Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
„И преплуваха в Гадаринската страна, която е срещу Галилея. А когато излезе на брега, срещна Го от града един човек, който от много години имаше бесове и не обличаше дреха и в къща не живееше, а по гробищата. Той, като видя Иисуса, извика, падна пред Него и с висок глас рече: какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Моля Ти се, не ме мъчи!
Защото Иисус бе заповядал на нечистия дух да излезе от тоя човек; понеже от дълго време го мъчеше, тъй че го вързваха с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше оковите, и гонен биваше от беса по пущинаците. Иисус го попита и рече: как ти е името? Той рече: легион; защото много бесове бяха влезли в него. И те молеха Иисуса да не им заповядва да идат в бездната. А там по рътлината пасеше голямо стадо свини; и бесовете Го молеха, да им позволи да влязат в тях. И им позволи. Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в езерото и се издави. Свинарите, като видяха станалото, избягаха, та разказаха в града и околността. И излязоха да видят станалото; и като дойдоха при Иисуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете Иисусови, облечен и със здрав ум; и се изплашиха. А ония, които бяха видели, разказаха им, как се спаси бесният. И целият народ от Гадаринската околност Го молеше да си отиде от тях; понеже бяха обвзети от голям страх. Той влезе в кораба и се завърна. Човекът пък, от когото излязоха бесовете, Го молеше да бъде с Него; но Иисус го отпрати и рече: върни се в къщата си и разказвай, какво ти стори Бог. Той отиде и разправяше по целия град, какво му бе сторил Иисус“ (Лук. 8:26-39).
Всяка година около това време, в средата на октомври, чуваме тази разтърсваща и донякъде плашеща история в евангелието – за човек, обладан от демони. Съвременните психолози и учени ни казват, че това вероятно е било някакво психично заболяване. Те ни казват, че старите хора не са били много образовани и не са разбрали правилно тези неща, така че са ги приписвали на суеверия. Проблемът с всички тези теории е, че те напълно игнорират думите и действията на Иисус от Назарет в отговор на това, с което се е сблъскал. Освен това тези неоснователни теории игнорират случилото се със стадото свине. Тук със сигурност е било нещо повече от психоза.
Писанията и Новият завет говорят за демоните и бесовете като реалност на нашия паднал свят. Точно както има ангелски духове, служители и пратеници на Господа, също така има демонични духове, които служат на сатаната, който сам е паднал ангел. Знаем, че дяволът и демоните съществуват, защото вярваме на думите на Иисус Христос, на които може да се има доверие, защото те са истината… Той е много по-надежден от всеки, който някога е живял. Вярваме, че Той е бил изкушаван от дявола в пустинята и също така е изгонил демони от хора в редица случаи. Вярваме и на свидетелите на останалата част от Стария и Новия Завет.
Остава да се чудим защо този човек е бил обладан? По-важното е какво можем да направим като християни, за да се защитим от демонично влияние. Една стъпка към избягване на демоничното влияние е пазенето на сетивата ни. Когато казвам това, имам предвид също, че родителите трябва да правят така, че да пазят сетивата на децата си. От какво трябва да се пазим? Всичко, което омаловажава греха или изкривява нашия християнски светоглед. Мисля за сериалите и филмите, които може би позволяваме на децата си да гледат, мисля за смартфоните, които хипнотизират децата, и разбира се има и други неща. Дори трябва да сме бдителни по отношение на това, което се преподава на децата ни в училищата.
Относно децата, св. Йоан Златоуст казва: „Много сме отговорни за децата си. Нека да полагаме големи грижи и да правим всичко, за да може злият да не ни лиши от тях. Но сега нашата практика е обратна на това. Ние се грижим наистина да поддържаме нивата си в добро състояние… Грижим се за притежанията на децата си, но за самите деца изобщо не се грижим. Оформете душата на сина си правилно и всичко останало ще се придаде” (Хомилия 9).
От само себе си се разбира, че е много по-лесно да прилагаме тези неща за нашите деца, ако и ние като възрастни ги правим. Ако не сме бдителни по отношение на тези въпроси, бавно ще бъдем засегнати и можем да бъдем манипулирани и отклонени от Господ и Неговия път. Нека не мислим за сетивата си като нещо, дадено ни само за наше удоволствие или за изпълнение на моята лична воля, а по-скоро като дар, даден ни като начин да търсим, познаваме и изживяваме Бога. Сетивата ни са дадени за извършване на Божията воля и за истински, свят живот.
Също така можем да избегнем демоничното влияние в нашия живот, като изпълним живота си с Христос. Можем да изпълним живота си със словото Божие, с живота на светиите, с песнопенията на църквата, със светите служби, с молитвите, с тайнствата, особено с животтворните Тяло и Кръв Христови. Можем също да изпълним живота си с милосърдие, доброта и любов… дори към онези, които ни мразят и ни презират.
Всички тези неща действат като факла и разпръскват мрака на демоничната дейност, която се върти около нас. Ако Христос е център на моя живот, демоните ще бъдат принудени да се разпръснат, както направиха в евангелското четиво. Те ще приличат повече на досадни комари и по-малко на страховити дракони, защото Бог е много по-голям от най-големите ни врагове.
И накрая, искам да ви споделя един цитат от св. Теофан Затворник, който е живял през 19 -ти век, той пише:
„Никога не трябва да се страхувате, ако се притеснявате от потоп от мисли, че врагът е твърде силен срещу вас, че неговите атаки никога не свършват, че войната ще продължи през целия ви живот и че не можете да избегнете непрекъснати падения от всякакъв род. Знайте, че нашите врагове с цялата си хитрост са в ръцете на нашия божествен Водач, нашия Господ Иисус Христос, за чиято чест и слава водите война. Тъй като Той самият те води в битка, Той със сигурност няма да търпи враговете ти, да използват насилие срещу теб и да те надвият, ако ти сам не се присъединиш към тях със свободната си воля. Сам Той ще се бори за теб и ще предаде враговете в ръцете ти, когато пожелае и както пожелае, както е писано: „Понеже Господ, Бог твой, ходи из стана ти, за да те избавя и да предава враговете ти (в твоите ръце); затова станът ти трябва да бъде свет, за да не види Той у тебе нещо нечисто и да се не отдръпне от тебе.“(Втор. 23:14).“
Нека не се страхуваме от Господа, както жителите на селото от евангелското четиво,. Нека също не се страхуваме от демоните. Но нека използваме всяка възможност да се вкопчим в Господ Иисус Христос и да станем част от Неговия свят, вместо да се опитваме да Го задържим в нашия свят. Тогава ще бъдем като човека, който беше изцелен в Евангелието и ще можем да велегласно да кажем всичко, което Бог е направил за нас. Слава на Бога во веки, Амин!
Автор: свещеник Джеймс Георгиус
Източник: www.pravmir.com
