Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Как да намерим Бог в невярващ свят?
Бог е милостив, бърз да прости, бърз да прояви милост, бърз да ни прегърне, когато се обърнем към Него. В 
целия безкрай Бог избра да създаде човек по Свой образ и подобие, предлагайки на Своите създания възможност да общуват с Него в безкрайността, която е времето. Той ни даде свободна воля, като ни позволява да изберем или не да изберем общуване с Него. Ние, в нашата свобода, можем да избираме между доброто (Бога) и злото (Сатаната), това е наше право.
Обикновено можем да видим разликата между доброто и злото. Убийствата и кражбите очевидно са част от лагера на злото, докато добротата, благотворителните дела, милостта и любовта са в лагера на святостта и божественото. И все пак толкова много хора смятат, че Бога е просто мит, хубава идея, но едва ли истинна.
Ако този Бог, в Който биха искали да повярват, беше наистина реален, не би ли направил по-лесно да Го видим и да Го търсим? Ако сме свободни да избираме Бога, защо Той не ни улеснява? Защо този Бог очаква от нас да повярваме в Него, когато не можем да Го видим или да Го почувстваме? Ако има Бог, защо Той просто не се самообяснява, като ни оставя да избираме или не избираме общение с Него?
Това са въпроси, които много хора задават, поне пред себе си. Мнозина искат да повярват, че има Бог, Който се грижи за тях и е способен да помогне в ежедневните борби на човек, но просто не могат съвсем да се оставят на вярата. Нихилистичната философия, обладала сърцата на много млади хора днес, се основава на отчаянието на епоха, която е видяла толкова много войни, толкова бедност, толкова убийства, толкова много малтретирани деца и привидно безнадеждно бъдеще. Как може да има Бог, когато в този свят преобладават толкова страдания? Как може да има Бог, когато дори невинни хора, добри хора, страдат?
Къде е Бога?
Той е в изгрева. Той е в славните планини и необятното море, което се простира отвъд хоризонта. Той е в нежното докосване на майчината ръка върху нейното новородено бебе. Той е в защитната ръка на полицая, който утешава изгубеното дете. Той е в отказа, произнесени от свещеника след изповед. Той е в усмихнатото лице на възрастна жена, държаща за ръка млада двойка. Той е в усещането на Космоса в тъмна нощ.
Бог е в кикота на малко дете, играещо с дядо си. Той е в топлината на коте, държано в нечия ръка. Той е в кръста, който роди Човешкия Син. Той е в хляба и виното, които стават Неговото тяло и кръв. Той е преобразяващият Дух, който променя сърцата и прави хората светци. Той е по-близо до нас от собствения ни дъх, по-обичащ от прегръдката на бабата на болно дете. Той е навсякъде, защото няма място, в което Го няма. Той изпълва всички неща. Той е навсякъде, за да бъде видян, само ако гледаме с отворени очи и отворени сърца.
С любов в Христа,
Игумен Трифон
Снимка: gnezdoto.net
