Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
В Неврокопска епархия са родени, израстнали и светителствали много духовни личности, допринесли за християнската вяра, духовно пробуждане и национално самосъзнание.
Построени са много храмове, манастири, създадени са килийни училища. Тук се намират Роженския манастир, Рилския манастир на нашия небесен закрилник Свети Иван Рилски, много по-малки манастири, метоси и църкви.
Днес всички ние се нуждаем от примера на нашите духовни будители и достойни предци, за да се справим с проблемите на съвременното общество, да не бъдем подценявани и да се уповаваме на Бога. Защото по думите на приснопаметния Неврокопски митрополит Борис „помрачаването на вярата в Бога, води до помрачаване на вярата в доброто, истината и светостта. Щом затихне религиозното чувство, съвестта се притъпява, започва да боледува, създава се безразличие, както към религиозните, така и към моралните ценности. Изчезва разликата между добро и зло, истина и лъжа, правда и безправие, добродетел и порок, чест и безчестие“.
Духовният път на Неврокопски митрополит Борис
Борис Неврокопски е роден със светското име Вангел Симов Разумов на 26 октомври 1888 г. в село Гявато, Битолско, Османска империя (дн. Република Македония). Баща му загива в 1903 година като четник на Георги Сугарев. Завършва Одринската българска гимназия през 1904 г. и продължава образованието си в Българската духовна семинария в Цариград със стипендия, отпусната от екзарх Йосиф I. През 1910 г. Вангел Разумов приема монашество под името Борис и служи като йеродякон при Неврокопския митрополит Иларион. През 1911 г. продължава образованието си в Богословския факултет в Черновиц (Австро-Унгария) и го завършва с научна степен „доктор на богословските науки” през 1915 г.
През същата година се завръща в България и е назначен за учител в свещеническото училище в Бачково. След това е учител в Пловдивската духовна семинария. През 1917 г. йеродякон Борис приема йеромонашески сан от Пловдивския митрополит Максим и заминава на мисия в Унгария, където до 1922 г. възглавява в църковно-просветно отношение българската колония. През юли 1922 г. се завръща и е удостоен с архимандритско достойнство. От май 1923 г. до септември 1924 г. архимандрит Борис е протосингел при Софийската митрополия, а от септември 1924 г. до септември 1926 г. е началник на културно-просветното отделение при Светия Синод и председател на храма „Свети Алексндър Невски”. От септември 1926 г. до края на ноември 1931 г. е ректор на Софийската духовна семинария.
В средата на декември 1931 г. Борис е ръкоположен за епископ Стобийски. От 28 ноември 1931 г. е главен секретар на Светия Синод, на който пост остава до 17 март 1935 г., когато е избран за Неврокопски митрополит.
През 1932 г. е натоварен с историческата мисия в Йерусалим по вдигане на схизмата от Цариградската патриаршия. Преговорите започват на 12 април и приключват успешно едва на 22 февруари 1945 г.
След разгрома на Югославия от Германия през пролетта на 1941 година, Българската екзархия възстановява своя диоцез в анексираните от България части от Вардарска и Егейска Македония и в Западна Тракия. Струмишката и Драмската епархия са обединени като Струмишко-Драмска до 1943 година, когато отново са разделени. Временното управление на Драмска епархия е поето от митрополит Борис Неврокопски.
За кратък период от време Неврокопският митрополит Борис успява да извърши успешно строителство на над 20 храма. Наричат го „съвестта на Българската църква” заради изключителната му ерудиция – владеел е свободно 13 езика, и заради непримиримата му борба срещу атеизма на комунистическата идеология. На 29 септември 1948 г. изпраща писмо – протест срещу безчинствата на комунистическата управа в Неврокопска епархия до Светия Синод. Навсякъде говори, че най-голямата трагедия ще дойде от Съветския съюз, разказва за сталинистките мерки срещу духовенството. Поради тези му действия окръжният комитет на БКП го обявява за „враг №1 на народната власт”.
Духовен пример за светителско служение и мъченичество за вярата
На 8 ноември 1948 година, след като отслужва Света литургия за освещаване на храма „Свети Димитър” в село Коларово, митрополит Борис е убит от низвергнатия свещеник Илия Стаменов от село Хърсово. Погребан е до катедралния храм „Въведение Богородично” в Благоевград.
Истински родолюбец и защитник на Православието, борец за истината и Божията правда Неврокопският митрополит Борис остава в съзнанието на вярващите християни като изповедник на вярата и мъченик, който отдава своя живот за Христа и полага душата си за своите възлюбени и верни пасоми. Паметни ще останат думите и наставленията на този изряден духовник и образцов архиерей, сред които и неговите пастирски поучения за силата и красотата на вярата и християнските добродетели: „християнството е Божествена творческа сила, която издига човека и човешкия дух до Бога и го прави, непобедим, богоподобен и възвишен“.
Вярата в Бога винаги е била крайъгълния камък, основата, на която се крепи и устоява през вековете българския народ, неговото национално самосъзнание и идентичност. Християнското православие го запазва дори и когато България не съществува като държава, запазва езика и културата си. Християнската православна църква в България запазва тези устои в нейната нелека история, тя запазва и е средище на духовно просвещение и образователна дейност през вековете. За това е спомогнала с активната си дейност и Неврокопската епархия, от нейното създаване до наши дни и да благослови Бог за дълго време напред в бъдещите векове. Построени са много църкви и манастири и въпреки разрушенията през вековете са съградени и издигнати отново, изографисани и украсени от майстори-строители, иконописци и дърворезбари. Имаме българи, които ни издигат духовно и просвещават не само приживе, но и след смъртта си със своето наследство и пример за всички бъдещи поколения и най-вече с небесния закрилник на цяла България – Свети Иван Рилски. Молитвите и застъпничеството му пред Бога са ни нужни и трябва да ги използваме във време на разделение, изпитания и гонения, за да вървим по правилния път.
Автор: Антонио Спасов. Християнска духовна просвета и религиозно-нравствено възпитание в Неврокопска епархия (традиции и съвременни проблеми). Магистърска теза, София, 2019.
