Начало / Uncategorized / За какво ни е нужна ежедневната молитва и как да я творим правилно?

За какво ни е нужна ежедневната молитва и как да я творим правилно?

Общоизвестна тайна е, че православната молитва е като прашка, която директно изстрелва човек към Бога, казва схиархимандрит Емилиян (Вафидис). А как да не преминем встрани от целта ни? Как правилно да извършим молитвеното ни служение? По какви различни начини можем да се молим и защо трябва да правим това? На всички тези въпроси отговор дава протойерей Павел Великанов.

Всичко започва с молитвата

— Какво е молитвата, каква е нейната роля за човек и за църковното ежедневие?

– Молитвата е неизменна част от всеки един религиозен култ. Но по отношение на това, може да се подходи от различни гледни точки. На мен най-много ми допада определението на архимандрит Емилиян, игумен на атонския манастир Симонопетра. В една своя проповед той говори, че молитвата е раширяване на човешкия ум към Бога, а след това и разширяване на целия човек. Това е такова дело, чиято цел е преустройството на целия вътрешен свят на човек. Той сравнява молитвата с прашка. Чрез молитвата, човешкият ум се засилва и изстрелва директно към Бога. И чрез това изстрелване човек се променя. Протичат дълбоки изменения в отношението на човешкия Аз към света, към самия себе си и към Бога. Това е най-силният инструмент за преориентиране на човек.

— Какво означава преориентиране?

– В обичайното ни ежедневно състояние, ние се интересуваме единствено от себе си, от своите проблеми и преживявания. Когато човек започне да се моли, неизбежно се появява обект на молитвата, който е различен от него. И това е вече нещо голямо. Това извежда човек извън пределите на неговия Аз. В този миг, човек подсъзнателно разбира, че Бог не съм Аз, а Бог е някой обективно съществуващ извън моето съзнание. Бог е нещо, което не можем просто да си сложим в джоба и да си кажем, това е моя собственост. Чрез искрена молитва към Бог се получава трансформацията на човешката личност от състояние на егоистичен магнетизъм, който цели всяко едно човешко дело да се връща директно към него в нормалното и естествено състояние. И именно заради това е трудно да се молим. Дори и светците до края на земните си дни е трябвало да се самопринуждават, за да се молят. За повечето хора призивът за труд в молитвата може да изглежда дори странен, но всъщност без труд не би се получило. Точно както спортистъ трябва да се самомотивира, за да вложи усилие по време на тренировките, така и християнинът полага труд за това да влезне надълбоко в молитвата дори и когато видимо не му се иска. Това е напълно нормално. Ако това усилие не присъства, то не би имало и нищо друго.

— Нужно ли е да се самопринуждаваме към молитва?

— Разбира се. Молитвата е това нещо, което предизвиква естествения бунт на падналото човешко естество, защото се появява нещо, което претендира за разрушаване на диктатурата на самодостатъчността в човек.

Какви молитви има

— Молитвата е общение на човек с Бога. Задължително молитвата трябва да е словесна. Тя може да бъде умна, може да е постоянно състояние, а може и да е моментно действие. Ако говорим за този тип молитва, който съществува сред монасите исихасти, то това е съвършено определено явление. Родоначалник на това сподвижническо движение е преподобният Григорий Синаит, който се е подвизавал на Света гора през XII-XIII век. Това е молитвено служение, свързано с Исусовата молитва, която се повтаря постоянно, с помощта на броеница. Тази молитва е много кратко формулирана и се състои от 5 думи. На груцки е „Кирие Иису Христе елейсон ме“. В руския вариант молитвата е малко по-дълга «Господи, Иисусе Христе, Сыне Божий, помилуй мя, грешнаго». (На български молитвата се превежда „Господи, Исусе Христе, сине Божий, помилуй мен грешния“. Тази молитва се изговаря много бързо и гласно. Когато човек я произнася редовно, тя се синхронизира с дишането и се произнася между вдишане и издишане. Постепенно тази молитва преминава в умна молитва (т.е. молитва произнасяна на ум), която звучи вътре в нас постоянно, без значение с какво се занимаваме. Това е съвършенно различна от ежедневната ни молитва и е особена практика, за която обезателно трябва да се допитаме до опитен духовник. Представете си, че във вашия вътрешен свят постоянно протича процес, който се превръща в доминиращ на целия ви душевен живот. Това може да бъде сравнено с прозорец, който човек се опитва да държи отворен винаги. Молитвата е нашия прозорец отвъд нашата самодостатъчност и ако държим този прозорец отворен постоянно, в нашата задушна стаичка ще влиза свеж въздух, под формата на Божествената сила и така ще имаме какво да дишаме.  

