Начало / Uncategorized / Иконография на сцената Архангелски събор

Иконография на сцената Архангелски събор

Сцента, която се представя по традиция на 8 ноември е Архангелски събор. Съборът на безплътните сили е следствие от предходно събитие. 

Победата над сатаната и Съборът на светите Архангели имат за своя основа литературни източници-библейски и извън библейски. И двете сцени са алегорични. Първата е „Победата над Сатаната“[1]. Тя има литературна основа в Исаия 14:12-15; Йезекииил 28: 14-19; Лука 10:18; Откровение12:7-9. Извън Свещеното писание от литературните източници ще посочим само Похвала на св. Климент Охридски и Похвала на Панталеон за Архистратига Михаил. Във Великия четиминей Събор на Архангелите е следствие от Победа над Сатаната

Иконографската схема може да се намери както в ръкописите, така и в стенописни програми и икони. От 10в. пример в ръпописите може да се посочи Синаксарът (Менологият) на император Василий, където на Л. 168 е представена миниатюра, в центъра на която е фигурата на Архангел Михаил, държащ лабарум с надпис: агиос, агиос, агиос. Подобна фигура на Архангел с лабарум виждаме и в църквата Св. София  в Охрид, където Архангелът е представен редом до Св. Богородица.Тиумфиращата фигура на победителя от битката е в центъра на композицията от първата касета от вратите на църквата в Монт Сент Мишел от 11в. През следващите векове сцената продължава да бъде представяна. От 14в. я намираме в стенописната програма на наоса в Лесновския манастир. В поствизантийския период има още две иконографски схеми. Едната е от иконата на Иисус Христос с Архангел Михаил от 1626г. и Сараевската икона на Архангелите Михаил и Гавриил с цикъл от чудеса от 1723/24г. тези примери показват, че няма строго определена композиционна схема. Архангелът е представен като триумфиращ или борещ се със сатаната и отнемащ инсигниите на властта от него.

Иконографските модели на събор на светите Архангели могат да се видят в редица византийски и поствизантий паметници. В стенописните програми на Ивановската църква „Св. Архангел Михаил“. Където безплътните сили държат сфера с лика вероятно на Христос-Емануил; в Каварлариана, където Архангелите държат сфери с монограма на Спасителя, а Самият Той е представен в небесен сегмент в центъра на композицията.

Подобна е композицията в манастира Матеице. Тази иконографска схема виждаме и на редица икони, като „ Архангелски събор“ от рамката със сцени от Лесновския манастир, самостоятелно виждаме композицията върху иконата „Архангелски събор“ от 1643г от Бачковския манастир, част от експозицията на Криптата.

Композицията на сцената търпи различни варианти, устойчиви са само фигурите на двамата Архистратези Михаил и Гавриил, които се представят в центъра на композицията и носят сфера (с образа на Христос-Емануил, моногорам или свитъци. За това че композицията не е устойчива още през 14в. свидетелства иконата Архангелски събор от средата на ХIV в.Бачковски манастир, където вместо Христос-Емануил двамата Архистратези държат медалион с образа на св. Богородица с Младенеца. .

Смилка Гибелик посочва, че могат да намерят място в композицията и необичайни елементи, като фигура на Сатаната или архангел Михаил на кон. В ръкописната книга също има изменяне на композицията от 11в.(Св. Гора манастир Cod.587 F. 123r). Атонските манастири насочват някои елементи в развитието на иконографията на сцената през 17в., които навлизат в изобразяването  на Архангелите в протежението на целите Балкани.

Промяната на отделни елементи обаче не променя иконографското осмисляне на сцената и тя е ясно разпознаваема.

Автор: Николина Александрова

[1] Gibelik. Fall., Под закрилата на Безплътните., Сага за Архистратига

[2]

За Николина Александрова

Виж още

Патриарх Павле за Божията воля, допущението и нашата свобода

Едно е воля Божия, друго – допущение Божие и трето – нашата свобода Ваше Светейшество, ...