Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Сръбският патриарх Павле (в света Гойко Стойчевич) е роден на 11 септември 1914 г. в Кучанци (днешна Хърватска), умира на 15 ноември 2009 г.). Той е 44-ят патриарх на Сръбската православна църква от 1990 г. до 2009 г.
Пълното му име и титла са Негово Светейшество Архиепископ на Печ, Митрополит Белградско-Карловски и Сръбски патриарх господин Павле.
Детство и ученически години
Гойко Стойчевич от рано губи родителите си. Баща му Стеван заминава да работи в САЩ, където се разболява от туберкулоза и се „върнал у дома, за да умре“, когато Гойко бил на три години. Така оставя сами жена и двама сина Душан и Гойко. Впоследствие майката Анна се жени повторно и ражда три дъщери, а при раждането на третата умира. Душан и Гойко остават при баба си и леля си. Осъзнавайки, че детето е много крехко, леля му го пощадила от тежката селскостопанска работа и му позволила да учи.
Той завършва четиригодишното си основно образование в родното си място. Прекарва лятото на 1925 г. в манастира Ораховица, подготвяйки се да продължи образованието си в Тузла. В Тузла завършва прогимназия между 1925 и 1929 година. През това време той живееше с чичо си в десетчленно бедно семейство. В училище е бил добър в предмети, които изискват логична мисъл, като математика и физика“.
След завършване на прогимназиалното училище в Тузла (1925-1929) завършва Теология в Сараево (1930-1936). Гойко много обичал църковните песнопения и даже го наричали „певеца“. В Сараево той бил член на „Трезва младеж“ организацияк, която се бори срещу алкохолизма и тютюнопушенето.
Отива в Белград през 1936 г., където се записва в Богословсия и Медицинския факултет. Достига втората година на обучение в Медицинския. Тук го заварва и Втората световна война.
Войната и монашеския живот
В началото на войната, за да се издържа, Гойко работел като строител в Белград, което било трудно, заради лошото му здраве. По покана на своя съученик Елисей Попович, който е игумен на манастира „Света Троица“, през 1942 г. той отива в манастира, където прекара следващите две години от войната. По това време брат му Душан е убит от усташите.
През 1944 г. започва работа като преподавател и възпитател в детски дом за бежанци от Босна, в Баня Ковиляка. Когато завел веднъж децата на реката, едно момче започна да се дави и Гойко скочил в студената вода, за да му помогне. Скоро се разболя сериозно и лекарите му казали, че туберкулозата може да го убие за
три месеца. След това той отишъл в манастира Вуян, където живял известно време изолиран от други монаси и успял да се излекува от тази болест. В знак на благодарност той издълбал и дарил на манастира дървен кръст с разпятие. През 1945 г. братството на Вуян се премества в манастира Благовещение.
Гойко избира за свой духовен наставник монаха Макарий Милованович, игумен на Йованския манастир. Макарий водел строг аскетичен живот. Гойко приема монашески постриг в манастира Благовещение през 1948 г. с името на апостол Павел.
От 1949 до 1955 г. монах Павле е в монашеското братство на манастира Раче. През учебната 1950/51 година е заместник-учител в Призренската семинария Св. Кирил и Методий.
Става йеромонах през 1954 г., става протосингел през 1954 г., а архимандрит през 1957 г. От 1955 до 1957 г. посещава следдипломно обучение в Теоложкия факултет в Атина.
Епископ на Рашко-Призренски
Той е хиротонисан за епископ на 29 май 1957 г. и въдворен на 21 септември 1957 г.
В Рашко-Призренската епархия той построил нови църкви, възстановил стари и съборени, ръкоположил и постригал нови свещеници и монаси. Той се грижел за Призренската семинария, където от време на време изнасял лекции по църковно пеене и църковнославянски. Често пътувал, обикалял и служил по всички места на своята епархия. С изселването на Косово, Призренската семинария е временно преместена в Ниш, а седалището на Рашко-Призренската епархия от Призрен в манастира Грачаница.
