Към днешна дата в света има 941 действащи, канонични православни епископи. В сравнение с 19-ти век това е голямо увеличение – през 1859 г. е имало само 278 епископа в целия свят.
Но по времето на Първия Вселенски събор в света е имало 1800 епископа – около 1000 на Изток и 800 на Запад, като се има предвид, че християните по онова време са били доста по-малко.
Най-големият дял на световните епископи, засега, принадлежи на Московската патриаршия, 40% – 377 епископа (включително епископите в различните държави по света, принадлежащи към патриаршията). Следва Константинополската патриаршия с 14% (130 епископа) и Гръцката църква с 11% (100 епископа).
Точните данни за православното население са трудни за калкулация – всичко зависи от начина, по който определяте „Православните“. Но се опитах и направих всичко възможно да проследя данните за населението на различните православни църкви в света и броят достига около 222 милиона православните християни по целия свят (което, честно казано, вероятно е близо до реалността). Това прави по един епископ на 236 000 души, което изглежда просто абсурдно. Интересно е обаче, че това съотношение е идентично с отношението на хората към епископите през 1859 г. – 236 000 към 1. Това е голяма промяна от времето на Никея, когато съотношението било някъде между 5000 и 20 000 към едно.
Съотношението между хора и епископи варира много в различните църкви – църквите в Русия, Румъния, България и Сърбия имат невероятно високи съотношения, над 150 000 към едно. Американската православна църква и Александрийската, Чешката и Йерусалимската църкви са под бройката 20 000 към едно, което по-близо до начина, по който нещата са изглеждали времето на Първия Вселенски събор. Разбира се, по-ниското съотношение не означава непременно повече пастирска грижа – в Йерусалим (и Константинопол, със съотношение около 26 000 към едно) има много активни епископи, които служат в някаква административна дейност, не толкова активно с паство.
Както казах по-горе, в световен мащаб съотношението на паството към епископи днес е идентично с това от 1859 г. Но тогава в църквите имало много повече разлики – съотношението в Русия било твърде високо – 769 000 към едно, докато Александрийската и Йерусалимската църкви и двете били с по 1000 към едно.
Като цяло, за да се върнем към съотношенията на епископи – паство по време на Първия Вселенски събор, ще ни трябват десет пъти повече епископи, отколкото имаме в момента. Очевидно това няма да се случи – ще ни трябват още поне 10 000 епископа, когато в действителност в момента имаме по-малко от 1000. Ще се изненадам, ако имаше 10 000 мъже на земята, които канонично отговарят на изискванията да бъдат ръкоположени за епископи и са напълно отдадени на служението си. Но тогава, в дните на Първия Вселенски събор, ролята на епископа не била точно такава, каквато е днес. За добро или лошо, тя се е развила от местно ориентирана пастирска грижа, повече на административно високо ниво.
Автор: Живко Панев
Източник: orthodoxie.com