— Има ли други видове молитва?

— Разбира се, има множество различни видове молитви. Има състояние на предстояние на човек пред Бога, в което човек толкова е влюбен в Божественото, че всичко друго губи важност за него. Дори и когато човек се занимава със съвършено други неща, основния фокус за него остава в това предстояние. Това биха го разбрали всички хора, които са били силно влюбени. Фактът, че обичаш е вече мощен източник на вдъхновение, сам по себе си. И без значение с какво се занимава човек в даден момент, той сгрява вътрешния си свят с това огънче. Всичко това се отнася и за умната молитва. Целта на всяка молитва е сгряване на сърцето. Но не получаване на изменчиво удоволствие, което променя съзнанието, а радост от това, че живееш праведно и правилно.  

При светите отци често се среща понятието, привеждане на ума в сърцето. Това е особено състояние, когато при постоянно произнасяне на молитва, човешкото сърце се извежда на преден план като място за пребивание на цялата личност и център на живота. Когато това се случи, човек се издига на вълната на общението с Бога и неговото състояние вече позволява дълбочинно и непосредствено общение със Създателя.

— Исусовата молитва дали е само монашеска практика, която е недостижима за обикновения мирянин?

— Няма нищо такова. Познавам много миряни, които умеят да практикуват Исусовата молитва, без нищо да им пречи. Човек може да седи в офиса си, да се занимава с работата си, която не изисква достигане на предела на силите му и тихо на себе си повтаря Исусовата молитва. С.И. Фудель в своята великолепна книга „До стените на Църквата“ разказва за един хамалин, който през съветските времена е работил в хотел, стоял е на входа на хотела, носил е куфарите на госите и въпреки това е имал дара на постоянната молитва. 

Как да се молим правилно

—  По този въпрос всичко е много индивидуално. Едно е очевидно, а именно, че трябва да има режим. Човекът който очаква, че ще дойде време, в което той ще се осовбоди от житейските си задължения и благословената харизма на непрестанната молитва ще го осени, това означава, че той никога няма да започне да се моли. Затова има и определено правило за сутрешните и вечерните молитви, което е пряко свързано и с богослужението.  Най-важното, към което и трябва да се приучи човек е ежеседмичното посещение в църквата, когато се отслужва Божествена литургия. Най-правилната молитва е благодарствената, изграждаща Църквата като общност от хора около Христа. Това е и най-трудно достижимо. Много хора са склонни да се молят в домовете си, но им е трудно да посещават църквите редовно. Всички енорияши могат ясно да бъдат разделени в две категории: тези, които ежеседмично ходят в храма и тези, които ходят в храма само когато душата им страда. Това са две съвършено различни категории хора, от гледна точка разбиране на вярата. Когато човек отива в храма, той поверява своя вътрешен свят на този Дух, който пребивава в Църквата.  

На второ място, аз съм привърженик на това, молитвеното правило да е индивидуално за всеки човек, от гледна точка специфичните обстоятелства в живота му. Едно е човек да не работи никъде, а съвсем друго е човек да е зает в сферата на производството. Едни са грижите на многодетната майка, грижеща се за седем деца, други са на човека с творческа професия, който сам определя работното си време. Точно тези фактори трябва да са обсъдят с духовника, който ще определи молитвеното правило.

Молитвеното правило е ежедневно упражнение, което ако не се изпълнява, както се репетира свиренето на ноти, пръстите атрофират и в един момент не може да се изсвири нищо, а да не говорим да се направи концерт.

– А какво представлява молитвеното правило?