Като епископ Рашко-Призренски той свидетелства в ООН пред многобройни държавници за страданията на сръбския народ в Косово и Метохия. Той пише доклади до Светия синод за тежкото положение на сърбите и Православната църква в Косово и Метохия. Няколко пъти е бил нападан от албанци и бит. Практиката му да не използва служебни коли, идва от времето, когато е епископ.
Имайки предвид заслугите на сръбския патриарх Павле за науката, Богословският факултет на Сръбската православна църква в Белград му присъжда титлата почетен доктор по богословие през 1988 г.
Сръбски патриарх
Той е избран за патриарх на Сръбската православна църква на 1 декември 1990 г.
Патриарх Павле е избран след избори в девет кръга, като в последният, имената на тримата кандидати се поставят върху Еванглието, разбъркват се и се избира един от тях.
Новият 44-и патриарх при своя избор казва:
„Тялото ми е слабо, всички знаете това. Нямам надежда в него. Надявам се на ваша помощ, казвам и повтарям, на вашата и Божията помощ, че Той ме подкрепя. Нека бъда за Божията слава и в полза на Неговата църква и нашия изстрадал народ в тези трудни времена. Нямам патриршска програма за дейност, моята програма е Христовото Евангелие. „
По-късно той казава за избора му за патриарх: „Не очаквах, още по-малко исках“.
И като патриарх Павле се занимава с научна работа. Издава монографии, в вестник Гласник на Сръбска 
православна църква от 1972 г. той публикува богослужебни изследвания под формата на въпроси и отговори, от които се появява тритомното издание „Някои питания за нашата вяра“, I, II, III (1998). Той подготвя сборник за сръбските светци.Той е автор и редактор на Требника, на Молитвеника, на допълнителни корпуси по литургични въпроси, на Великия Типик и на други богослужебни книги. Благодарение на патриарх Павле са издадени още 300 екземпляра на Октоиха.
Патриарх Павле дълги години е бил председател на комисията на епископите за превод на Писанията (Нов Завет), чийто първи превод, официално одобрен от Църквата, е публикуван през 1984 г., а коригирано издание на този превод през 1990 г. Той е бил и председател на богослужебната комисия на Светия архиерейски синод, която подготвя и отпечатва Слжебник на сръбския език.
Докато той е патриарх са възстановени и установени няколко епархии. Семинарията в Цетине е възстановена през 1992г. През 1994 г. отваря врати Духовната академия св. Василий Остроски в Фоча и Семинария в Крагуевац (Босна) през 1997 г., като отдел по богословие „Свети Сава“ в Белград. Информационната служба на Сръбската църква.
Той поставя началото на Академията за иконопис и консервация в Белград през 1993 г., като има няколко катедри (иконография, стенопис, консервация), през следващите години преподаването на религия е върнато в училищата (2002 г.), както и е възстановен Богословския факултет в Белградския университет, който е затворен от комунистическата власт през 1952 г.
Той е изиграл значителна роля за преодоляване на разкола в митрополията в Америка, продължил десетилетия. Той е пътувал до Америка многократно (1992, 1996, 1998, 1999 и 2001) и до Австралия (2004).
Всяка сутрин, освен ако не отива в друга църква, той отслужи литургията в Патриаршията. Той винаги носел със себе си Библия и молитвеник. Пътува до Белград с градски транспорт или пеша, сам си зашива одеждите и обувките и поправял каквото му е по силите в Патриаршията.
Смърт и погребение
Сръбският патриарх Павле умира в Белград във Военномедицинската академия след продължително боледуване, в неделния ден на 15 ноември 2009 г., около 10: 45 ч. Той приема св. причастие от монах Методий по-рано същата сутрин, а по-късно умира в съня си. Правителството на Сърбия по повод смъртта му обяви тридневен траур в Сърбия (16, 17 и 18 ноември 2009 г.), а за погребението на 19 ноември е обявен за ден на траур в Белград и в област Бръчко.
Патриархът е погребан в манастира Раковица, според волята му.
Състави: Николина Александрова
