Силата на молитвата

Той е лишил душата от нейните похоти и капризи и я е направил божествено обиталище. Той ни доближава към Себе Си, сякаш Бог в молитва се обръща към самия Себе Си. Господ влиза в нас със Светия Дух. Той отнема от душата ни похотта й и я прави способна да говори с Него. Когато се обръщате към Святия Дух в началото на всяка молитва, „Царю Небесни, Утешителю…“, духът на злото бяга от нас и Духът Христов обитава вътре и ни възкресява. Нямате повече думи, защото Христовите думи се свеждат до нас и Христос се обръща към себе си в нас и по този начин ние ставаме Христови.

Вярно е, че молитвата е издигане на душата към Бога, но в смисъл, че е издигната от силата на самия Христос.

Преди Божественият Дух да влезе в нея, душата пада, празна е, затъмнена или съкрушена. И ако Божият Дух влезе в нея, тя започва да се „движи“ чрез Неговата сила към Отца и се превръща в душа, обновена в Духа. Привързва се към Господа, съединявайки Го с всичките си сили и Светият Дух се моли в нея. Поради тази причина ние казваме в началото на молитвите си: „Дойди и се всели в нас и ни очисти от всяка сквернота”. Смисълът на това е, че не можем да се молим дълбоко, ако не призовем Светия Дух да слезе при нас и да обърне душата ни към Бога, така че човекът се моли със силата на Светия Дух. Тогава молитвата от първата дума е от Светия Дух към Отца.

Това означава, че молитвата започва в нас, когато прогоним злите духове от нас. Тоест идеята за греха. Желанието на човека да пребъдва в него Божествения Дух е условието за истинска молитва. Така че молитвата отначало е покаяние, тъй като чрез нея търсим Бога и прогонваме това, което е против Бога. Възможно е да се молим и да разбираме, че грехът си остава в нас. Това е противоречие.

Молитвата по своята същност е покаяние и е ясно, че този, който не се моли, не иска да се покае.

В много случаи някой, който пренебрегва молитвата, е човек, който не желае да се покае, или такъв, който се връща, след като я е пренебрегнал веднъж, но все пак решава да се върне при Бога. Молитвата е връвта, която ни обвързва с Бога. Това означава да пребъдваш в Бога. Това е най-силното доказателство за вярата.

Молитвата не идва сама в ума. Това е силата на самия Свети Дух в нас. Това е нашето ясно доказателство за нашето съединение с Бога.

Автор: Лебанонски митрополит Георги

Източник: www.pravmir.com