Начало / Uncategorized / Александра Карамихалева: Да бъдем отговорни към словото, защото будителството е мисия

Александра Карамихалева: Да бъдем отговорни към словото, защото будителството е мисия

В Деня на Народните будители се срещаме с писателя и богослов Александра Карамихалева. В деня, когато всички говорят за липсата на будителство в обществото, ние говорим за това обезценявали се днес словото, както и как да бъдем пробудители на хората около нас. 

– Днес ще чуем много мнения за будителството. Кои обаче са будителите днес и какво е тяхното служение? Казвам служение, защото будителството не е професия. Не можеш да се събудиш сутринта и да си кажеш: от днес ще бъда будител. Това е по-скоро призвание, та в този смисъл кои са призваните да бъдат будители?

– Много правилно отбелязвате, че будителството е призвание и служение, а аз бих прибавила и – мисия. Учредителите на този, толкова български празник, са определили датата, на която се чества паметта на св. Йоан Рилски, да бъде и Ден на Българските будители, определили са всебългарския светец за патрон на този празник. Той е и образецът, на който българските будители от Възраждането са се стремели да подражават. Този висок идеал, който е „пример на умиление, образец на утешение и на духовно съвършенство”, трябва да е определящ критерий за нас, българите, във всички времена, когато избираме будителите на нашето време, когато избираме кого да слушаме, на кого да вярваме, кого да следваме. И, ако ни е трудно да откриваме около себе си такива образци, то поне да не позволяваме идеала за подражание, образа на истинския будител да девалвира във времето.

Да не раздаваме с лекота това звание, защото то е и чест и много висока отговорност. Пред обществото, пред историята и пред Бога.

Кои трябва да са днешните будители? Носителите на този дух, който е изпълвал и св. Йоан Рилски,  тези, които се стремят да следват и да постигат този – по думите на един от учредителите на празника: „образец за себеотдаване, безсребърничество, любов към ближния и Отечеството”, и със своите думи и дела ни разкриват този идеал.

– Наблюдаваме все по-често, че словото, което употребяваме се профанизира, се снижава. Литературата ни става все по-рехава от към послание. На какво, според Вас, се дължи това от погледа ви на главен редактор на един от най-старите вестници, излизали в България?

– Такъв е духовният ни ръст. Един наш съвременник, старецът Йосиф Исихаст, чиято канонизация предстои в скоро време, казва: „Всеки от тях, както живее, така и говори. Така виждат, така говорят“. Всеки „това, което вижда и което мисли, това казва от себе си и така съди“.

Словото ни, в най-общ смисъл, отразява вътрешното ни състояние – духовно, морално, интелектуално, отразява ценностната система и идеалите, които сме възприели и са определящи в нашия живот. Както и моментното ни състояние. Ако вътрешно сме суетни и празни – такова ще е и словото ни; ако сме изпълнени с гордост, завист, алчност, меркантилност, мнителност, страхове, негативизъм… – такова ще е и говоренето ни.

Но, ако „съкровищницата на сърцето” ни е пълна с прах и пепел, тогава какво стойностно можем да изречем, кого ще обогатят думите ни, кого ще заситят? Може би, когато нямаме какво добро, полезно, мъдро, вдъхновяващо и утешаващо да кажем, е най-добре да замълчим.

– В сферата на дигиталните комуникации къде стои днес будителството? В Интернет? Превърнаха ли се сайтовете в съвременните амвони?

– Съвременните технологии ни облекчават изключително много в желанието ни да говорим, да споделяме своите мисли и разбирания и думите ни за нула време да достигат до огромен кръг от хора. Църквата относително бързо реагира на новите възможности да благовести, да разпространява Христовото учение, Евангелските истини в Интернет пространството и днес, слава Богу, имаме десетки православни български сайтове, които разпространяват текстове на православна тематика.

Но докато до преди години в България страдахме от дефицит на религиозна литература, то днес, като че ли се изправяме пред ново предизвикателство и изпитание: да отсяваме постоянно семето от плявата, да отсяваме истинското живо благодатно слово, което освещава, облагородява и оживотворява душата, от словоблудството и празнословието, (па било то и на църковна тематика), което трови душата.

Тези огромни технологически възможности сякаш ни свариха морално неподготвени за огромната отговорност, която всеки човек носи. Ние носим отговорност за всяка изречена от нас дума и пред един човек, как тя ще отекне в душата му и как ще й повлияе, а още повече, когато думите ни достигат до хиляди души. Колцина се замислят за това, когато посягат към клавиатурата на компютъра или телефона си?

