Царят на вековете, нашият Господ Бог, положил „времената или годините… в Своя власт“ (Деян.
1:7) Сам установил в тези времена различни празници за Своето прославяне и за почивка на хората от светските им дела.
Още в Стария Завет Той заповядал всяка година особено тържествено да се празнува настъпването на седмия месец, та хората, освободили се от житейската суета, в този ден да служат на Единия Бог. Защото така е написано в Моисеевите книги: „рече Господ на Моисея, думайки: кажи на синовете Израилеви: в седмия месец, на първия (ден) от месеца, имайте почивка: никаква работа не вършете по всичките ви жилища и принасяйте всесъжение Господу“ (Лев. 23:24-31).
Както някога Сам Творецът, в шест дни създал света със Словото Си, благословил и осветил седмия ден, почивайки си от всичките Си дела и както впоследствие дал и на човека заповед: „шест дена работи… а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог, недей върши в него никаква работа, така Той благословил и осветил седмия месец и заповядал на хората в това време да почиват от светските си дела. За това Господ повторно заповядал на Моисей, казвайки: „от седмия месец, кога прибирате земните произведения, празнувайте празника Господен“ По каква причина бил установен този празник? Именно в този месец, когато водите на потопа започнали да намаляват, Ноевият ковчег се установил на Араратските планини. В този месец свети пророк Моисей слязъл от планината с лице, осияно от Божествената слава, и донесъл новите скрижали, на които бил написан законът, даден от Самия Господ. В този месец било започнато съоръжаването на Господнята Скиния сред стана на израилтяните. В този месец първосвещеникът, един-единствен път в годината, влизал в Светая Светих да принася служба, „и то не без кръв… за себе си и за греховете на народа, сторени по незнание“. В този месец Божият народ, смирявайки с пост душите си и принасяйки на Господа жертва на всесъжение, приемал очистване от греховете си, извършени през годината. В този месец се извършило тържественото освещаване на великолепния храм Господен, построен от цар Соломон, и в този храм бил внесен Ковчегът на Завета.
Ето, братя и сестри в този месец и ние да се умием, като след водите на потопа, от нашите грехова. Този ден дa приемен скрижалите на Закона и да го запишем в сърцата си. Защото, сърцата ни, братя и сестри са храмът, който можем да издигнем за Бога, сърце чисто, това е нашата светя светих, която Бог да обитава. Но да градим този храм Господен в нас с думи и дела и непресттано да се молим на Бога и да Му благодарим. Подобно на св. Симеон Стълпник, чиято памет отбелязваме днес, да сисъградим духовен стълп, от помисли и дела. Нека този ден е нашето ново начло, в което Бог да е ръководител в делата ни, защото това е най-добрият начин да Го възваляваме.