Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Ако сте активен Фейсбук потребител навярно участвате все в някоя от стотиците православни групи в социалната мрежа, в които често се публикуват статии с правослано съдържание, духовни беседи или пък новини свързани по някакъв начин с живота на Православната ни църква.
Като такъв потребител навярно, а и не веднъж може би, сте попадали на яростен спор между участниците в групата, които обикновено са в двете крайности и така и не достигат до консенсус кой е точно прав в определения спор. Темите за спор, разделение и коментарни кавги са много. Като започнете от Стратегията на детето, минете през богослужебния език в църквите и достигнете до преподаването на „Религия“ в училище. И всеки си има свое мнение, и всеки си го отстоява, и всеки не желае да чуе другия, защото всеки за себе си е прав.
Но във всичките тези коментари, стотици нападки, обиди, клевети, словесни престрелки и пр. се забелязва една тендеция, която всъщност не бива де са подминава с лека ръка. Има една прослойка православни християни, които верово принадлежат към Българската православна църква, но идеологически са далеч от нея. Обикновено те винаги имат компетентно мнение по всеки един въпрос касаещ живота на родната ни Църква, независимо дали въпросът се отнася до финансирането на свещенослужителите или пък до отслужването на тайнствата. Те знаят всичко. И са прави. Винаги. А не дай си Боже да сте на противоположното мнение. От девет кладенеца вода ще ви донасат само и само, за да ви докажат, че не сте прави.
Всяка една добра кауза, всяка една добра инициатива, всяка една полезна дейност на Църквата бива омаскарена, оплюта и оклевенета от тези хора. В коментари във Фейсбук, разбира се. Другаде те не биха и желали да отправят критиката си (например по официален път с писмо), защото колективната критика е по-сигурна. А смелостта изисква да застанеш с името си и да защитиш мнението си. Иначе се превръщаш във вечния мрънкач.
Вечният мрънкач е недоволен от благотворителните мероприятия, които Църквата организира. Вечният мрънкач е против строежа на нови храмове, защото вече построените били празни. Вечният мрънкач е против създаването на центрове за обучение на хора, защото нямало кой да преподава. Вечният мрънкач е против митрополити и духовници да изказват мнението на Църквата по актуални въпроси. Вечният мрънкач има мнение по всички въпроси. Вечният мрънкач е дървен философ с бакалавърска степен. Вечният мрънкач разбира не само от вътрешно църковните дела, но и от онези, които касаят Всемирното православие и дори е готов сам да съветва архиереите какво решение да вземат. Вечният мрънкач не би застанал на страната на своите духоници и охотно би ги злепоставил пред институции. Вечният мрънкач чака само повод да се изхрачи в социалната мрежа, за да може да си начеше крастата и да изпусне парата. Вечният мрънкач не се захваща с работа, защото е по-лесно да критикуваш от страни, а не да се захванеш сам да организираш и създаваш онова, което смяташ за правилно. Това е вечният мрънкач.
За такива хора винаги кривото е на преден план, винаги и абсолютно винаги нещата са твърде лоши, твърде трагични. И разбира се, само и единствено той знае и разбира как даден проблем да бъде разрешен, но така и никой не е пожелал мнението му. Тъжно е, че вместо такива, иначе интелигентни хора, да бъдат в помощ на цялата Църква (защото всички сме част от тази Църква), губят сили и енергия да спорят за неща, които са злободневни, и които в крайна сметка не водят никого към спасение. Ако случайно не сте част от подобна група във фейсбук, то не сте изпуснали много. За жалост, хора, прохождащи във вярата попадат на такива спорове и остават разочаровани от онова, което виждат – хора проповядващи любов се мразят, хора проповядващи надежда са обезнадеждени, хора проповядващи вяра са обезверени.
Вечният мрънкач не е личност. Вечният мрънкач е манталитет. Дали и ние сме вечни мрънкачи? Погледнете коментарите си в соицалната мрежа и преценете сами.
Автор: Ангел Карадаков
Снимки: www.pixabay.com
