„И като се събуди, запрети на вятъра и каза на морето: млъкни, престани! И вятърът утихна, и настана голяма тишина“. (Марк. 4:39)
Тогава Иисус остави народа и влезе вкъщи. А учениците Му се приближиха до Него и казаха: разтълкувай ни притчата за плевелите на нивата. А Той им отговори и рече: сеячът на доброто семе е Син Човеческий; нивата е тоя свят; доброто семе, това са синовете на царството, а плевелите – синовете на лукавия; врагът пък, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века, а жетварите са Ангелите. (Мат. 13:36-39)
Нашият свят е във война. Отразяването на зверствата, случили се на 11 септември преди 18 години бяха само още едно проявленита на всемирния конфликт – зоната на борбата, в която живеем. Когато се случиха атаките на 11 септември, някои заблудени коментатори заявиха, че събитията са част от Божествения план. Същите тези коментатори също биха ни накарали да вярваме, че когато болестта или вредата попаднат на някого, това е в Божия план. Не слушайте никого, който ви казва такова нещо.
Защо се случиха събитията от септември 2001 г. и последвалите зверства? За да отговорим на този въпрос, трябва да разберем света и неговата реалност.
Нека да разгледаме Светото писание. Всемирната война в Стария Завет е изобразена като непоколебима природа за Божията воля. Морето в Стария Завет често се представя като враждебни води и зловеща сила, предизвикваща Бога и Неговото творение. Против тази непоколебима природа Божията сила и изобличение предизвикват бягството на враждебните води (Пс. 104.7, 77.16). Бог, като определя граници за враждебните води (Пс. 104.9; Пров. 8.27-29; вж. Йов 38.6-11), защитава Своето творение, тъй като седи над „могъщите води” (Пс. 29,3-4, 10).
Но в Стария Завет природата се бунтува срещу Бога. Чудовищата оспорват авторитета Му. Многоглавият Левиатан (Пс. 74,14), способен да диша огън (Йов 41.18-21) и да яде желязо и бронз (Йов 41.26-27), можеше, без Божията намеса, да унищожи човека (Пс. 74.13-14). Пророк Исаия очакваше с нетърпение деня, в който Бог ще смаже левиатана.
„В оня ден Господ ще порази със Своя тежък, голям и як меч левиатана – право бягащия змей, и левиатана – лъкатушния змей, и ще убие морското чудовище. (Исая 27.1). “
В Стария Завет Рахав се разглежда като създание, предизвикващо Бога. Живеейки във водите, обграждащи земята, той също би бил победен от Бог (Йов 26.12-13; Пс 89.9-10). Отново Исаия напомни на хората, че тъй като Бог е смазал Рахав, той ще избави Израел (Ис. 51,9).
В Стария Завет сатаната рядко се споменава; той все пак присъства. Сатаната присъства при падането на човека (Бит. 3) като змия. Именно чрез него „смъртта влезе в света“ (Wis 2.24), Саул и Йов бяха измъчвани (1 Сам 18.10 и Книгата на Йов, съответно), и Иисус Навин беше обвинен (Зах 3.1-2).
С други думи, поради непоколебима и зла природа и сатаната, авторите на Стария Завет не са приемали, че нещата винаги са спазвали Божия план. Бог и днес, както в Стария Завет, търпи последователни посегателства върху Неговата власт.
Темата за войната продължава и е по-развита в Новия Завет. Именно в разгара на голямата всемирна война Божият Син влиза в живота ни като наш Спасител.
Голямата разлика между Стария и Новия Завет е, че вместо дракони, змии, бушуващи води и наклонени препратки към сатаната, Иисус конкретно отнася сатаната като „княз на този свят“ (Иоан. 12.31, 14.30, 16.11). Той е причината за всички злини, които търпим. Светите апостоли Йоан и Павел също потвърждават, че сатаната е силата на този свят (1 Йоан 5,19; 2 Кор. 4,4).
Иисус, признавайки злото княжество на дявола и неговия легион последователи (Мт. 9.34, 25.41), ни казва, че и ние трябва да се борим с дявола (Мк 3.27). Тъй като този свят по право принадлежи на своя Създател, ние, както Иисус направи, трябва да се борим, за да го върнем на Отца. Това правеше Иисус, когато учеше, изгонваше демони и лекуваше болните. Със своята смърт и възкресение Иисус постигна победа над дявола и неговите легиони, като победи в самия край, който дяволът донесе на човека.
Въплъщението на Божия Син послужи за възстановяване на земята за Отец чрез създаване на Неговата Свята Църква. Присъствието на Светия Дух в Светата Църква – Православната Църква – установи Божието царство на земята като пряко предизвикателство към „владетеля на този свят“.
Спомнете си, когато Иисус научи апостолите да се молят, че Бог „да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята“ (Мат. 6.10), Той предположи, че Божията воля не се извършва на земята! И тя не беше. Следователно, когато хората умират или страдат от болест или са обладани от демон, те са жертви на войната – голямата всемирна война около нас. Следователно зверствата от 11 септември и оттогава не служат на божествена цел. Ние наистина живеем в бойна зона. Бог не желае зло на човечеството. Всъщност няма библейско или пастирско учение, което да казва, че Бог да изпраща или насърчава злото или да постига разделимост в своята Църква. Бог е само добър. Ето защо Божият Син „правейки добрини и изцерявайки всички насилвани от дявола, защото Бог беше с Него“ (Деяния. 10:38). Иисусовите чудеса на изцеление бяха действия срещу сатанинското потисничество.
Ранните църковни отци поддържат перспективата за война в Светото писание. Св. Юстин Мъченик се говори за „грижата за хората и за всичко под небето от ангелите, които Той [Бог] назначи над тях“ и ангелите, които са извършили престъпление срещу Бога (2 Апология 5). Концепцията, че ангелите „ще упражнят Божественото провидение върху нещата, създадени и наредени от Него“, е подобно споделено и от Атинагор и подсилено от Ориген (срещу Целз). Следователно, ако природата – земните неща – и човекът са враждебно настроени към Бога, това е поради погрешната и враждебна свободна воля на падналите ангели. Тациян пише, че докато Бог само е „природата на доброто“, човекът и ангелите имат „свобода на избора“ (Слово към гърците). Злоупотребата със свободна воля от страна на човека и ангелите доведе до голям бунт с трагични обстоятелства.
Човек може да попита ако смъртта и възкресението на Христос са победили сатаната, защо тогава земята все още е потисната? Отговорът е, че дяволът не е отстъпил. Дори след като създава Света си Църква, Бог продължава да среща съпротива. Отново защо? Св. Ириней даде най-добрия възможен отговор, „няма насилие у Бога“ (Срещу ереси 5.37). Бог ни предоставя отговорността да определим съдбата си. Много човеци – и паднали ангели – са избрали да се разбунтуват срещу Бога. Резултатът е война. Само Бог, чиято любов е неограничена и непреклонна, с готовност би приел отхвърляне от някои, знаейки добре, че любовта ще получи отговор от страна на други. Нужно ни е само да живеем с православната си вяра, като разбираме, че Той няма да ни провали, докато участваме в тази всемирна война – като Неговите воини – а просто трябва Го обичаме.
В тази война Бог е наш победител. Тоест, Той е наш победител, ако сме обединени с Него.
Не забравяйте, че тази война няма да продължи вечно. И когато приключи, победата на Бога ще бъде напълно очевидна. И много човеци ще бъдат погубени.
Протоиерей Нектариос Тревино
Източник: www.orthochristian.com