Начало / Uncategorized / Семето е словото Божие, а почвата – това са човешките сърца

Семето е словото Божие, а почвата – това са човешките сърца

На днешната неделя светата Църква чествува паметта на светите отци от Седмия вселенски събор.

Тъй като светите отци са едни от най-големите сеячи на словото Божие, и тяхното дело е една благословена за човечеството сеитба, положено е да се чете на сегашната света литургия евангелската Притча за сеяча (Лук. 8:5-15). Аз ще я предам за ония, които не бяха тука, когато се чете светото евангелие. Излезе сеяч да сее семе. Едни зърна паднаха край пътя и бяха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха; а други паднаха на камък и, като поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага; други пък паднаха между тръни; и израстнаха тръните заедно със зърната и ги заглушиха; а други паднаха на добра земя и, като изникнаха, дадоха плод: едно тридесет, друго шестдесет, а трето сто (Марк. 4:8). Учениците запитали Спасителя: „Какво значи тая Притча?“ – и Той им обяснил.  В нея са нарисувани четири категории хора, според тяхното отношение към словото Божие, и е разкрита причината: защо словото Божие понякога не принася плод. Сеячът в Притчата е Сам Господ Иисус Христос.

Семето е словото Божие. Почвата – това са човешките сърца. Сърцето на някои е „път“, по който са минавали и минават обикновено грехове и пороци. Вследствие на това то е станало „отъпкана почва“. Семената на словото Божие падат в него, но остават на повърхността. „Дохожда дяволът и грабва семето. Такива хора слушат словото на Царството Божие и не го разбират; невъзприемчиви са, сърцата им са „чужда земя“. Сърцата на други, вследствие грехове, са станали колебливи, непостоянни, безволеви и приличат на „каменисто място“. Наистина, на каменисто място все още може да има малко пръст, та семената да поникнат. Ала това не е утешително: нямат влага! Ние знаем края: хората с такова сърце „кога чуят словото, с радост го приемат“, но те „временно вярват, а във време на изкушение отстъпват; непостоянни са кога настане скръб или гонение заради словото, тоз час се съблазняват“ (Марк. 4:17), не са твърди и устойчиви. Сърцата на трети са горе-долу сгодна, но заета „от тръни“ почва. Това са хората, които „в живота си се задавят от грижи, богатство и светски наслади“. Такива хора слушат словото, но то пада сред тръни, които „заглушават словото, и то бива безплодно“ (Мар. 4:18). Тези са людете, които, противно на казаното в Евангелието, искат да слугуват на двама господари: на Бога и на Мамона. Но има и сърца, които са „добра почва“. Това са чистите, правите, кротките, смирените, пълните с добро съкровище сърца!… Човеците с такива сърца слушат словото и го разбират, приемат го, пазят го и принасят плод с търпение: „един дава плод сто, друг шейсет, а друг трийсет“ (Мат. 13:23; Мар. 4:20). Добрата жетва зависи от сеяча, семето и почвата. Бог е сеячът; Божието слово е семето; нашите сърца са почвата. По-добър, по-опитен сеяч от Бога няма; по-здраво и качествено по-хубаво семе от словото Божие също няма. Ако в живота ни има неуспех, безплодие, „глад“, пустота, вината е у нас, защото сърцата ни са земя пуста, изсъхнала и безводна (Пс.62:2)! И днес Бог сее. Ще сее и утре. Ще сее до свършека на света. Сее и ще сее щедро, обилно и непрестанно. Сее и ще сее чрез стотици хиляди пастири, проповедници и учители! …

Когато зазвъни камбаната или забие клепалото, Бог зове в храма Своите чада, за да посее там в сърцата им, чрез свещенослужителите, Своето слово. Братя и сестри, посещавайте църковните служби, слушайте църковни поучения, но всеки трябва да се потруди преди всичко за сърцето си: да го направи добра почва, да го разорава, да го чисти от “ камъни“ и „тръни“ (тоест от греховни зародиши и израстъци), да го напоява с чистото и святото. Само на така подготвена почва падналите семена на словото, при съдействието на Божията благодат, поникват, израстват и дават добър плод: едно сто, друго шейсет, и друго трийсет. Светите отци, чиято памет чествуваме днес, са били не само големи и неуморни сеячи на словото Божие, но и изпълнители на словото. Техните сърца са били „добра почва“, на която това слово е пониквало, расло и принасяло най-обилен добър плод. Да бъдем като Отците – това ще бъде най-добрата почит, която можем да им поднесем и отдадем! … Нека винаги помним, че „всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън“ (Мат. 3:10)! Да се трудим и Бог да ни помага, та да не заслужим такава окаяна участ! Свети апостол Яков пише: „Бъдете изпълнители на словото, а не само слушатели!“ (1:22). Накрай, братя и сестри, искам да спра вашето внимание и на следното: Не само словото Божие е семе, но и всяко човешко слово. И не само проповядването на словото Божие е сеене, но и всяка наша беседа, всеки наш разговор е също сеене. Ние изговаряме много думи, без да си даваме сметка за последствията от тях. Човешкото слово е живо зърно, способно да принесе съответен плод: ако нашите думи са пълни със здрави мисли, добри чувства и желания, те несъмнено ще принесат и добър плод; ако ли са изпълнени със зловредни мисли, лоши чувства и желания, то такъв ще бъде и техният плод. Както трънът не ражда грозде и репеят смокини, така и нашите гнили слова няма да принесат добър плод (Мат. 7:16)!  Братя и сестри,

Не забравяйте, че за всяко празно слово ще отговаряме в Съдния ден пред Бога (Мат. 12:36)! Да внимаваме, щото никога да не излизат из устата ни гнили думи (Еф. 4:29), сквернословие, хула, лъжа, измама, клевета! Да обуздаваме своя език, за да не грешим с него, защото, „който не греши с дума – казва свети апостол Яков, – той е съвършен човек, мощен да обуздае и цялото тяло“ (3:2)! – Амин!

Митрополит Софроний

За Николина Александрова

Виж още

Нов епизод на рубриката Няшата вяра: Възкресяване дъщерята на Иаир

Скъпи приятели, в новия брой на рубриката ни „Нашата вяра“ ви разказваме за чудото от ...