Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Формата на материализма е социализмът, на атеизма – анархо-комунизмът. Корените на социализма се крият в материализма, а корените на анархо-комунизма в атеизма.
Последната основа на социализма е материализмът, неговата единствена цел – материалността. Единственият извор на анархо-комунизма е атеизмът, неговата крайна цел – демонизмът. Социализмът и анархо-комунизмът, между които няма съществена разлика, тъй както няма съществена разлика между материализма и атеизма, отричат в действителност онова, което само привидно утвърждават.
Социализмът отрича социалността и руши обществото, анархо-комунизмът отрича човещината и разрушава личността.
Социализмът е напълно антисоциално движение, анархо-комунизмът – напълно античовешко явление. Материализмът и атеизмът и техните рожби: социализмът и анархо-комунизмът, които в нашето училище нараснаха до чудовищни размери и взеха образа на страхотни чудовища, разрушиха в душата на нашата младеж почти всички възвишени идеи и всички велики ценности.
Те разрушиха религиозно-нравствената идея или идеята за Бога, разрушиха също социално-човешката и национално-държавната идея. След като внесоха в нашето училище духа на отрицанието и разложението, те прогониха оттам и националния дух и се опитаха да заменят тоя дух с духа на интернационализма и безотечествеността.
По едно време нашето училище беше стигнало дотам, че в него само българският език напомняше, че то е българско. Нашето училище беше станало 6езотечествено.
Не ще може да се забравят ония позорни случаи от недавнашното срамно минало, когато български ученици освиркаха на улицата българското национално знаме, което трябва да бъде светиня за всеки българин, наскърбиха българската народна армия, която е надежда и опора за българския народ и българската държава. Но тези несвестни български ученици не бяха виновни: така ги бяха научили техните учители, социалисти и анархо-комунисти…
От нашето училище биде изгонено всичко, което напомняше за Бога и душата. Най-напред биде изхвърлено религиозно-нравственото обучение, премахната биде оная благородна творческа дейност, чрез която се подхранват идеалните устреми в младата душа, пробуждат се възвишените пориви в младото сърце, влива се чиста светлина в младия ум….
Неврокопски митрополит Борис
Из „Кризата в нашето училище“
