Начало / Uncategorized / Протойерей Михаил: Българската православна църква ще пази во веки семейството, децата и ценностите

Протойерей Михаил: Българската православна църква ще пази во веки семейството, децата и ценностите

В края на септемри се проведе международния форум: Международен Форум „Скрита война срещу семейството“ в София. На него участваха представители на различни организации, които се занимават с възпитанието и отглеждането на деца. Българската православна църква също имаше свои представители. По-долу представяме обръщението на протойерей Михаил Ковачев от Ловчанска епархия. 

Искам да ви запитам нещо много важно. В крайна сметка след всички тези чудовищни факти (изказани на международната среща на тема: „Отвличане на деца от социалните служби – скрита война срещу семейството, 29.09.2019 г.“ бел.р.), които цял ден слушате. Замисляли ли сте се, в крайна сметка каква е причината за това?

Защо всичко това се случва? Нима тази норвежска организация за защита на децата, наистина институционално чудовище. Институция на един нацистки, тоталитарен модел. Нима тя е просто някакво неочаквано явление? Нещо случайно спуснато от Марс или създадено от извън земни? Не! Тази организация е рожба на човешки сърца. Тя е поникнала върху определена обществена почва, върху определени социални нагласи, върху едно общество. Искам да акцентирам върху най-важния въпрос, който всеки човек трябва да си зададе и на, който трябва да отговорим на нашите деца в най-ранна възраст.

Въпросът кой е Бог? Отговорът на този въпрос дава отговора на въпроса кой е човека? А заедно с това и отговора на въпроса: Какъв трябва да бъде човек към човека, човек към Бога и човек към света? Нашата теология винаги задава и определя нашата антропология и нашата социология. Грешките в първата винаги водят до грешки в останалите две и до личностни и социални катастрофи. Едно общество, което 70% се определя като атеистично и агностично, което няма място за Бога, а на мястото на Бога е поставен човекът. Нима то няма да започне да приписва на човека божествените свойства, включително неограничената свобода, тържествена на всемогъществото. Включително свободата да избираш биологични дадености, с които ние се раждаме и не можем да избираме.

Философията на либерализма, но тъй като това е голяма дискусия няма да навлизам в нея, но ще ви цитирам една мисъл на Достоевски, която е казана преди двеста години. Забележет неговите пророчески думи. 

„Задачата на хуманизма без Христа се решевама само и едиствено по насилствен път“.

Ето това и оправдаване в нашето законодателство. Нашата съвременна българска история нима не е красноречив пример за тази взаимовръзка – човек – Бог, човек – човек и човек – свят. Петдесет години войнстващ атеизъм нима не доведоха до социалния демонизъм на лагерите, шпионството, доносничеството, репресиите и пр. И до горчивите плодове на така наречения преход, който и до сега вкусваме. 

Най-важният въпрос, на който човек трябва дас и отговори е: Кой е Бог? А отговорът трябва да дадем на нашите деца, защото повечето от вас сте родители и сигурно има много учители и педагози. Ние не можем да учим, а и не бива, защото първо не е истина. Не можем да учим децата: бъди добър, обичай, прощавай; бъди  отговорен и пр. Защото без да им дадем духовно-нравствения религиозен фундамент на тази нравственост. Защото един ден детето ще порасне и ще си каже: защо трябва да бъда добър? Защо трябва да прощавам след като да бъда тарикат и егоист е в мой интерес и ми доставя удоволствие? Когато го няма духовно-нравствения фундамент, върху който се гради целия живот на едно дете и на всеки човек, тогава всяка нравственост, пак ще цитирам Достоевски, се превръща в безнравственост. 

За това най-важното, този поход в защита на семейството, е прекрасен и похвален, богоугоден и ви пожелаваме успех да промените законодателството, което вече е въплътило, за съжаление, в себе си този чудовищен социален модел. Но коренът на решението на проблема е ние да дадем на децата сияйните истини на Християнството, както ги нарича св. Юстин Попович. На първо място, че Бог е любов, че Той от любов е сътворил целия свят и самото дете, и с отеческа обич и грижа промисля за най-малките свои творения; че тази Божествена любов е кулминирала в кръстната жертва на Сина Божи, нашия Господ Иисус Христос, и когато детето бъде пиробщено към всички останали истини на Християнството, това знание в него става мощен, благодатен стимул и светъл императив, то да ги въплъти в своята личност и в своя живот. така че децата да гледат на света с добри очи, да пазят живота във всичките му проявления, да обичат не само своите родители и роднини, но и своя ближен, да имат тази способност, а колко от възрастните я имат в днешно време – да различават доброто и злото. 

Да имат силата да отстояват на злото и на цялата тази медийна пошлост, която ни залива от всички страни. С една дума да водят чист, целомъдрен, християнски живот. Ролята на Българската православна църква, на всеки родител, на всеки педагог е да утвърждава в душата на всеки човек и на децата разбира се, вечните изконни светини на нашата вяра, на нашето отечество, на нашия народ чийто извор е Св. Православна вяра. И на второ вясто, искам да кажа, че Православието е запазило цялата съкровищница на Божията благодат. Това не ек расива метафора. Да знаете, че ние свещениците, от пръв опит виждаме тези промени, които се извършват с децата и хората. Ще кажа, че децата  и моите, и на нашите енориаши, които редовно участват в литургичния живот на Църквата, са по-различни – в положителния смисъл на тази дума. Те имат особена жинерадостност, особена свежест, особена дори мъдрост, макар и по детски, но най-вече те са истински щастливи. 

Това са само две направления, които набързо ги нахвърлях. Категорично искам да ви уверя, че Българската православна църква, като тук не говоря от името на Св. Синод, тук говоря за Православието в неговата същност и природа, винаги ще се бори срещу понятието джендър и свързаната с него диеология – да приеме законова плът в нашите юридически норми. Мъж и жена. Това са биологични категорий и дадености, с които ние се раждаме и които ние не можем да избираме. И това Православната църква во веки веков ще утвърждава. Също така Българската православна църква е категорично против сексуалното образование на децата, което е една институционална поквара, светотатство, богомерзко посегателство над детската душа. Също така Българската православна църква винаги ще утвърждава, че майка и баща са свещени имена и личности. Не социални роли, не социални конструкти. Всички го избиват на социални роли, либералите. Но майката и бащата са свещени личности. Бог им е дал правото да възпитават, да отглеждат и да се радват на своите деца и никой няма право да им го отнеме. 

Държавата с някакъв нацистки ботуш, недай си Боже, и съответните НПО-та нямат място в семейното огнище. Защото за всяко дете най-целесъобразно и най-желано е то да бъде отглеждано от своите родители и съгравяно от тяхната любов. Нека да завърша с думите на преп. Йоан Лествичник, един от великите отци на Църквата, който казва (по-късно тази аналогия ще я използва нашия първоучител св. Кирил, за да обясни на сарацините донякъде, великата тайна на Св. Троица): „Ние можем да оприличим вярата на слънчевата светлина, надеждата на слънчевия кръг и любовта на слънчевата топлина“. Ако трите съединени в едно – техният абсолютен израз е личността на нашия Господ Иисус Христос. Трите обединени в едно задават лика и облика на всяко дете, на всеки човек, на всяко семейство и на цялото общество. 

Протойерей Михаил Ковачев

За Ангел Карадаков

Виж още

Семето е словото Божие, а почвата – това са човешките сърца

На днешната неделя светата Църква чествува паметта на светите отци от Седмия вселенски събор. Тъй ...