— На първо място, молитвата се извършва пред свят образ, пред икона. Правилно е, кокато молещия усеща близък образа на иконата и тогава този образ предизвиква определени преживявания. Това е своеобразен ключ към разговора с Бога. Не е хубаво, когато полагаме усилия, докато се взираме в образа на иконата, защото ни е непознат. За разлика от католическата, мистична, духовна практика, православието изисква отхвърлянето на всякаква форма на фантазиране по време на молитвата. Молитвата със затворени очи не се приветства. Ни вперваме погледа си в образа на иконата и това е пространството, пред което се молим. Мислите не трябва да се скитат. Трябва да фокусираме съзнанието си пред този образ.  

Следващо молитвено правило е съсредоточоване върху думите на молитвата. Умът ни е длъжен да се отдалечи от всякви размишления и спомени. По думите на схиархимандрит Емилиан, по време на молитвата, умът ни трябва така да се разтегне към Бог, че само думите на молитвата ни да изградят човешката душа по посока на Бога.

Освен това е желателно и правилно, молитвата да се извършва на глас. Когато я извършваме на глас, тя задейства не само нашите речеви рецептори, но и слуха. При такава молитва ще ни е по-трудно да се разсеем, отколкото като се молим на ум. За умна молитва можем да мислим, когато в човек се създаде определен навик и по-дълго време да бъде концентриран и съсредоточен, без погледът му да забегне в грешна посока.

Още едно изискване за молитвата е отсъствието на изкуствено подгряване на емоциите. Емоциите при молитвата не бива да са самоцел. Никакъв екстаз. Ние изпълняваме своя труд към Бога. Спомням си за история от живота на един валаамски подвижник. Когато много му се е приисквало да се моли, той оставял молитвената броеница и отивал на двора. Там той се занимавал с цепене на дърва и всякакви ежедневни задължения. А когато е бил готов да прави всичко което е нужно, само да не е молитва, точно тогава той взимал броеницата си и започвал да се моли. Той обяснявал тези свои действия по следния начин, когато се моля, получавам душевна утеха, която много лесно може да се възприеме като Божие присъствие и човек да изпадне в прелест. Така вместо да се открием безпределено към Божествената благодат, ние просто се захлупваме. Оказваме се самодостатъчни и до там. Точно това е тази духовна заблуда, за която много отци предупреждават. Защо в храмовете четат монотонно? Защо в храма даже и хоровото пеене звучи по-скромно? Защото в молитватата трябва да се открием не чрез емоцията, а чрез съвършено други преживявания. Когато попадна на гръцка служба и там започне песнопение аз усещам това почти на  физическо ниво. Все едно някой ме е хванал за врата, ритнал ме е и вече съм полетял. И ти усещаш, че летиш не защото си много добър или, защото имаш крила, а защото стихията заформила се в храма те увлича и понася. В нея няма никаква чувственост. Там има съществувание- дълбоко преживяване на човешкото предстояние пред Бог. А всяко наше нещо, изхождащо от емоциите , изчезва някъде надълбоко.

Каква е ползата от молитвата

— Молитвата е събитие, което не допринася очевидна полза. Резултат от молитвата, ако въобще има, не се проявява скоро и затова изглежда като нещо неочевидно. Ако наричаме всичко с точните имена, за много хора молитвата изглежда като безполезна загуба на време. Логиката на тези хора се корени в това, че ако Бог сам не знае какво е нужно за мен и ако не знае, защо да му се досажда с молби. Какво да му кажа при това положение? Господи, дай някак да се разрешат проблемите ми? И точно тук достигаме до нещо много важно, а именно значимостта на нашето участие в духовния живот. Когато правим нещо, ние сами се изграждаме. Молитвата не е просто някаква техника за измолване на блага. Молитвата е сътрудничане. Когато Господ казва, „поискайте и ще ви се даде“. Това означава, че нищо няма да се даде просто така. Преподобният Исак Сирин има много интересна мисъл, че синът не бива да иска хляб от баща си, но ще постигне много повече и по-добри неща в неговия дом.  В Евангелието се казва: За това ви казвам, не се безпокойте за живота си, какво ще ядете и какво ще пиете, нито за тялото си какво ще облечете….Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави. (Мат. 6:25-33) Този цитат ни показва, че даже когато молим Бог за нещо, ние не сме в положението на хора измолващи нещо от лош господар.. Все с точностью до наоборот.

