Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Подготвили сме ви поредица от четири текста, които отговарят на въпроса – наказва ли Бог и каква е връзката между наказанието и различните фобии, неврози и психични заболявания.
Защо Бог наказва с лудост?
Отговаря йеромонах Дмитрий Першин
Лудостта е нещастие, следствие от онази катастрофа, в която падането на Адам и Ева потопи всички нас. Откриваме пълно изцеление от това падение в Христос, чрез Неговия кръст и Възкресение, които поправиха грешката на Адам.
Не мисля, че Бог наказва с лудост. Това е или болест, която идва на света поради падането на Ева и Адам – ние го наричаме падане на човешката природа, чиито прояви включват целия спектър от диагнози от областта на психиатрията – или съзнателния избор на човек, който се е обърнал от Твореца.
Когато четем в книга Битие за това как Адам, опитвайки забранения плод от Дървото за познание на доброто и злото, се опита да се скрие зад храстите от Вездесъщия Създател, разбираме, че той или е изгубил ума си, или е загубил паметта за Бога, поставяйки Го на мястото на фантом.
Вече в рая виждаме как падналия човек генерира идол в ума си по свое подобие, не изпитвайки други чувства към него, освен страх, и наивно вярвайки, че той е локализиран някъде зад храстите и затова може да се скрие. Дори преди да бъде изгонен от рая, човекът вече очевидно губи адекватността си. Срамува се от Ева – тя му стана непозната: общ грях разкъса вътрешното им единство. Но вместо да се отърват от грозотата на лъжите и суетата, с които коварната змия обезобрази първите хора, те предпочитат да се отърват един от друг. Но как иначе да се разбере страхливият и, честно казано, гнусният опит на Адам да обвини и прехвърли отговорността си върху жена си? Следователно много мании и фобии, неврози и психози се появяват и, мисля, почти всички скандали и избухвания в техната дълбочина се коренят в това отделяне на най-близките хора, поради падението.
И накрая, грехът ограбва човек от неговата собствена вътрешна хармония. Преди падането всички природни енергии и човешки сили се втурнаха нагоре и донесоха ползи на света наоколо. Мъжът приличаше на свещ, която посяга към небето и свети за тези около него. След падението тези добри качества на човешката природа се развихриха, превърнаха се в страсти и започнаха да разкъсват човека на парчета.
Това е християнският подвиг, така че с покаятелно усилие да се събере обратно и да продължи напред. На Христос, Който ще попълни липсващите връзки на нашата природа – включително, между другото, и разум, чрез Неговата благодат.
Източник: списание ФОМА
