Начало / Uncategorized / Външното развитие на църквата през първите три века в други азиатски страни – във Финикия

Външното развитие на църквата през първите три века в други азиатски страни – във Финикия

1. Във Финикия

Финикия, онази тясна ивица земя, която се намира между източните брегове на Средиземно море и Ливанските планини, със своите стари градове-крепости, била твърде рано огласена от Христовата блага вест. След убийството на св. архидякон Стефан (37 г.)някои от напусналите Йерусалим християни поради избухналото против тях гонение отишли във Финикия и проповядвали Христовото учение на живеещите там юдеи. Дали тези първи християнски проповедници успели да привлекат към Христа някои от тези юдеи и да основат някъде във Финия християнска община (църква) по това време, не е известно. Две десетилетия по-късно обаче (58 г.) във финикийските градове Тир и Птолемаида имало действително повярвали в Христа. Около 61 или 62 година, когато св. ап. Павел отивал в Рим на съд пред Кесаря, християни имало и в другия финикийски град Сидон. Тир, важен индустриален и търговски център на Изток, станал център и на църковен живот за цяла Финикия. На Палестинския събор, свикан по повод на спора за празнуване на Пасхата (около 190 г.), тирският епископ Касс заседавал наред с птолемаидския Клар след йерусалимския Нарцис и кесарийския Теофил. Към средата на III столетие обаче (вероятно около 251 г.) Дионисий Александрийски в едно от своите писма, написано по случай прекратяването на гонението при Деций Траян (249-251) и особено при Гала (251-253) и установяване на мир в Църквата, поставя Марин, епископ на Тир, наред с Димитриаян Антохийски, Теоктист Кесарийски, Мазаван Елийски, Илиодор Лаодикийски, Елен Тарски и Фирмилиян Кесарийски (Кападокия) и нарича всички (и Тирския) „предстоятели“ на църквите и „знаменити епископи“. Явно е, че по това време тирският епископ се е издигнал вече над другите епископи във Финикия и вероятно носил титлата на митрополит. В Тир умрял знаменитият александрийски богослов Ориген (185-254), след като претърпял много мъки през време на гонението при Деций Траян (249 – 251). Тук при Диоклетиан (между 303 – 305) завършил мъченически живота си и местният епископ Тиранион. Ученият антиохийски презвитер Доротей, който владеел добре еврейския език, гръцката класическа литература и светските науки, бидейки от рождение скопец, бил назначен за управител на фабриката за пурпур в Тир. Поради това той бил много близък човек на императора (Диоклетиан или някой от най-близките му предшественици). 

Евсевий Кесарийски предава един указ на Максимин Даза (305 – 313) против църквата, който (указ) той преписал от един стълб, на който е бил окачен в Тир. От голямата реч (панегерик) за Евсевий, произнесена по случай възстановяването на хубавия храм Божи в Тир и посветена на Павлин Тирски за негова похвала, в чест на когото била написана цялата 10 глава от неговата църковна история, се вижда, че във Финикия имало много храмове, от които най-хубав бил построеният в Тир от Павлин и че по онова време на такива тържества се стичали много йерархически лица. В другия финикийски град Сидон завършил живота си мъченически презвитер Зиновий (около 303 – 305) и епископът на църквите около Емеса, Силван. Явно е, че Силван не бил, според Евсевий Кесарийски, епископ на Емеса, а на църквите около Емеса. С други думи положението на Силван било такова, каквото било това на неговия едноименен събрат, епископ на църквите около Газа (Палестина). Следователно, и във Финикия имало случаи на ненавиждане на християните в градовете, поради което те живеели главно в околни на тях села. В Емеса се установил едва наследникът на Силван, Анатолий. В Хелиопол била основана църква и открито епископско седалище едва по времето на Константин Велики и то след 325 г. През времето на Максимиан Даза (303 – 313) много християни били изпратени нап ринудителна работа в рудниците на Ливанските планини. Че и в другия стар фникийски град Вивлус имало християни се вижда от един мартириум. 

В началото на IV столетие (осоло 318-319) съществувала маркионитска селска община около градеца Дайр Али, намиращ се на три мили южно от Дамаск, недалеч от финикийско-сирийската граница. Това се вижда от един гръцки надпис, открит от Le Bas и Waddington в Дейр Али. На чело на тази селска маркионитска община стоял презвитер, който ще да е извършвал богослужение на гръцки език, защото членовете на тази община говорели гръцки език. Те наричали по юдейски обичай храма си синагога, но признавали за свой Бог Иисус Христос. От голямо значение за  разясняване на въпроса досежно степента на християнизирането на Финикия през разглеждания период е да се посочат епископските катедри, които са съществували в страната по времето, когато е бил свикан и заседавал I вселенски събор (325 г.). Според установения от Гелцера и други учени списък на отците, взели участие на този вселенски събор, във Финикия са съществували следните епископски катедри: Тирска, Сидонска, Птолемаидска, Триполска, Панеяска, Беритска, Палмирска, Абасуска, Емиска и Антарадска. В Триполис имало епископско седалище много време преди да се свика Първия вселенски събор. Според книга Апостолски постановления (VII, 46) Маратон бил епископ в този град още през първото столетие. Триполският епископ Хеланик бил противник на Арий още преди свикването и откриването на събора, а Беритският Григорий – негов привърженик. 

С други исторически сведения за проникването на християнството във Финикия през разглежданото време науката не разполага. От изброените финикийски заселища, в които християнството било утвърдено, се вижда, че то главно обхванало крайбрежието на Средиземно море. Следователно и тук развитието на църквата върви по същата посока, по която то вървяло в Палестина. Вътрешността на тясно свързаната с Палестина и Сирия както географски и икономически така и езиково и културно, страната си оставала нехристиянизирана. През третото столетие финикийско-елинистическият култ достигнал значителна степен на развитие. Градовете Емеса и Хелиохол с малки изключения останали езически.  Силно елинизираните градове Палмира и др. били значително християнизирани. Националното кралство и Палмира обаче не ще да е било разположено към християните от народностно-сирийски произход. 

Автор: Камен Динков

Следва: Външно развитие на църквата през първите векове – в Сирия

За Ангел Карадаков

Виж още

На 15 и 16 февруари Видинският митрополит Пахомий ще бъде въдворен в своята епархия

Новоизбраният Видински митрополит Пахомий ще бъде въдворен в своята епархия в дните 15-16 февруари. Той ...