Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
На 8 ноември 1948 г. в с. Коларово, Петричко, е извършено нечувано в историята на Българската православна църква злодейско покушение.
Това става на връх Димитровден, след провеждане на Света божествена литургия. В деня на своята 60-та годишнина пада убит един бележит българин, една от най-светлите фигури в най-новата история на Българската православна църква – Неврокопски митрополит Борис.
Пред множество богомолци низвергнатият от духовен сан свещеник Илия – бивш хърсовски поп, стреля три пъти в Негово високопреосвещенство митрополит Борис, който не издава звук, а само вдига лявата си ръка и произнася думите: „Синко, спри, че вършиш грях!” Злодейският убиец стреля четвърти път и митрополит Борис пада на земята. Убиецът отива над мъртвото тяло и пак стреля, като произнася думите: „Ето ти още един куршум, мръсно българско куче!”
Митрополит Борис, по рождение Вангел Симов, е роден в Македония – в родолюбивото българско село Гявато, Ресенско, на 8 ноември (26 октомври) 1888 г. Основното си образование започва в родното си село и завършва в Цариград. Прогимназиалното си образование получава в Одрин, в гимназията „Д-р Петър Берон” през 1904 г. След това постъпва в Цариградската духовна семинария. Тук проявява своите големи способности и е бил добре оценен и насърчен от Екзарх Йосиф.
По-късно завършва Богословския университет в Черновиц. Следва философия във Виена и защитава докторат по богословие. Бил е предстоятел на Българската църква в Будапеща. През 1922 г. се завръща на служба в Софийската митрополия. След това става началник на културно-просветното отделение на Св. синод, след което е предстоятел на храм-паметника „Св. Александър Невски”. От 1. ІХ. 1926 г. до 23. ІІ. 1931 г. е ректор на Духовната семинария, след което е секретар на Св. синод. През 1935 г. е избран за митрополит на Неврокопската епархия.
Митрополит Борис въплъщава в себе си есенцията на духовния морал. В много отношения справедливо е оценяван като „ума и добрата съвест” на Българската църква. Но най-забележителното, което той е наследил от своя духовен архипастир Екзарх Йосиф, е непреклонната борба за свобода и единение на българския народ.
През периода 1941-1944 г. когато голяма част от територията на Македония е присъединена към България, тя минава под негово църковно управление. В кратки срокове се възстановява ведомството на Българската църква и тя се извисява като институция.
Твърдостта и непоколебимостта на митрополит Борис за българската национална принадлежност на населението в Македония остава и в годините след 9. ІХ. 1944 г. Възторжено той пише и проповядва:
„Всички ние – еднородни и едноверни братя – произхождаме от един род, образуваме един народ. Родът ни е честен, народът ни е благочестив. Родът ни е отбран, народът ни е богозван. Да не отричаме своя род, да обичаме своя народ! Нашият добър и мил народ е достоен за най-големи жертви…”
Злодейското покушение над дядо Борис носи белезите на политическо убийство. При следствието и делото то придобива (или му се придава) характер на лично отмъщение. Логически е да възникнат въпросите:
– Кому беше нужно убийството на този голям българин и горещ родолюбец и как то става в разгара на едно от най-големите престъпления срещу българския народ – насилственото заставяне на населението в Пиринския край да се пише за „македонци” и опитите за денационализиране на българите в Македония чрез изкуствено създаване на някаква си „македонска нация”?
– Не е ли бил неудобен дядо Борис със своята честност, твърдост и непреклонност в защита на интересите на народа и църквата?
Поради какви обстоятелства Неврокопската епархия остава пет години без свой митрополит? До 1953 г. тя се управлява от Пловдивския митрополит Кирил и Ловчанския митрополит Филарет. А това е край, в който Българската църква има дълбоки корени сред населението, развили се в резултат на непримиримите борби на българите в Македония за независима Българска църква и прераснали след това в дълга и тежка борба за свобода и обединение на българското племе.
Въпреки изминалото време се налага да бъде преразгледано делото по убийството на митрополит Борис, за да му се даде по-обективна оценка. Още повече, че то е престъпление не само срещу Българската православна църква, но и срещу българския народ.
Автор: к.и.н. подп. Димитър Йончев
Статията е отпечатана във в. „Свободен народ”,брой 147, София, петък, 9 ноември 1990 г.