Ние, слава Богу, добиваме все по-голяма отговорност към екологията и внимаваме къде изхвърляме боклуците си, но нехаем и не си даваме сметка, че да изхвърлиш „душевния си боклук”, е далеч по-опасно от това: да изхвърлиш битовите си отпадъци на нерегламентирани сметища, по-опасно, дори и от изхвърлянето на токсични отпадъци. Защото, ако това застрашава природата и физическото ни здраве, то безотговорното и безконтролно изхвърляне на душевните ни отпадъци в информационното пространство, засяга най-ценното на този свят – безсмъртната душа, отравя я, заразява я с тление, убива я.

– Как може да се промени тенденцията словото да се превърне отново в живително послание, а не да се снижава до разбиранията на обикновения потребител, т.е. словото да задава тона, а не търсенето да настройва и словото според себе си?

– Човек трудно може да цени нещо, което е в изобилие, което, буквално, го залива отвсякъде и днес, в тази пренаситена информационна среда, ние като че ли престанахме да ценим думите, да ги подбираме с внимание, да ги изричаме с внимание, да ги изслушваме с внимание.

Как могат да се променят нещата? Може би, с по-добра „лична хигиена” по отношение на това: какво слушаме, какво четем, какво изричаме, с повече внимание и сериозно отношение към това: какво допускаме да влезе в душата ни и какво излъчваме като послание към хората около нас. Със самоконтрол и възпитание на децата ни в тази посока.

– Вие имате няколко годишен опит в работа с журналистите, като началник Отдел „Връзки с обществеността при Св. Синод на БПЦ, член сте и на СБЖ, ако сметнем, че журналистиката също е будителство, то какво ще бъде Вашето послание към журналистите и медиите днес?

– От тези години запазих много ценни за мен приятелства и дълбоко уважение към хората, занимаващи се с журналистика, в лицето на които срещнах истински отдадени на своята мисия сърцати и интелигентни хора, и с които изградихме отношения на доверие и взаимно уважение. 

Споделяла съм с тях и споделям разбирането ми: какво важно въздействие имат думите ни върху мисленето, нагласите и живота на хората и колко огромна е отговорността на онези, чиито думи достигат до хиляди и стотици хиляди хора и отекват в техните умове и сърца, и колко внимателни трябва да бъдем какъв пример представяме на читателите, зрителите и слушателите.

Моят апел към занимаващите се с журналистика винаги е бил: все повече да се стараем да спираме вниманието си върху добрия пример и онова, което насочва, вдъхновява и насърчава към доброто.

А днешният празник на Българските будители, ни припомня именно такива образци. Този празник не е учреден от предците ни самоценно, а „за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването” и по думите на тогавашния просветен министър, за „да обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало и да я приобщим към това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и импулс към дейност и творчество. Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото”. Ще добавя само, че тези примери можем да търсим не само в миналото, но и в настоящето.

А празниците са като докосване на времето до вечността, за да ни напомнят как трябва да живеем и постъпваме в ежедневието си с оглед на вечността.

С Александра Карамихалева разговаря Ангел Карадаков. 

Коя е Александра Карамихалева?

Родена на 25 юли 1967 г. Магистър по богословие и бакалавър по история при Софийския университет. През 2002 г. постъпва на работа в „Синодално издателство“ на Българската православна църква. Дългогодишен редактор е на официоза на БПЦ „Църковен вестник“, а от 2011 г. е и негов главен редактор. С откриването на Официалния сайт на БПЦ на нея Св. Синод на БПЦ-БП възлага организацията и администрирането на новинарския отдел към сайта. Сред основателите е на сайта „Православна младеж“, ориентиран към младите хора и е негов главен редактор. След интронизацията на Българския патриарх Неофит през 2013 г. по решение на Светия Синод поема организацията на работата и ръководството на новосъздадения Отдел при Светия Синод на БПЦ-БП за „Връзки с обществеността“, който оглавява до края 2017 г. Автор е на книгите „През очите на вярата“, „Като живи камъни“ и „Насаме“, на много статии, представящи православния светоглед върху различни проблеми, с които се сблъсква съвременния човек, както и на материали, отразяващи живота на Църквата и отделни нейни представители. Отличена с Първа награда на публиката за публицистика на Конкурса за журналистика „Пътят на словото“ за 2009 г. Член на Съюза на българските журналисти.

За Ангел Карадаков

Виж още

Патриарх Павле за Божията воля, допущението и нашата свобода

Едно е воля Божия, друго – допущение Божие и трето – нашата свобода Ваше Светейшество, ...