Начало / Uncategorized / Блажената Олга от Аляска и нейните дивни чудеса

Блажената Олга от Аляска и нейните дивни чудеса

Множество са засвидетелстваните чудеса на блажената Олга, но винаги в тях има едно общо нещо, а именно – всеки, който я виждал, било то на живо, било то в съня си, било то на икона, е докосван от нейния поглед – винаги нежен, обичащ и изпълващ човека с чувство на Божието присъствие; който поглед винаги ги успокоявал и уверявал, че Бог е винаги сред нас и никога няма да ни изостави.

Олга обаче е известна най-вече със своето молитветно застъпничество за жени, преживели насилие като деца. Днес ще ви запознаем с най-детайлния разказ за чудо на блажената, оставен от една такава жена.

„Един ден бях потънала в дълбока молитва, бях будна. Бях си спомнила момент от живота ми, който бе твърде страшен. Започнах молитвата си с молба за прошка и милост от Пресветата Богородица. Постепенно започнах да усещам, че се намирам в някаква гора, все още се чувствах малко уплашена. Изведнъж усетих внезапен прилив на спокойствие, примесен с дъх на градинска свежест, идващ от гората. Видях Богородица, облечена в одеяния, подобни на онези, които бях виждала в иконите, но изглеждаше много по-естествена и светла. Идваше към мен.

Колкото по-близо идваше, толкова повече усещах присъствието на друг човек, ходещ зад нея. Когато стигна до мен, се отдръпна и посочи към една мъдро изглеждаща жена, стояща зад нея. Попитах я, „Коя си ти?“, а Богородица отвърна, „Св. Олга“.  

Св. Олга ми подаде знак да я последвам. Вървяхме по дълъг път, докато дърветата не започнаха да оредяват. Стигнахме до малък хълм, на който имаше врязана врата отстрани. Посочи ми да седна, а тя влезе вътре. След малко от върха на хълма започна да излиза пушек, а св. Олга излезе и ми подаде купичка с билков чай. И двете стояхме в тишина, като отпивахме от чая и чувствахме топлината на слънцето по нашите лица. Започнах да чувствам болка в стомаха и тя ме въведе вътре. Вратата бе толкова ниска, че се наложи да приклекна, като че падайки в молитвен поклон, за да вляза вътре. Вътре в хълма беше много сухо, топло и тихо. Имаше плитка купичка, откъдето извираше нежна светлина. Всичко около мен ми се струваше някак особено нежно, най-вече майка Олга. Малката къщурка миришеше на дива мащерка и бял бор с примеси на рози и виолетки в ясен слънчев ден. Майка Олга ми помогна да полегна на нещо като легло, което приличаше на кутия от плавей, пълна с мъх и треви. Бе меко и миришеше на земята и морето. Бях уморена и легнах. Св. Олга отиде до лампата и започа да загрява нещо, което притърка в коремната ми област. Заприличах на жена, бременна в петия месец (по това време все още не бях бременна). Започнах да раждам, бях уплашена. Майка Олга застана зад мен, държеше ми ръката и започна да се преструва, че ражда, заедно с мен, за да ми покаже какво трябваше да правя и как трябва да дишам. Все още не бе проговорила. Помогна ми да изхъврля плацентата, която като че се просмука в сухия мъх. Бях много уморена и започах да плача от облекчение, след като свърши.

До това време все още не бе казала и слово, но очите ѝ говореха с такава нежност и разбирателство. И двете се изправихме и пихме чай. Докато пихме, светицата внезапно започна да се превръща в светлината в стаята. Лицето ѝ заприлича на крушка с невероятно силна светлина,  като че слънцето светеше под кожата ѝ. Някак си обаче цялото ѝ тяло сияеше. Изпитвах неописуема превързаност към любящия ѝ поглед, не обръщах внимание на нищо друго. Приличаше на погледа на майка, която посреща своята рожба на белия свят. Сякаш нежността се изливаше от очите ѝ. Не изпитвах страх макар и тогава да не знаех, че хората буквално могат да блестят с Божията любов (разбрах това едва, след като прочетох за Св. Серафим). Разбирах, че тогава мои много дълбоки рани бяха излекувани. Тя ми върна живота, който ми бе откраднат, живот, който сега е свързан с красотата и любовта на Бога към мен, възстановената творба на Неговите ръце.

След известно време почувствах, че ми става добре и някаква тишина обзе душата ми, като че през цялото това време тя не бе спирала да плаче, обзета от скръбта на изоставено дете, което най-после е утешено. Дори сега, докато пиша, изпитвам мир и жажда за живот, което ме кара да искам да плача от щастие и радост.

Едва тогава св. Олга проговори. Разказваше за Бога, за хората, които са искали да сторят зло. Каза ми, че онези хора, които са ме наранили, са си мислели, че са можели да ме накарат да нося тяхното зло в мен чрез техния акт на насилие. Тя бе непоколебима в изказването си:

„Това е лъжа. Само Бог може да те избави от злото. Единственото, което те могат да посеят в теб, е семето на живота, което е творение на Бога и не може да замърси никого“.

Не съм била омърсена. Просто така се чувствах, поради злите намерения на хората около мен. Това, което е било загнездено у мен, се оказа, че било болка, страх, срам и чувство на безпомощност. Била съм носела в утробата си тези неща и всичко това бе вече минало. Тогава св. Олга взе някаква трева и започна да я гори над малко пламъче, докато димът се издигаше право към Бога, който е както Съдия, така и Прощаващ. Разбрах от този „тамян“, че не е моя работа да нося греховете на чуждите хора, насочеи към мен. Това бе дело на Бога. Какво невероятно чувство за спасение усетих тогава. След като моето изцеление приключи, заедно излязохме навън. Не бе тъмно в съзерцателната ми молитва. Звездите бяха обсипали небето и се разстилаха в безкрая. Цялото небе бе покрито във воал от движещи се светлини (бях виждала снимки на Северното сияние, но до тогава нямах представа, че то се и движи). Или Св. Олга го бе казала, или го бяхме чули в сърцата си, не мога да се сетя точно, но разбрах, че тези движещи светлини са били обещание, че Бог може да въздигне велика красота и в най-огромната пустош. Това бе като доказателство за изцелението ми и велики усилия.

По статията работи Асен Андонов. 

За Ангел Карадаков

Виж още

Семето е словото Божие, а почвата – това са човешките сърца

На днешната неделя светата Църква чествува паметта на светите отци от Седмия вселенски събор. Тъй ...