Начало / Uncategorized / Остават ли мъжът и жената една плът, след като се разделят?

Остават ли мъжът и жената една плът, след като се разделят?

Въпрос: Здравейте, бих искал да попитам нещо. Ако в миналото съм имал сексуални отношения с жена и бях „една плът“ с нея, то след раздялата ни, оставаме ли „една плът“ или не? 

Отговор: Апостол Павел казва със сигурност: „Или не знаете, че, който се съединява с блудница, става едно тяло с нея? Защото казано е: „ще бъдат двамата една плът“. А който се съединява с Господа, един дух е с Него”( 1 Кор. 6:16,17).

Дори физическият контакт, лишен от привързаност, оставя следа в душата на човека завинаги. Сексуалните грехове се смятат за смъртни от Църквата. Това не е нито абстрактна забележка, нито метафора, а твърдение, факт.

Нещо умира завинаги, нещо става невъзможно след извършването на такива грехове.

По-очевидно ще бъде ако го сравним с убийството, въпреки че дори този въпрос може да предизвика объркване в съвременната епоха. Много хора са доста с добрата нагласа, че абортът е допустим и легален. В случай на блудство, съвременният свят често дори не вижда защо е такава голяма работа. Някой умрял ли е? Няма „смъртен грях“, нали?

Дори ако човек изпитва някакъв емоционален дискомфорт след подобни грехове, той често се опитва да се убеди, че в това няма нищо лошо. В края на краищата той ще намери някоя друга, която да обича, ще се ожени за нея, тя ще облече бяла рокля и всичко ще бъде все едно за пръв път и ще бъде истинско.

Няма да бъде. Някога. Звучи тъжно, много непопулярно, твърде силно и нетолерантно, но е истина.

Работата е там, че човек е много странно създание. Той принадлежи към два свята: духовен и физически. Душата на човека все още не е пълноценна личност. Човешкото същество е психически и физически съюз на душата и тялото. Тялото му не е просто някакъв инструмент за душата, то е част от него. Следователно истинската любов не се свежда до чувства, емоции, усещания или споделени спомени или дейности. Истинската любов е нивото на единство, при което границата на тази психично-физическа реалност е непроменена и другият човек става част от нея както с душата, така и с тялото. Апостол Павел казва: „Жената не е господарка на тялото си, а мъжът; също и мъжът не е господар на тялото си, а жената. Недейте се лишава един от други – освен по съгласие за някое време, за да пребъдвате в пост и молитва; след това бъдете си пак заедно, за да ви не изкушава сатаната, поради вашето невъздържане” (1 Кор. 7: 4-5). Ето защо, според църковните канони, бракът се счита за консумиран не в момента на сватбата, а само след първия полов акт.

Ето защо блудството се нарича смъртен грях: част от душата на човек умира като следствие на този грях. Способността на човек да постигне пълно единство с друг човек се губи завинаги, защото част от тази връзка е дадена на някой друг, а тази връзка е постоянна.

Снимка: pixabay.com

Какво трябва да прави човек, който по собствена воля и желание е убил способността си за истинска любов в душата си? Можем само да се надяваме на чудо. Най-удивителното е, че се случват чудеса. Всеки свещеник ще потвърди, че е виждал и познавал хора, които са успели да се издигнат над миналите си духовни престъпления, които са успели да научат колко дълбока е тази трагедия на греха и как да я преодолеем. Разбира се, това е възможно само благодарение на определено благодатно Божие действие, а Господ ни е дал Тайнствата на Църквата. Когато се случи такова чудо, се оказва, че истинската любов преодолява всичко, дори смъртта.

Цар Соломон също каза: „Положи ме като печат на сърцето си, като пръстен на ръката си, защото любовта е силна като смърт; ревността – люта като преизподня; стрелите й са стрели огнени; тя е пламък много силен“ (Песен на песните. 8: 6).

Автор: свещеник Николай Емилиянов

Източник: www.pravmir.com

За Ангел Карадаков

Виж още

Семето е словото Божие, а почвата – това са човешките сърца

На днешната неделя светата Църква чествува паметта на светите отци от Седмия вселенски събор. Тъй ...