Начало / Uncategorized / Да говорим винаги истината, но с любов, а не с гордост

Да говорим винаги истината, но с любов, а не с гордост

Винаги е тъжно, когато хора, които твърдят, че са православни, вземат решения срещу събратята християни. В традицията на Православието, където ще намерим красота и истина, призванието ни от Бога е да се радваме, когато виждаме, че другите имат поне част от Истината.

Отхвърлянето на другите за това, което те нямат, не прави нищо за по-нататъшното им пътуване към Православието и всъщност може да забави или отклони пътя им към пълнотата на Истината.

Има чудесна истинска история на св. Силуан Атонски, който пътувал с влак с ревностен архимандрит, който бързал да поправя другите в Истинската вяра. Влизайки в група пътуващи римокатолици, пътуващият спътник на Свети Силуан продължил да им казва, че трябва да станат православни, защото вярата им е без благодат. Светецът го попитал дали наистина е факт това, че римокатолиците вярват, че Христос е истински Бог и че Той присъства в Евхаристията. Светецът попитал дали не е вярно, че тези католици вярват в Троицата и почитат Света Богородица и мощите на светците. Архимандритът отговорил на всички въпроси. Свети Силуан му отговорил, че трябва да знаем, че имаме може би повече от останалите, но не и да съдим онези, които не са православни. Трябва да се радваме на знанието за това, което имат.

Светецът му казал, че не трябва да се изпълваме с такава гордост, че да мислим, че имаме право да съдим, поправяме или учим другите.

Това не означава, че ние виждаме Църквата разделена или че Православната църква е нещо по-малко от основаното от Църквата Христова. Това означава, че не си позволяваме да мислим, че имаме право да коригираме или учим някого. Ние трябва да уважаваме вярванията на други народи и да не се поддаваме на гордостта, че имаме право да ги учим или коригираме. Истината, която се намира в Православието, трябва да бъде споделена, като живеем вярата си в любовта, а не в съдене или поправяне на другите. Истината, където и да се намери, е Православната Истина. Ако други религии приемат някои от тези истини, които са православни, трябва да се радваме и да благодарим за това, което имат.

Хората, които обичат Бога и се опитват да живеят свят живот, приятен за Него, според знанията, които са им били дадени, трябва да бъдат уважавани. Те може да нямат пълнотата на Апостолската Истина, но ако са вярващи в Бога и се опитват да живеят живот, приятен за Бога, трябва да благодарим на Христос за това, което имат. Те имат Бог като техен Отец, също както и ние. Те могат да имат Църквата като своя Майка, само ако видят в нас разликата, която Православието е направило в нашия живот. Това, че сме арогантни в нашата проповед, не прави нищо, за да изрази истината на Православието и не ни прави по-различни от настойчивия продавач на вратата.

Този арогантен архимандрит щеше да сподели по-добре красотата на православието, ако беше прегърнал тези римокатолици като другари в Христос. Тогава те биха видели Христос в него и биха разбрали, че православието наистина е вяра, съсредоточена в Христос.

Те щяха да узнаят истината за Православието, като видят в него любовта на Христос.

Важно е да помним, че самият наш Господ ни е наредил да говорим истината. Никога не трябва да не споделяме истината на нашата православна вяра от страх, че можем да обидим някого, защото като говорим за истината в любов, нека израстваме във всичко в Този, „а с истинска любов да растем по всичко в Оногова, Който е глава, – Христос“( Еф. 4:15). 

С любов в Христос,
Игумен Трифон

За Ангел Карадаков

Виж още

Неделя седма след Пасха – Познаваме ли Иисуса Христа

„А вечен живот е това: да познават тебе единаго истиннаго Бога и пратения от тебе ...