Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
„… Позволете ми да повторя думите: „ Дръж ума си в ада и не се отчайвай“. Отец Софроний, когато чул тези думи за първи път, разбрал, че тези думи са Божествени думи, които се отнасят не само за спасението на св. Силуан, но и до неговото собствено.
Тези думи се отнасят още и за цялото поколение, за цялата липса на надежда, която се оформя в свят, толкова пълен с отчаяние, какъвто бе той след Първата световна война. Бих искал да добавя и тези думи: когато Бог казва „ не се отчайвай “, видях много хора да се напрягат. Те бяха толкова стресирани. Какво трябва да направя, за да не се отчайвам, за да не разгневявам Бога? Не, братя, не става въпрос за това, Бог не забранява недостига и липсата на надежда, но той ни казва, че… няма нужда да я губим!
Няма нужда да се отчайваме!
Когато не можеш да го понесеш повече, когато почувстваш, че полудяваш… както веднъж отец Софроний споделил на един отшелник: „иди и си направи чаша чай“. Или, както св. Исаак Сириец казал на друг отшелник: „ когато почувстваш, че мислите за богохулството те надмогват, завий се и заспивай“ . Аз също ще кажа на нашия съвременен език:
„Дремнете “, позволете си да се възстановите физически и тогава продължете…
Отец Софроний разказваше за нещата, които самият той е изпитвал. Веднъж видял духовното състояние на един отшелник, в което се намирал (а отшелникът бил поискал утешително слово) – той обаче го приел като гост, предложил му чай, малко бисквити и каквото друго имал… Когато възстановите силата, можете да продължите.Същото нещо, което правеше самият той. Да продължите по какъв начин? Знаейки, че Божието Провидение върши нещо, което все още не сте разбрали какво е.
В най-ужасяващите моменти от нашия живот не само е необходимо да не губим надежда, нито да се отдаваме на смъртта, нито да се заключваме в това отчаяние; но, още повече: често пъти, ако не всеки път, най-ужасяващите моменти от живота ни са, потенциално, най-изискващите от нас. Това са времената, когато трябва да продължите въпреки всичко… Помислете за моряк, който е хванат от вълна на палубата на кораба и за секунда или две палубата ще бъде под водата: е, подходящият момент ли е да пуска пояса? Не, това дори не е моментът да се опита да бяга, за да не загуби всичко.
В такива моменти, правиш само едно. Държиш се.
И той задържа дъха си, докато вълната премине. Когато корабът отново е над вълните, тогава може да отиде бързо, до кабината… И така, най-трудните, най-болезнените и трагични моменти са потенциално най-взискателните (…)
Говорих за нашия личен живот, но това е приложимо и към света. Защото говорим за есхатологичен период, означаващ край… (…) Приемам този период, ако е трагичен… но всъщност не е, защото колкото по-трагичен и жесток е, толкова по-изискващ ще бъде той, не само за личния ни живот, но за нашето човешко състояние, нашата история. Какво ще бъде това време? Ще видим, но и сега живеем с надежда в Бога.
И ние молим Бога да култивира в нас онова, което човекът не може да постигне сам, според думата си: „за човеците това е невъзможно, ала за Бога всичко е възможно”.
И, повече от всеки друг път, ние трябва да изричаме тази молитва по-често:“ Господи, ела и остани в мен и извърши нещата, които са ти угодни! „. От нещата, които са приятни на Бога, в днешно време се нуждаем. От вяра, която е в състояние да ни преведе през най-трудните събития, които стават все по-немислими. Не само, че това не е времето за загуба на надежда, но е и времето да се задържим за пояса повече от всякога, докато вълната премине. Кой знае какво ще бъде нататък? Думите, които остават съществени:„Дръж ума си в ада и не се отчайвай“ (…)
След индустриалната революция и Първата световна война започва нов свят. И в този свят се опитваме да живеем колкото можем, както нашите бащи. Когато можем да направим нещо, казваме: благодарение на Тебе, Господи,… когато не можем да направим нищо:… търпение!
Както отец Клеопа (Илие) би казал: търпение, търпение, търпение…
Нека Господ ви даде на вас и на всички утешителна божествена благодат, за да можем да преминем през нещата от живота! Утехата, която морякът има е, че вълната в крайна сметка ще премине, но засега знаем едно: да се придържам към тази мачта… ”.
Автор: Йеромонах Рафаил Нойка
Източник: www.cuvantul-ortodox.ro
