Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Въпрос на читател:
Моля, кажете ми как да се държа. Имам по-голям син, той е на 6 години, аутист. Ходим на църква всяка неделя за Св. Причастие, но поради неговите поведенчески характеристики, той често предизвиква недоумение от енориаши (ако не кажем осъждане). Например, той е свикнал да се нареди на опашка за Причастие пръв сред децата и много бурно, болезнено отрицателно реагира на опитите да промени рутината си. Това обърква другите, но опитите да го убедят са безполезни (децата с аутизъм са много привързани към рутината). Мисля, че може би е по-добре да не го водя или не толкова често, за да не предизвиква осъждане, защото няма как да обясните на всички, че едно дете не е като всички останали. Какво да правя? И все пак, скоро ще навърши седем години: как правилно да подготвим такова дете (или свещеника?) За изповед?
Татяна
Протоиерей Андрей Ефанов отговаря:
Скъпа Татяна, вашият енорийски свещеник трябва да бъде първият ви помощник в духовния живот на вашето дете. Именно той може да подготви детето за изповед и да помогне на енориашите да разберат колко е важно един аутист да се придържа към установения някога ред. Опитайте се да установите контакт със свещеника във вашия храм, единственият начин да разрешите ситуацията си без загуба и психическа травма. Просто отидете при свещеника, кажете му какви въпроси ви притесняват и говорете с него как заедно ще осъществите не много проста и не много обикновена ситуация на човек с аутизъм. Може би за енориашите свещеникът ще намери думи, за да им обясни, че това не е прищявка на вашия син, а просто е възприемането на този свят и хората. И се научете, да – учтиво, уважително, но твърдо да кажете, че не става въпрос за капризи, а за аутизъм. В крайна сметка, докато хората не разполагат с достатъчно информация, те могат да тълкуват погрешно действията на сина ви и така те вече ще знаят какво се случва с него. Енорията е като семейство. И когато всички ще бъдат заедно и информирани и хората няма да се изкушат да тълкуват по свой начин какво се случва със сина ви и те ще имат възможност по някакъв начин да участват във вашата ситуация и да помогнат – поне няма да правят коментари и да казват обиди.
Бог да помага!
Източник: списание Фома
