Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Слава във висините Богу, на земята мир, между човеците благоволение!
(Лука 2:14)
Любовта към Бога като най-съвършена форма на религия, разкриваща в съвършенство религиозното преклонение пред Всевишния, е неотделима от любовта към ближния, която носи истинска хуманност, човеколюбие, милосърдие, справедливост и мир между човеците. Посланието на християнството за любов към Бога и любов към ближния (Лука 10:27), за истинско и действено човеколюбие, мир, добронамереност, човечност, справедливост и милосърдие, разкрива в пълнота сърцевината на Евангелието и дълбочината на новозаветното нравствено учение на Иисус Христос.
Според християнската нравственост и учението на Църквата „прославата на Бога във висините“, като неотменна изява на религията и религиозното преклонение пред Всевишния, не може да се отделя от „благоволението към човеците“ и запазването на „мира на земята“.
Християнството и Църквата в своята вековна духовна традиция и практика винаги са апелирали за мир и диалог между човеците като в това духовно послание и нравствено изискване се включва и запазването на мира както между народите, така и между различните общности.
Това миротворство може да стане реалност и да има трайна основа предимно чрез мирни средства и добронамерен диалог. А диалогът и помирението са най-добрите средства за разрешаване на спорове и преодоляване на конфликти.
Понякога Църквата и религиозните общности се изправят в защита на истините на вярата в Бога и същевременно в защита на човека и негововото достойнство. Те трябва да свидетелстват и да водят духовна борба в защита на основните човешки права на своите общности, но също и в защита на своите съседи и съграждани, които са подложени на гонения и преследване от земни управници и тиранични властници. Такъв е бил случаят с борбата на Българската православна църква в защита на българските евреи по време на Втората световна война. Тогава християните в България са се изправили срещу безчовечната идеология на расизма и нацизма и са надигнали глас в защита на истините и принципите на вярата, но също така и в защита на живота и правата на своите съграждани евреи. Изключително важно в днешно време е да се познава религиозната традиция на вярата в нейния автентичен вид и да се пази спомена за достойните прояви на вярващите и техните духовни лидери. Това познание и тази памет са необходими като превенция срещу злоупотреби с религията или погазване на духовните ценности на вярата, като противоотрова срещу лъжата и заблудите или като важен ресурс за преодоляване на междурелигиозно напрежение и конфликти.
Съвременният свят се раздира от множество противоречия, идеологически противоборства, кървави конфликти и насилие, породени често пъти от превратни религиозни схващания, от фанатизъм и омраза. Религиозните конфликти водят до изкривяване на чистотата на вярата и до нарушаване на основни нравствени ценности и общочовешки норми на поведение.
Живеем в един несигурен свят, в който религията в масовите представи се свързва в днешно време все повече не толкова с търсенето на Бога и автентичния смисъл на вярата, а с провокирането на различни конфликти, радикализъм, екстремизъм и насилие. Съвременните кризи в глобален и регионален план, които пораждат нестабилност и провокират различни напрежения и конфликти, създават все по-голяма тревожност и усещане за несигурност. Тези процеси са сериозно предизвикателство пред фундаменталните нравствени принципи и ценностите на свободата на религията, мира, справедливостта, обществения ред и човешката сигурност. Принципи, които са залегнали дълбоко в основата на обществения ред и политическия живот на демократичните общества и то като определящи и първостепенни по важност за нашата култура и съвременна цивилизация.
С послание за добронамереност, за диалог и мир християните и в днешния ден, както в миналото, са призвани да продължат духовната борба за запазване и отстояване на истината за Бога и достойнството на човека, да защитават мира и справедливостта между човеците и сигурността на обществото. В тази мисия за служение на Истината и мира между човеците християните са призвани да свидетелстват както за своята вяра в Бога, така и за своето истинско човеколюбие като отстояват свободата на съвестта, основните права и свободи на личността и справедливостта в днешното смутно време.
Мисията на християнството и служението на Църквата като извор на съгласие и мир, на диалог, разбирателство и справедливост следва да бъдат изпълнявани на първо място в нашите църковни общности и демократични общества, а след това и в по-широк международен и глобален контекст. Навсякъде по света християните са призвани да бъдат миротворци, а християнските църковни общности имат като основен и неотменим дълг да служат в подкрепа на достойнството на човека и за благото на обществото чрез опазване на мира и сигурността.
Християнското миротворство като послание и служение на Църквата в съвременния все по-объркан и размирен свят е израз на добронамереност и търсене на справедливост и мир между човеците. То може да се осъществява на дело само чрез мирни средства, чрез откритост и диалог и чрез съгласие и сътрудничество в името на Божията правда и достойнството на човека. Тази мисия е изключително необходима днес, за да останат нашите християнски религиозни общности и граждански общества свободни, демократични и сигурни и да съдействат за мира и сигурността в един все по-объркан и несигурен свят, който все по-драматимно се отдалечава от Христовото послание за същността на религията като „прослава на Бога в небесата, мир на земята и добронамереност между човеците“.
Автор: доц. д-р Костадин Нушев
