Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Всеизвестно е, че когато Неврокопският митрополит Борис започва своето служение като митрополит на Неврокопска епархия веднага съсредоточава силите си в това да обедини населението в Пиринския край.
Дядо Борис насочва своите сили в няколко направелния, но основно работи със енорийските свещеници, учителите в училищата и децата. Митрополитът се опитва възможно по най-бързия начин така да организира епархията, че за Възкресение Христово Неврокопска епархия да бъде готова да посрещне Празника на празниците.
Той разпраща няколко окръжни послания, в които надлежно моли свещенослужителите да подпомагат енорийските си доброволци, да изнасят редовни беседи и сказки, да бъдат повече активни в общуването с младите хора. Той обръща основно винамине върху това да се работи с учитилети и училищата. Той не само насърчава работата с учебните заведения, но дори задължава църковнослужителите да организират съвместни дейности с учебните заведения – едно от които е създаването на хорове, които да пеят не само духовни песни, но и православни песнопения.
„Пръв мой свещен дълг и съкровено желание още в първия миг, когато Духът Светий ме постави – чрез гласа на Църквата и народа – да ръководя паството на Богохранимата Неврокопска епархия, беше да възнеса всесърдечни и вседушевни молитви към Господа Бога: Той да съедини всички ни в Себе Си чрез жива и непоколебима вяра и помежду ни чрез съвършена и дейна братска обич, – да съедини и обедини неразривно – в мир и любов, в благоденствие и преуспяване – всички чада на нашата света Православна Църква и на нашия добър благочестив народ. Това ще бъде първата и последна цел на моя живот и моето служение. Защото, възлюбени чада, за нас, Божиите създания, няма по-голямо благо от живото общение с Бога искренносърдечното братско единение помежду ни! Това висше благо е основата на нашия живот и изворът на всички други блага – временни и вечни, земни и небесни“.
Казва митрополит Борис в своето окръжно послание от 1935 г., веднага щом е бил избран за митрополит на Неврокопската епархия.
Неговата първа и последна цел в живота и служението му е да обедини разединеното, да съграси недовършеното, да постави здрави основи, които впрочем и днес стоят силно, а върху тях неговите наследници градят и продължават да градят в полза на народа и преди всичко на Църквата.
„Ако единението и общението чрез вяра и любов е най-високото благо, то разединението и разделението чрез себелюбие и ненавист е най-голямото зло за нас човеците на земята! Там, където има себелюбие и ненавист е най-голямото зло за нас човеците на земята! Там, където има себелюбие и ненавист, раздори и разногласия, там всичко загива, – защото там настъпва разделение разединени, разпадане и разложение, гибел и смърт. Там погива отделният човек, разлага се семейството, разпада се обществото, проваля се народът, срива се държавата… Който от себелюбие и суетност, омраза и ненавист събужда вражди и озлобление, сее раздори и разцепление – той върши най-голямото, най-страшното зло. Той е най-големият злосторник, най-големият грешник. Той погубва себе си и тласка към гибел и другите. Св. Писание говори, че мерзки са пред Бога ония, които сеят вражди помежду братя (Притч. 6:16-19). Злобата е най-страшната демонична сила, от която произлизат всички злини и смъртни грехове. Тя откъсва човека от Бога и го прави чадо на дявола“.
Казва още дядо Борис в своето послание, което впрочем е изпълнено с толкова пастирска грижа, че със сигурно прави впечатление на всеки, който се докосне до него. Защото нали и в това се състои работата на пастиря – да обединява разпиляното, да съгражда Дома Божи и да гради мостове, да събира, а не да разделя, да подпомага, а не да мачка и унищожава, да благовести, да служи на народа, защото даром му бе дадено и даром той предаде, оново що и получи.
Грижата и любовта, която митрополит Борис е имал и към народа и паството си също проличава от неговото отношение към православните християни не само в Неврокопска епархия, но и в родината ни.
„Всички ние – единородни и единоверни братя – произхождаме от един род, образуваме един народ. Родът ни е честен, народът ни е благочестив. Родът ни е отбран, народът ни е богозван. Да не отричаме своя род, да обичаме своя народ! Нашият добър и мил народ е достоен за най-силна обич и най-големи жертви. Той има много грижи, много неволи: той заслужава да му служим честно и мъдро, предано и себеотречено. Бог проведе нашия народ през много изпитания, много страдания, – проведе го, за да го изпита и проясни, за да го засили и утвърди в неговото съществуване“.
Дали митрополит Борис е успял да съгради онова, което времето е било разпиляло в краткото си служение на нивата на Неврокопската епархия, можем да погледнем само към пълнените с християни православни храмове. И до днес в Софийската семинария (на която той е бил и ректор) има ной-много ученици именно от Неврокопска епархия. Това не би било така ако не бяха грижите, трудът, подвигът на този великан – Неврокопският митрополит Борис, но разбира се и на неговите приемници и наследници в делото на проповедта.
Автор: Ангел Карадаков
Снимка: ДА – Благоевград
