Начало / Uncategorized / Протойерей Михаил: Българската православна църква ще пази во веки семейството, децата и ценностите

Протойерей Михаил: Българската православна църква ще пази во веки семейството, децата и ценностите

В края на септемри се проведе международния форум: Международен Форум „Скрита война срещу семейството“ в София. На него участваха представители на различни организации, които се занимават с възпитанието и отглеждането на деца. Българската православна църква също имаше свои представители. По-долу представяме обръщението на протойерей Михаил Ковачев от Ловчанска епархия.

Искам да ви запитам нещо много важно. В крайна сметка след всички тези чудовищни факти (изказани на международната среща на тема: „Отвличане на деца от социалните служби – скрита война срещу семейството, 29.09.2019 г.“ бел.р.), които цял ден слушате, замисляли ли сте се, каква е причаната за това? Защо всичко това се случва? Нима тази норвежска организация за защита на децата – Барневернет, която е наистина институционално чудовище, институция на нацистки, тоталитарен модел, нима тя е просто неочаквано явление? Нещо случайно, спуснато от Марс или създадено от извънземни? Не! Тази организация е рожба на човешки сърца. Тя е поникнала върху определена обществена почва, върху определени социални нагласи, върху едно определено общество.

И тук искам да акцентирам върху най-важния въпрос, който всеки човек трябва да си зададе и на, който трябва да отговорим на нашите деца в най-ранна възраст. Въпросът „Кой е Бог“? Отговорът на този въпрос дава отговора на въпроса „кой е човек“? А заедно с това и отговора на въпроса: Какъв трябва да бъде човек към човека, човек към Бога и човек към света? Нашата теология винаги задава и определя нашата антропология и нашата социология. Грешките в първата винаги водят до грешки в останалите две и до личностни и социални катастрофи.

Едно общество, което 70% се определя себе си като атеистично и агностично, в което няма място за Бога, а на мястото на Бога е поставен човекът, нима няма да започне да приписва на човека божествените свойства, включително неограничената свобода, тъждествена на всемогъществото. Включително свободата да избираш биологични дадености, с които ние се раждаме и не можем да избираме – безумни идеологически конструкти, част от философията на либерализма, относно която ще цитирам следната мисъл на Достоевски, която е казана преди двеста години. Забележет неговите пророчески думи.

„Задачата на хуманизма без Христа се решева само и едиствено по насилствен път“.

За съжаление, сега тази развръзка се оправдава и в нашето законодателство.

Съвременната ни българска история също е красноречив пример за тази взаимовръзка – човек – Бог, човек – човек и човек – свят. Петдесет години войнстващ атеизъм не доведоха ли до социалния демонизъм на лагерите, шпионството, доносничеството, репресиите и пр. И до горчивите плодове на така наречения преход, които и досега вкусваме.

И така, най-важният въпрос, на който човек трябва да си отговори, е въпросът: „Кой е Бог“? А отговорът трябва да дадем на нашите деца – вярвам, че повечето от тук присъстващите сте родители, а сигурно има и много учители и педагози. Ние не можем да учим на абстрактно добро (а и не бива, защото не е истина), не можем да увещаваме децата: бъди добър, обичай, прощавай; бъди отговорен и пр., без да им дадем духовно-нравствения религиозен фундамент на тази нравственост. Защото един ден детето ще порасне и ще си каже: защо трябва да бъда добър? Защо трябва да прощавам след като да бъда тарикат и егоист е в мой интерес и ми доставя удоволствие? Когато го няма духовно-нравствения фундамент, върху който се гради целия живот на едно дете и на всеки човек, тогава всяка нравственост, пак ще цитирам Достоевски, се превръща в безнравственост.

Походът в защита на семейството, е прекрасен и похвален, богоугоден и ви пожелаваме успех да промените законодателството, което вече е въплътило, за съжаление, в себе си този чудовищен социален модел. Но коренът на решението на проблема е ние да дадем на децата сияйните истини на Християнството, както ги нарича св. Юстин Попович. На първо място, че Бог е любов, че Той от любов е сътворил целия свят и самото дете, и с отеческа обич и грижа промисля за най-малките свои творения; че тази Божествена любов е кулминирала в кръстната жертва на Сина Божий, нашия Господ Иисус Христос. И когато детето бъде пиробщено към всички останали истини на Християнството, това знание в него става мощен, благодатен стимул и светъл императив, то да ги въплъти в своята личност и в своя живот. Така че децата да гледат на света с добри очи, да пазят живота във всичките му проявления, да обичат не само своите родители и роднини, но и своя ближен, да имат тази способност, а колко от възрастните я имат в днешно време – да различават доброто и злото, да имат силата да отстояват на злото и на цялата тази медийна пошлост, която ни залива от всички страни. С една дума да водят чист, целомъдрен, християнски живот. Ролята на Българската православна църква, на всеки родител, на всеки педагог е да утвърждава в душата на всеки човек и на децата, разбира се, вечните изконни светини на нашата вяра, на нашето отечество, на нашия народ, чийто извор е Св. Православна вяра.

И на второ вясто, искам да кажа, че Православието е запазило цялата съкровищница на Божията благодат. Това не е красива метафора. Да знаете, че ние свещениците, от пръв опит виждаме тези промени, които се извършват с децата и хората. Нека само спомена, че децата  и моите, и на нашите енориаши, които редовно участват в литургичния живот на Църквата, са по-различни – в положителния смисъл на тази дума. Те имат особена жинерадостност, особена свежест, особена дори мъдрост, макар и по детски, но най-вече те са истински щастливи.

Категорично искам да ви уверя, че Българската православна църква (не говоря от името на Св. Синод, говоря за Православието в неговата същност и природа) винаги ще се бори срещу понятието джендър и свързаната с него диеология да приемат законова плът в нашите юридически норми. Мъж и жена – това са биологични категории и дадености, с които ние се раждаме и които ние не можем да избираме. И това Православната църква во веки веков ще утвърждава. Също така Българската православна църква е категорично против сексуалното образование на децата, което е една институционална поквара, светотатство, богомерзко посегателство над детската душа. Българската православна църква винаги ще утвърждава, че майка и баща са свещени имена и личности. Не социални роли, не социални конструкти. Бог им е дал правото да възпитават, да отглеждат и да се радват на своите деца и никой няма правомощието да им го отнеме. Държавата с нацистки ботуш, недай си Боже, и съответните НПО-та нямат място в семейното огнище. Защото за всяко дете най-целесъобразно и най-желано е то да бъде отглеждано от своите родители и съгравяно от тяхната любов.

Нека да завърша с думите на преп. Йоан Лествичник, един от великите отци на Църквата, който казва (по-късно тази аналогия ще я използва нашият първоучител св. Кирил, за да обясни на сарацините донякъде, великата тайна на Св. Троица): „Ние можем да оприличим вярата на слънчевата светлина, надеждата на слънчевия кръг и любовта на слънчевата топлина“. Трите съединени в едно (а техният абсолютен израз е личността на нашият Господ Иисус Христос) задават лика и облика на всяко дете, на всеки човек, на всяко семейство и на цялото общество.

Протойерей Михаил Ковачев

За Ангел Карадаков

Виж още

За празника Успение Богородично

Празникът Успение Богородично е последният голям празник в календарната църковна година. Той е предшестван от ...