Начало / Uncategorized / Рождественският пост започва. Подготвени ли сме?

Рождественският пост започва. Подготвени ли сме?

Скоро отново ще навлезем в период, в който ще се изисква от нас да снижим себе си. Да се постараем отново да бъдем по-близо до Бога. Защото в това е и истинският пост. Истински пост е този, който носи радост. 

Ако постим, но постоянно се гневим, ако постоянно осъждаме, ако мислим повече за духовното състояние на другите, отколкото за нашето собствено, ако биваме горделиви, ако злобеем един срещу друг, ако правим сплетни и не желаем да простим или пък сами да поискаме прошка, то тогава постът ни се превръща в диета – хранителен режим и нищо повече. Могат да се чуят хора, които казват, че постят, когато нямат средства да си закупят мляко или месо. Да, и това е пост. Но пост по принуда. Истинският пост не е просто въздържанието от храна. 

Въздържанието от храна помага единствено в това да обуздаем своето тяло, да го смирим малко, да го успокоим.

Да му покажем, че не бива да мисли единствено за комфорта, но трябва и да се поизпоти малко, за да получи благодат. И тази благодат ще ни направи чисти. Ще ни подготви с отворени сърца да посрещнем родилия се Богомладенец, за да възсияе отново Той в сърцата ни, да изпълни мислите и умовете ни, да дари благодат в сърцата ни. За да може в крайна сметка да въздадем слава във висините, да има мир помежду ни и най-вече благоволение. Да имаме блага воля един към друг. Да бъдем разположени един към друг – да се чуваме.

Какво означава да чувам другия? Аз и сега го чувам какво ми говори. Понякога ме ядосва с поведението си, но в крайна сметка аз не го чувам в истинския смисъл на тази дума. Душата ми не го чува. Сърцето ми не го чува. А, когато не се чуваме ние започваме да си крещим. И се обиждаме. И се осъждаме. И се нараняваме. И след това страдаме. Да имаш блага воля към някого означава да бъдеш доброжелателен към този някого. Да не му завиждаш, да не му правиш лошо, да не го осъждаш, но да го обичаш. Да си готов да направиш всичко за неговото спасение, защото, когато носим един на други теготите, тогава и изпълняваме Закона Христов. 

Рождественският пост е един от най-хубавите пости. Защото той ни подготвя към това да посрещнем Спасителя отново.

Ако Великият пост ни кара да се чувстваме съкрушени от греха си, да страдаме и да желаем истинско преображение, ако ни кара да слезем до дълбините на сърцето си, поставя ни пред кръстното дърво и кръстните мъки, но и ни възвисява до възкресението на Спасителя, то Рождественският пост ни поставя пред яслата на богочовешкото новородено отроче. Показва ни отново и отново историята с влъхвите и даровете, които те поднасят на новородения Цар. Ако Петровият пост ни кара да мислим за апостолите и тяхната първа проповед, за страданията, които са получили, за подвизите, които са извършили, то Рождественският пост ни кара да мислим за ангелите, които пеели хвалебствени химни на родилия се Месия, подготвя ни за среща. Среща с Божественото. Среща в благодатта. Среща на Трапезата. Ако Богородичният пост ни кара да се подвизаваме, за да изпросим Майчините молитви и в неговия завършек – опело на Божията Майка, то Рождестнеският пост ни кара да се подготвим за похвала към Онази, която стана стълба от земята към небето, стана небесен, Божествен престол. Знаете, само ден след Рождество Христово се отбеляза Събор на Св. Богородица. И това не е никак случайно. 

И нека, когато започваме отново тези усилни дни, в които ще се въздържим от телесната храна, да започнем да водим и вътрешна борба със себе си, защото само ако победим себе си, тогава ще започнем живот нов и чист, живот като на новородени. 

Автор: Ангел Карадаков

За Ангел Карадаков

Виж още

Венцислав Каравълчев: Поуки се вадят от историята, когато тя не се премълчава и не се украсява

Столицата ни стана приемник на мощите на едни малко по-неизвестни светци, живели по нашите земи. ...