Начало / Uncategorized / Докато не станем Христови – не сме себе си

Докато не станем Христови – не сме себе си

Когато още живеех в Румъния, ходех на изповед при един йеромонах в манастир, недалеч от родния ми град. Един ден взех със себе си дъщеря се Мария. Заедно участвахме в службите – получихме благословия от отеца и на път за вкъщи тя ме попита, след като бе  смълчана през целия път: Татко, този човек Иисус ли беше?

Същото объркване се случило и на св. Йоан Кръстител, когато хората го объркали с Месията: „И това е свидетелството на Иоана, когато иудеите проводиха от Иерусалим свещеници и левити да го попитат: кой си ти? Той изповяда, и не се отрече; той изповяда: не съм аз Христос. И попитаха го: а що си? Илия ли си ти? Рече: не съм. Пророкът ли си ти? И отговори: не“ (Йоан. 1:19-21).

Още повече – в иконографската традиция всички светии са изобразени с черти, наподобяващи Христовата икона, със същите преобразени сетивни органи и небесен вид. Всички те изглеждат като членове на едно и също семейство. Всички тези случаи на „погрешна“ идентичност споделят един и същи корен: пророк – светец и монах – всички приличат на Божия Син. Как е възможно?

Като хора всички ние сме Божи образ, който е засаден в нас от сътворението ни. Всички ние споделяме всъщност тази божествена идентичност, но „под греха“ Божието лице е покрито в нас и ние ставаме „поне външно“ някой друг.

Чрез греха губим приликата си с Бога и приемаме външния вид, който безбожният свят наоколо ни е нарисувал.

Самият свят отдавна е загубил своята идентичност. Той престана да бъде средство за назидание на човека в Бога и се преобрази в ябълка на раздора и стана вражда между хората. Дяволът – най-големият крадец на самоличност – diabolos – измамникът, успя да ни продаде реалност, започвайки от Адам и Ева, която реалност няма нищо общо с истинската Божия реалност, но радва сетивата и обещава всичко та даже и повече. Запленихме се от неговите обещания и сега живеем в този свят с илюзията, че той може да ни изпълни със смисъл – ние се борим всеки ден за постигане на безсмислени цели, изпускайки напълно истинската си цел и предназначение.

Ние не сме себе си и не живеем истински, докато не станем Христови.
Не позволявайте на света да ви каже друго; истинската ни идентичност се изпълнява само като християни. Християните не просто вярват по различен начин от другите, те съществуват в различна реалност; истинска реалност, в която Бог става човек, а човекът става бог. Това е Божията реалност – единствената истинска и оригинална.
Християнин съм, следователно съм аз!
Автор: Василий Тудора
Източник: pravmir.com 

За Ангел Карадаков

Виж още

Патриарх Павле за Божията воля, допущението и нашата свобода

Едно е воля Божия, друго – допущение Божие и трето – нашата свобода Ваше Светейшество, ...