Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Защо Бог наказва децата за греховете на техните родители?
Наказва ли Бог?
Отговаря: протоиерей Игор Шумилов
Веднага трябва да се каже, че Бог не наказва децата за греховете на техните родители, но въпреки това всеки човек е наказан за греховете си. Но защо възниква такъв въпрос? Нека се обърнем към Светото писание като най-надеждния източник, който говори за връзката между Бог и човека.
“Аз съм Господ, Бог твой, Бог ревнител, Който за греха на бащи наказвам до трета и четвърта рода децата, които Ме мразят, и Който показва милост до хилядно коляно към ония, които Ме обичат и пазят Моите заповеди“ (Изход 20: 5–6). Ето привидно директно указание. Децата се наказват по вина на бащите си, дори към трето и четвърто коляно. Но трябва да обърнете внимание, че тези думи са пряко зависими от предишната Божия заповед: Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята; не им се кланяй и не им служи, (Зашото Бог е ревнив) (Изход 20: 4–5). Но по-важното е, че Бог наказва децата за вината на техните бащи – не невинни деца за престъпленията на техните предци, което дори не е в съгласие с други писания, а тези деца, чието собствено престъпление се корени във вината на техните бащи. Ако децата не постъпват върху греховете на бащите си, значи са невинни.
Къде казва Библията за невинността на децата в греховете на техните родители и обратно – родители в греховете на децата? Ето къде:
Бащите не трябва да бъдат наказвани със смърт за деца, а децата не трябва да бъдат наказвани със смърт за бащите; всеки трябва да бъде наказан със смърт за своето престъпление (по Второзаконие 24:16).
Последиците от греховете на родителите влияят на децата както физически, така и духовно. По-лесно е да отглеждаш праведник в семейството на праведните и обратно, грешник в семейството на грешниците. Но Господ не съди хората по същия начин. Той взема предвид онези условия, тази задача, при която човек е роден и израснал. Не без причина, дори в притчата за талантите, Господ казва, че хората са получили различен брой таланти: и е дал на един пет таланта, друг два, всеки според силата му (подчертано от автора. – Ред.) (Матей 25:15). Господ дава на всеки сили и съответно пита всеки човек.
„Защото иначе Бог преценява делата на епископа и иначе на владетеля на света, иначе той преценява делата на игумена и иначе на ученика, иначе старите и иначе млади, иначе болни и иначе здрави. И кой може да знае всички тези съдилища? Само Този, Който е създал всичко, е създал всичко и ръководи всичко ”(Авва Доротей. Духовно полезни предписания).
Източник: списание ФОМА
Тексът е публикуван със съкращения
