Начало / Uncategorized / „Христос е просто човек“ или пет мита за Бог

„Христос е просто човек“ или пет мита за Бог

„Защо Бог не заличи всички страдания? Това е най-трудният въпрос, за който няма конкретен отговор. Аргументът за свободния избор на злодея е неубедителен.“ За тези и други популярни заблуди говори монахиня Елисавета (Мария) Сенчукова.

Старозаветният Бог е зъл, а Христос е добър!

И в Стария и в Новия Завет Бог е един и същ, а Христос е Негово въплащение, в буквалния смисъл. Бог е приел човешки образ. В Стария и Новия завет се проявява различно. В Старозаветните време Той е предимно страховит, че и даже жесток. В Новия завет е милосърден. Каква е причината за това?

Най-простото обяснение е в различното ниво на развитие при древните хора. Някои от тях са току що излезли от първобитно общинския строй без да имат и познават морални закони, а други са по-цивилизовани и културни. Едните, като начало, трябва да бъдат научени да слушат безпрекословно, да не бъркат в контакта с пръст, да си мият ръцете преди хранене, да не обиждат по-малките. От другите се изискват по-сложни решения и им се дава по-голяма свобода.

Второто обяснение: Просто въпрос на различни ситуации. Бог е неизменчив. Цялата вечност е в неговите ръце и заради това Неговите решения изглеждат жестоки за нас. Бог знае истинските последствия на делата си, а човек не. Никой не знае защо Бог е унищожавал цели градове на старозаветните евреи, но в божестеното си дело, отвъд пределите на творението, Той не би допуснал несправедливост. Можем да предположим, че Бог е утешил загиналите от Неговото наказение, когато те не са лично съгрешили.

А сюжетът в Новия Завет е съвсем друг. Това не е книга за богоизбрания народа Божий, а за спасението на цялото човечество. Предшестващата история е приключила. Ние вече живеем по новозаветни правила. 

Бог е абсолютно милосърден и всички ще попаднат в рая!

„Апокатастасис“- всеобщото опрощение е ерес и можем да го смятаме за дълбоко заблуждение. Би възникнал въпросът, какво му е лошото Бог да спаси абсолютно всички хора? Няма нищо лошо. Но по този начин милосърдието силно ще се наруши. Над този въпрос е размишлявал и Достоевски в „Братя Карамазови“.  Да предположим за злодея-помещик, който преследва малкото момче със своите кучета. В посмъртното битие малкото момче е простило на своя преследвач. А къде остава майката на момчето? Тя би ли могла да прости? И задължена ли е да прости? Какво се случва с милосърдието към нейното дете?

Извод: Бог иска да спаси всички, но това е възможно само в един случай, всички хора да се помирят, да простят един на друг, съединявайки се в Бога.

Жертвите на Освиенцим и Хитлер, репресираните и доносниците, ограбения и грабителя. Това е възможно само в един случай: ако покаянието така промени грешника, че неговото минало да стане бивше. Пострадалият от постъпките му да се превърне в непострадал. Това е теоретично възможно….но само във вечността. И всички ние сме длъжни да положим усилия. Божието милосърдие не е само към грешниците, но и към пострадалите праведници.

Бог е в душата и храм не ми е нужен

Това е най-популярната заблуда през последните десетилетия, ако не и през последните няколко века. Действително Бог трябва да присъства в душата. Но само това дали е достатъчно?

Човек е социално същество. Бог ни е сътворил такива. Ако ние не желаем да сме заедно с другите   хора, ако не изпитваме никаква привързаност или за нас не съществува детската сълза, майчината прегръдка, целувката на любимия човек, то тогава хора ли сме?

Да бъдеш с Бог не означава просто да вярваш, че Той съществува. Да бъдеш с Бог означава да цениш всеки създаден от него човек, всеки миг и целия свят.

 И точно тук се появява храмът. Бог иска всички вярващи в Него да бъдат заедно на едно място.

Вярата не се ограничава само до богослужението в храма. Целият ни живот трябва да е в служба на Бога. Но храмът е мястото, където започва нашето единение в името на Бога.

За това Бог ни е дал тайнствата и на първо място тайнството Евхаристия, при което всички се обединяваме на една трапеза, чрез Неговите Тяло и Кръв.

Може ли да се вярва извън храма. Може. Но да се споделя вярата между хората, честно казано, не може.

„Христос е човек. Погрешно Го обожествяват“

Христос е Богочовек и в това се състои най-важната истина в християнството. Смисълът е в това, че нарушената връзка между Бог и човек се възстановява по този начин. Лев Толстой не би могъл да стисне ръката на Андрей Болконски, а Евгени Онегин не би могъл да поспори с Пушки. Но ние не сме литературни герои и ние знаем за нашия Автор. А нашият автор не просто ни е „съчинил“ а ни е сътворил самостоятелни.

И тогава Бог сам влиза в своето съчинение, а именно нашия свят. Става част от него. Става човек, Исус Христос. Безспорно Той е и човек. Но не ние обожествяваме Него, а Той сам се е очовечил.

Бог е жесток, в противен случай щеше да унищожи всичкото зло

Защо Бог не унищожи страданието? Това е много труден въпрос, на който няма конкретен отговор. Аргументът за свободата на избор на злодея е неубедителен. Каква свобода на избора има при раково болния?

Единственият отговр, който би могъл да бъде малко или много удовлетворителен е, че Бог не унищожава злото, за да може човек да твори добро.

Човек може с часове да стои до дете, страдащо от неизлечимо заболяване и да го утешава и да облекчава страданията му. Човек може с цената на живота си да спасява живи и да извежда мъртви от пожар. Човек може да прояви милосърдие към врага по време на война.

А страданията имат своя край. И може да сме сигурни, че Бог, пред който е цялата вечност, ще ги унищожи и ще ги претвори в благо, в този или в бъдещия свят.

Автор: монахиня Елисавета Сенчукова

Превод: Борислав Георгиев 

Източник: www.pravmir.ru

За Ангел Карадаков

Виж още

Християнска солидарност и дарителство като отговор на кризата

В критични моменти като днешния, когато над цялото общество е надвиснала реална опасност, дарителството и ...