Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Тайнствата на Православната църква не са човешки измислици, всички те са установени от самия Господ, всички те имат основи в Свещеното писание. Но историята за произхода на всяко от тайнствата е огромна и сложна тема. Тук, с достатъчна степен на опростяване, предоставяме само обща информация за същността и историята на възникването на тайнствата.
Тайнството Кръщение
Същност: Човек влиза в Църквата, получава ново, духовно раждане. Докато човек не се кръсти, той остава напълно под контрола на първородния грях, но при кръщението начинът на битие се променя. Той се обединява с Христос и преодолява зависимостта от първородния грях. Без да приеме тайнството на Кръщението, човек не може да приеме други църковни обреди. Може да се направи само веднъж, в Символа на вярата се казва: „Вярвам в едно кръщение за опрощаване на греховете“.
Библейска основа: Тайнството е установено от Иисус Христос. Евангелието от Йоан казва: „Иисус отговори: истина, истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие“ (Йоан 3:5). Той самият е бил кръстен от св. Йоан Кръстител (Матей 3 : 15-16), и след възкресението си прати ученици да проповядват и кръщават: „И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа“ (Мат. 28:19).
История: В апостолски времена хората са били кръщавани веднага, с малко или никаква подготовка. Тогава, от II век, се установява практиката на катехизация, подготовката на възрастни за кръщение (което се извършва два пъти годишно, за Рождество Христово и Великден). Като отделно богослужение обредът на Кръщението се оформя по-късно.
Тайнството Миропомазание
Същност: Човек, който е кръстен чрез миропомазанието със светото миро, получава сила да преодолее греха и да изпълнява Божиите заповедите.
Библейска основа: Тайнството миропомазание има основа в евангелието: „А в последния велик ден на празника застана Иисус, издигна глас и рече: който е жаден, да дойде при Мене и да пие. Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода. Това каза за Духа, Когото щяха да приемат вярващите в Него; защото Дух Светий още не бе даден, понеже Иисус още не бе прославен“. (Йоан 7:37-39), както и в апостолските послания: И вие имате помазание от Светаго и знаете всичко. (1 Йоан 2:20), „а Тоя, Който утвърдява нас с вас в Христа и ни помаза, е Бог“(2 Кор. 1:21).
История: Лаодикийският събор решава да се извърши Тайнството Миропомазание веднага след Кръщението през 343 г. според Рождество Христово.
Тайнството Евхаристия
Същност: Приготвените дарове, хляб и вино, чрез молитвата на Църквата, стават Тялото и Кръв на Господ Иисус Христос и християните, като участват в тези Свети дарове, участват в Христос, не символично, не фалшиво, а истински.
Библейска основа: Тайнството е установено от самия Христос. В Евангелието от Йоан Господ казва: „Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден“. (Йоан 6:54). В навечерието на кръстната смърт, Той извършва, по време на Тайната вечеря, първата евхаристия и причастява най-близките Му ученици (Матей 26:26).
История: След Христовото възкресение тези най-близки ученици – апостолите – обиколиха света, за да проповядват Благата вест, основаха църковни общности, извършиха тайнството Евхаристия и заповядаха да се извършва от поставените от тях епископи и свещеници.
Тайнството Изповед
Същност: Християнин устно в присъствието на свещеник (който в този случай е свидетел на покаянието, направено пред Бога) се разкайва за греховете си и получава прошка от Господа.
Библейски основания: Практиката на изповедта има старозаветния произход (Съд. 10:10; Пс. 50; 1 Езда 9 ; Неем 1 : 6, 7; Дан 9 : 4-19; 1 Самуил 15 : 24-25 и т.н.). Йоан Кръстител изповядал греховете на хората, които дойдоха при него да бъдат кръстени (Матей 3:6 ). Но най-важното е, че Господ директно говори за това в Евангелието: „А Иисус пак им рече: мир вам! Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам. И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат. (Йоан 20:21-23).
История: Редовната изповед възниква в ранната християнска църква. Първоначално се смятало, че изповедта трябва да се прави само веднъж в живота, но впоследствие преобладаващото мнение било, че трябва да се прави редовно.
Тайнството Елеосвещение
Същност: Когато се помазва тялото на болен човек със специално осветено масло, Божията благодат се призовава към него, изцелявайки го от телесни и психични заболявания и от онези грехове, при които човек не може да се покае за своята слабост.
Библейски основи: Тайнството има основи в Новия Завет. Първо, това са думите в Евангелието на Марк, че Христовите ученици помазвали и изцерявали много болни хора (Марк 6:13). Второ, това са думи от посланието на Яков: „Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни, и те да се помолят над него, като го помажат с елей в името Господне. И молитвата, произлизаща от вярата, ще изцери болния, и Господ ще го дигне; и ако грехове е сторил, ще му се простят“. (Яков 5:14-15).
Важно е да се знае: Тайнството на Елеосвещението, започна да се разбира по различен начин от православните и католиците. За католиците Благодатното Тайнство се нарича „последно помазание“ и се извършва само върху неизлечимо болни хора. В Православието Елеосвещението се извършва не само в случай на фатално заболяване. Според традицията се предполага, че се ограничава не повече от веднъж годишно.
Тайнството Свещенство
Същност: Тайнството Свещенство е посвещението на християнина в свещеничеството, удостоявайки го със силата да изпълнява църковни тайнства и обреди. Само епископите като приемници на апостолите могат да извършват това тайнство. Човек, който е посветен като презвитер (т.е. свещеник), получава благодат да изпълнява тайнствата сам, но само с благословията на управляващия епископ. И когато е ръкоположен за епископ, човекът получава благодатта не само за извършване на всички тайнства, но и за ръкополагане на други за извършване на тайнствата – тоест той получава пълнотата на апостолската власт.
Библейска основа: Свещеничеството е създадено в Стария Завет (след Изхода от Египет). Новият завет, от една страна, гласи, че всички християни са до известна степен свещеници (1 Пет. 2:9), от друга страна, свещениците са посочени като специални служетели, като помощници на епископите (1 Тим 3:2, Тит 1:7; 1 Пет. 2:25), говори за въвеждането към свещеничеството чрез полагане на ръце.
История: Проповядвайки Евангелието, апостолите създават църковни общности, начело на които били поставени епископи, които ръкополагали презвитери, за да им помагат. Оттук идеята за апостолската приемственост: всеки свещеник получава ръкополагане от епископа, който от своя страна от други епископи- и така можете да проследите цялата верига ръкоположения до I век, до апостолите.
Тайнството на брака
Същност: Съпрузите, които са решили да сключат брак, за да обвържат живота си заедно в общо желание пред Бог, получават Божията благодат, правейки брака им не временен, а вечен, преминаващи в Царството Божие.
Библейски основи: Бракът е Божията институция: „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат (двамата) една плът“. (Битие 2:24). В Новия Завет Христос, повтаряйки тези думи, добавя: „затова ще остави човек баща и майка и ще се прилепи до жена си, и ще бъдат двамата една плът“? Тъй че те вече не са двама, а една плът. Прочее, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва. (Матей 19:5-6).
История: Бракът е бил разбиран като тайнство от апостол Павел (Ефесяни 5:22-25, 31-32), но редът на брака (венчанието) се е оформил в късните византийски времена (XI век). Император Алексий Комнин през 1092 г. издава закон за задължителната църковна сватба за тези, които желаят да сключат брак.
Източник: Списание „Фома“.
