Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
През пролетта на 1995 г. Елени Констандулаки от Ханя (о. Крит), завършила Белградския богословски факултет, разказва една история.
Същата история потвърждава и допълва на следващата година Драгана Симич от Сърбия, студентка във Философския факултет на Атинския университет.
Близо до Нови Сад се намира известният девически манастир „Язак“ (Сремска епархия). През зимата на 1983 г. сестринството на тази света обител преминало през голямо премеждие. Атеистичният режим, който властвал по онова време, се опитал да ликвидира манастира по най-ужасяващия начин – хвърлили отрова във водопроводната му мрежа. Точно тогава игуменката на манастира получила неочаквано обаждане по телефона – от стареца Порфирий, който разказал на игуменката с подробности за коварния план, който вече бил в действие, и й заръчал сестринството да взима вода от друг водоизточник. Дори обяснил на монахинята къде има чист извор в близост до манастира, в една гора.
Тук трябва да се отбележи, че отец Порфирий никога не е бил в Сърбия. И въпреки това, в онзи момент, с Божията помощ той е бил на онова място. Въпреки че фактически се е намирал в Оропос, откъдето е звънял, той с духа си е изминал стотици километри до Срем, който се намира в централна Сърбия. Той виждал мястото толкова ясно, сякаш го познава прекрасно, и подробно описал всичко на монахините.
Старецът Порфирий постоянно се молел, денем и нощем, за монашеските общности и страдал заедно с тях, когато били в затруднение или застрашени от нещо.
Превод: Сандра Керелезова
