Начало / Uncategorized / Политическото убийство на Неврокопския митрополит Борис

Политическото убийство на Неврокопския митрополит Борис

На 8 ноември 1948 г. в с. Коларово, Петричко, е извършено нечувано в историята на Българската православна църква злодейско покушение.

Това става на връх Димитровден, след провеждане на Света божествена литургия. В деня на своята 60-та годишнина пада убит един бележит българин, една от най-светлите фигури в най-новата история на Българската православна църква – Неврокопски митрополит Борис.

Пред множество богомолци низвергнатият от духовен сан свещеник Илия – бивш хърсовски поп, стреля три пъти в Негово високопреосвещенство митрополит Борис, който не издава звук, а само вдига лявата си ръка и произнася думите: „Синко, спри, че вършиш грях!” Злодейският убиец стреля четвърти път и митрополит Борис пада на земята. Убиецът отива над мъртвото тяло и пак стреля, като произнася думите: „Ето ти още един куршум, мръсно българско куче!”

Митрополит Борис, по рождение Вангел Симов, е роден в Македония – в родолюбивото българско село Гявато, Ресенско, на 8 ноември (26 октомври) 1888 г. Основното си образование започва в родното си село и завършва в Цариград. Прогимназиалното си образование получава в Одрин, в гимназията „Д-р Петър Берон” през 1904 г. След това постъпва в Цариградската духовна семинария. Тук проявява своите големи способности и е бил добре оценен и насърчен от Екзарх Йосиф.

По-късно завършва Богословския университет в Черновиц. Следва философия във Виена и защитава докторат по богословие. Бил е предстоятел на Българската църква в Будапеща. През 1922 г. се завръща на служба в Софийската митрополия. След това става началник на културно-просветното отделение на Св. синод, след което е предстоятел на храм-паметника „Св. Александър Невски”. От 1. ІХ. 1926 г. до 23. ІІ. 1931 г. е ректор на Духовната семинария, след което е секретар на Св. синод. През 1935 г. е избран за митрополит на Неврокопската епархия.

Митрополит Борис въплъщава в себе си есенцията на духовния морал. В много отношения справедливо е оценяван като „ума и добрата съвест” на Българската църква. Но най-забележителното, което той е наследил от своя духовен архипастир Екзарх Йосиф, е непреклонната борба за свобода и единение на българския народ.

През периода 1941-1944 г. когато голяма част от територията на Македония е присъединена към България, тя минава под негово църковно управление. В кратки срокове се възстановява ведомството на Българската църква и тя се извисява като институция.

Твърдостта и непоколебимостта на митрополит Борис за българската национална принадлежност на населението в Македония остава и в годините след 9. ІХ. 1944 г. Възторжено той пише и проповядва:

„Всички ние – еднородни и едноверни братя – произхождаме от един род, образуваме един народ. Родът ни е честен, народът ни е благочестив. Родът ни е отбран, народът ни е богозван. Да не отричаме своя род, да обичаме своя народ! Нашият добър и мил народ е достоен за най-големи жертви…”

Злодейското покушение над дядо Борис носи белезите на политическо убийство. При следствието и делото то придобива (или му се придава) характер на лично отмъщение. Логически е да възникнат въпросите:

– Кому беше нужно убийството на този голям българин и горещ родолюбец и как то става в разгара на едно от най-големите престъпления срещу българския народ – насилственото заставяне на населението в Пиринския край да се пише за „македонци” и опитите за денационализиране на българите в Македония чрез изкуствено създаване на някаква си „македонска нация”?

– Не е ли бил неудобен дядо Борис със своята честност, твърдост и непреклонност в защита на интересите на народа и църквата?

Поради какви обстоятелства Неврокопската епархия остава пет години без свой митрополит? До 1953 г. тя се управлява от Пловдивския митрополит Кирил и Ловчанския митрополит Филарет. А това е край, в който Българската църква има дълбоки корени сред населението, развили се в резултат на непримиримите борби на българите в Македония за независима Българска църква и прераснали след това в дълга и тежка борба за свобода и обединение на българското племе.

Въпреки изминалото време се налага да бъде преразгледано делото по убийството на митрополит Борис, за да му се даде по-обективна оценка. Още повече, че то е престъпление не само срещу Българската православна църква, но и срещу българския народ.

Автор: к.и.н. подп. Димитър Йончев 

Статията е отпечатана във в. „Свободен народ”,брой 147, София, петък, 9 ноември 1990 г. 

За Ангел Карадаков

Виж още

Румънската църква организира среща на православните жени

Епископ Киприан от Румънската църква ще присъства на първата среща на православните жени през 2020 ...