Начало / Uncategorized / Когато болката стане нетърпима, тогава се намесва и Бог

Когато болката стане нетърпима, тогава се намесва и Бог

В проповедта си, която днес бе произнесена в историческата енорийска църква на Патриаршеската резиденция, Румънският патриарх Даниил подчерта отношението на Спасителя към човешката болка, както и отношението, която ние като християни трябва да имаме към страданията.

Евангелието на двадесетата неделя след Петдесетница (Лука 7, 11-16 – Възкресение на Сина на Наин Вдовица) е конкретният пример,  за това че Господ Иисус Христос „носи радостта от възкресението вместо печално страдание“, подчерта Неговото Светейшество.

Крепостта Найн (крепостта на щастието на еврейски език) има стойността на символ в този контекст. По пътя се срещат две шествия – това на живота Иисус с учениците и друго шествие, погребение, което отива на гробището.

„Когато болката на човека е на границата на търпението, Бог се намесва със Своята милост, защото Той е милостив към всеки скърбящ човек“, каза патриарх Даниил и описа състоянието, в което се е намирала Наинската вдовица. 

Фактът, че Христос знае страданието на всеки човек, но също и мярката на неговото търпение, произтича от състраданието, което той прояви към скърбящата майка. Увещанието „не плачи вече“ към майката, която водеше  единственото си дете представлява задачата, която всеки християнин трябва да изпълни.

„Когато видим около себе си хора в болка или скръб, ние ходим при тях, не чакаме да ни се обадят, така и Христос не беше призован в Наин, а отиде там, защото болката беше огромна“, каза патриарх Даниил.

Присъствието на християни в близост до жертви на семейства е необходимо и ползотворно за тях, каза още той. В същото време той обърна внимание на опасността, съществуваща сред хората, до които никой не е в трудните моменти на живота. „Понякога онеправданите хора, които не са били утешавани навреме, за да осмислят болката си, са разбили сърцето си“. В този контекст Румънският патриарх подчерта ролята на Църквата, но също така и важността на панихидите за починалите. 

„Когато църквата служи заупокойни богослужения, се моли за упокоение и спасение на починалите, отишли при Господа. Тя утешава онеправданите, за да не изпаднат в прекалено голяма болка и да почувстват Божията милост“, каза патриарх Даниил.

Повелята на Църквата казва, че на определени интервали след погребението на починалия, трябва да се извършват молитви за възпоменание, а свещеникът и вярващите трябва да присъстват заедно, за да утешават пострадалите, да им казват с много състрадание, да не плачат повече.

Източник: basilica.ro

За Ангел Карадаков

Виж още

Семето е словото Божие, а почвата – това са човешките сърца

На днешната неделя светата Църква чествува паметта на светите отци от Седмия вселенски събор. Тъй ...