбочина на послушанието, на слушането, на вниманието към това, което е Божията воля. С това, което казвам, не искам да кажа, че това събитие не се е случило. Но това, което се отнася до Св. Богородица, очевидно е нещо много повече от историчността на събитието, както е описано в иконите или в народната традиция.

Автор: Митрополит Антоний Сурожски 

Източник: www.pravoslavie.ru

За Ангел Карадаков

Виж още

Трите неща, които могат да ни помогнат да узнаем волята Божия

Главното в нашия живот, скъпи братя и сестри в Христа, е да търсим във всяко ...