Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Когато още живеех в Румъния, ходех на изповед при един йеромонах в манастир, недалеч от родния ми град. Един ден взех със себе си дъщеря се Мария. Заедно участвахме в службите – получихме благословия от отеца и на път за вкъщи тя ме попита, след като бе смълчана през целия път: Татко, този човек Иисус ли беше?
Същото объркване се случило и на св. Йоан Кръстител, когато хората го объркали с Месията: „И това е свидетелството на Иоана, когато иудеите проводиха от Иерусалим свещеници и левити да го попитат: кой си ти? Той изповяда, и не се отрече; той изповяда: не съм аз Христос. И попитаха го: а що си? Илия ли си ти? Рече: не съм. Пророкът ли си ти? И отговори: не“ (Йоан. 1:19-21).
Още повече – в иконографската традиция всички светии са изобразени с черти, наподобяващи Христовата икона, със същите преобразени сетивни органи и небесен вид. Всички те изглеждат като членове на едно и също семейство. Всички тези случаи на „погрешна“ идентичност споделят един и същи корен: пророк – светец и монах – всички приличат на Божия Син. Как е възможно?
Като хора всички ние сме Божи образ, който е засаден в нас от сътворението ни. Всички ние споделяме всъщност тази божествена идентичност, но „под греха“ Божието лице е покрито в нас и ние ставаме „поне външно“ някой друг.
Чрез греха губим приликата си с Бога и приемаме външния вид, който безбожният свят наоколо ни е нарисувал.
Самият свят отдавна е загубил своята идентичност. Той престана да бъде средство за назидание на човека в Бога и се преобрази в ябълка на раздора и стана вражда между хората. Дяволът – най-големият крадец на самоличност – diabolos – измамникът, успя да ни продаде реалност, започвайки от Адам и Ева, която реалност няма нищо общо с истинската Божия реалност, но радва сетивата и обещава всичко та даже и повече. Запленихме се от неговите обещания и сега живеем в този свят с илюзията, че той може да ни изпълни със смисъл – ние се борим всеки ден за постигане на безсмислени цели, изпускайки напълно истинската си цел и предназначение.
От друга страна светецът е човек, който е разкрил Божия образ в себе си и е намерил своето място в света, като действа според Неговото подобие. Светецът показва на света истинската си идентичност – подражавайки на Христос почти до степен на объркване. „Вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Сина Божий, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене” (Гал. 2:20). Светецът е човек, който се е отказал от себе си и въпреки това неговата идентичност е била изпълнена повече от това, което въображението може да изгради. Ние не сме себе си и не живеем истински, докато не станем Христови.