Бог иска да се научим да се молим, защото чрез молитвата ние ставаме състроители, ние се включваме в процеса на сътворчество. На нас ни се дава правото, по собствената си воля да участваме в решенията на Божествения съд.

На нас ни се дава правото да бъдем Негови консултанти, съветници или каквото друго ни е угодно.

— Всичко е в божиите ръце, но ако се молиш, нещо изменя ли се?

— Най-яркият пример за това е историята за пророк Йона в Ниневия. Бог изпраща ЙОна в Ниневия, за да възвести за пълното унищожение и гибел на града, заради Божият съд. Бог вече е издал своята присъда и Йона я изрича. Но неочаквано жителите на Ниневия се покайват, променят своя начин на живот и нищо от обявеното не се случва. Бог отменя своята присъда. А Йона изглежда като лъжец, защото що за пророк е, като нищо от пророчествата му не се сбъдва. След което за една нощ над него израства растение, което го спасява от палещото слънце на пустинята. През следващата нощ това растение изсъхва и пада и Йона отново се оказва незащитен под слънчевите лъчи. Йона просто така получава това растение. В пълното си незнание той отправя воплите си към Бог и моли мог да го спаси чрез смърт. И в този момент Бог му казва: „Виж, на теб ти беше тъжно за растението, което нито си посадил, нито си поливал. А Аз ли да не пожаля тези нечщастни жители на Ниневия, сред които има сто и двадесет хиляди човека, които не могат да различат лява от дясна ръка.  Тоест Божията воля не е нещо формално, в което всичко да е предрешено и в което нашето участие е абсолютно безгласно.  То есть Бог не формальный закон, где все предрешено и наше участие ничего не меняет. Защо християнството винаги се противопоставя на идеята за гибелната съдба? Защото чрез времето и пространството на нашия земен живот ние отговаряме на това, на къде ще поеме нашият живот. Друг въпрос е, че Бог е отвъд това време и пространство. Той знае какво ще бъде, но не предопределя нашия избор. В своето земно време и пространство ние сме наистина свободни и заради това сме отговорни за стореното.

— Молитвата може ли да се окаже вариант за свободен избор?

— Да. И както показват огромното количество чудеса, които се случват, тя наистина работи. Да.

— Можете ли да ни дадете пример?

— Имам много подобни примери. Ето един пресен случай. Моят приятел Алексей ми се обади и каза, че ги е споетяла голяма беда. Съпругата му е бременна с второто им дете и при изследване с ехограф е станало ясно, че плодът има дефекти в гръбначния стълб.  Лекарите твърдят, че трябва да се направи аборт, защото е сигурно, че дететео ще се роди инвалид, който нито ще може да ходи, нито ще може да седи. А възможността за аборт вече е по-голяма във времето, шест или седем месеца. В цял свят има една единствена клиника в Швейцария, в която правят операции на деца в утробата на майка им, където са склонни да поемат риска да извършат операцията. Има точно две седмици на разположение, в което време трябва да се проведе операцията. Тоест моят приятел разполага със седмица, за да подсигури 3-4 милиона рубли (80-100 хил. лв.). Но това е нереално, при положение, че той е обикновен научен сътрудник  в института за изтокознание. Аз го посъветвах да се обърне към благотворителния фонд „Предание“. И представете си, само за седмица беше събраа почти двойно по-голяма сума от нужната. И разбира се всички се молеха на Бога. Той не можеше да повярва, че това е възможно, но двамата със съпругата му постъпиха много правилно. Направиха всичко, което е по силите им, а останалото оставиха в Божиите ръце. Като заключение ще кажа, че операцията беше извършена успешно, детето се роди напълно здраво и го кръстих в Христа преди една седмица.  

— А не съществува ли изкушението от това да влезем в търговско-финансови отношения с Бога? През 90-те години в моя роден град се появиха адвентисти, които привлекоха много хора с една проста теза: моли се, не пий, не пуши и ще получиш двустаен апартамен. Те бяха много убедителни!

