Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Ваше светейшество, защо в християнските общества обичаите са винаги в полза на мъжете, за сметка на жените? Дали т.нар „еманципация на жените“ има основа в Писанието?
В Христос няма нито мъж, нито жена, ние сме едно. Мъжете обаче са били законодатели, така че са си дали права, а на жените им са отказвани. Ние [християните] не се позоваваме на такива закони. В жената, както и в мъжа, има огромни сили на доброто. Чували сте за Хелън Келър: глуха, сляпа и няма, а е успяла да се научи да говори, да завърши колеж, да получи докторска степен и след това да преподава! Тази огромна енергия е във всички нас, само ние, „нормалните“, си губим сетивата.
И Тагор казва: „Ако жената обърне внимание на това, което е велико в нея, целият свят щеше да се промени“. От друга страна, Ото Вайнингер казва, че страхът на мъжа от жена е [като] амис, поради пропадането, което мъжът може да преживее заради жена. Жената няма да приеме това естество, както Бог ни е създал. Тя иска равенство, но не в Христос, но: „На теб панталони – на мен панталони, на теб прическа… – на мен прическа … Вайнингер казва, и мисля, че има много истини, че това е“ … еманципация на блудницата в жената, а не еманципация на личността.
Текстът е откъс от интервю на телевизия Храм