— А защо?

— Не всички придобиха домове, но въпреки това народът продължаваше да моли.

— Да, изкушение е. Изпитвам отвращение към подобен подход. В това има някаква механичност. Ако направя това и това, то Бог ще ми даде това и това. А в този подход липсва най-важното, любовта. Ако приемем, че Бог е такъв закон, който при сторгото му спазване неизбежно ще получиш точно определен резултат, това е много сериозно отдалечаване от християнството. В хриситиянството акцентът е върху това, че между Бог и човек трябва да има съкровенни взаимоотношения. Тези отношения предполагат наличие на безкрайна вяра, способност да поемеш риска да вярваш за всичко онова, за което не получаваш отговора, който ти се иска да получиш.

— Но Вие разказвате за чудеса. Означава ли това, че адвентистите са прави?

— Аз мисля, че в това има известно понижаванена на нивото на отношенията. Представете си, че отидете при някой известен писател, много уважаван човек и ви се отдаде възможност да пообщувате с него. И пред вас има два пътя. Първият път е да му разказвате колко сте беден, нещастен и колко много бихте могли да постигнете ако имахте двустайно жилище. А вторият вариант е просто да общувате с него и да се опитате да извлечете от разговора нещо, което не е е съизмеримо с нито едно двустайно жилище, защото той е велик писател. От разговора с него вие можете да се промените като човек, можете да влезете в синхрон с неговата душевност, че дори и да промените към по-добро качеството на живота си, защото той е дълбок човек с опит, който не може да срещнете. Струва ми се, че ако принизяваме общението с Бога до измолване на нещо материално то ние сме се объркали в получателя на молитвата. Бог не ни слага забрани за какво да се молим. Но въпреки това, ние трябва да добавяме към молитвата „Да бъде Твоята воля“, защото Бог не е инструмент на нашия живот, а цел. Ако аз съм приятел с човек, който има големи финансови възможности, никога не бих искал пари от него. Защо? Защото така ще му покажа, че гледам на него просто като на касичка. А това вече не е любов, а използване.

— Казват, че ако те боли зъб, например, трябва да се помолиш на определен светец. Има ли смисъл от това?

— Смисъл, разбира се, има. Но този смисъл е относително малък, в сравнение с това, което се предполага. Все пак, светците не са заместители или алтернативни божества, които са по-достъпни, отколкото големия и недостъпен Бог, както е в езичеството. Не. Светците са спътници, които са близки до хората, но в никакъв случай не и заместител на Бога. Към тях ни е по-лесно да се обърнем с молитва, отколкото към Христа. Но това е много неправилно, защото целият живот и същност на Църквата се върти около Христос. За няс няма никаква алтернатива на светостта освен самия Бог. И даже обръщайки се към светците, ние се обръщаме към Бога, като по молитвите на дадения светец, да ни бъде оказана помощ от Бога. И точно тук се завръщаме към въпроса за със състроителството. Църквата вярва, че Бог дава на светците определена благодат, под формата на право да се застъпват за дадени нужди пред Него. И това не е божествена алтернатива, а състроителство.

— С какво православната молитва се различава от други духовни практики, като например медитацията?

— С това, че център на християнската молитва е Бог. Не нашите преживявания, не просветлението на съзнанието ни, а именно Бог. Идеята за преобразяване на човешкото същество чрез молитвата е първична. Аз, разбира се, не съм специалист в будистките дълбини, но доколкото съм запознат с техниките на йогата, съм разбрал, че иде реч за съсредоточаването на човешката концентрация около собствената му личност. А в това нещо няма преход на личността към вечността. Каква е задачата на молитвата? В човек да възтържествува Христос. В молитвата ние навлизаме в дълбините на резонанса чрез Божията воля. Това е радост от факта, че теб те водят в правилната посока, ти си съгласен с това. Съгласен си и с Водача си, който би последвал независимо накъде тръгне Той. 

Източник: foma.ru

Превод: Борислав Георгиев 

За Ангел Карадаков

Виж още

Благотворителен концерт за спасяването на православен храм, ще се състои в София

На 17-и декември (вторник) в музей – Крипта при Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ ще ...