Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Един от най-почитаните пророци в Християнството е св. Йоан Кръстител. Неговото служение е изпълнено на границата межди Стария и Новия завет.
Паметта му се отбелязва няколко пъти в годината: на 7 януари – Събор на св. пророк Йоан Кръстител (Ивановден) – денят след Кръщение Господне (Богоявление); на 23 септември – Зачатие на св. Йоан Предтеча;на 24 юни – Рождение на св. Йоан Кръстител;на 29 август – Отсичане главата на св. Йоан Кръстител; на 24 февруари – Първо и второ намиране честната глава на св. Йоан Кръстител; на 25 май – Трето намиране честната глава на св. Йоан Кръстител. Християнското изкуство формира иконография на светеца, съобразена с различните празници на светеца, като образът му влиза в състава и на редица композиции, като Дейсис, Слизане в ада и др.
Най- ранните изображения на св. Йоан Кръстител са запазени в сцената „Кръщение Господне“, най-ранното в Рим от катакомбите на св. Калист (1-ва пол. на III в.). Св. Йоан Кръстител е представен в познатата иконография – като мъж на средна възраст, с дълга черна коса и брада, облечен във власеница (дреха от камилска вълна), дясната му ръка е поставена върху главата на Иисус Христос и със свитък (или с тирс, увенчан с кръст) в лявата ръка. Така св. Йоан Предтеча е представен на т.нар. Арлийски саркофаг (IV в., Музей Арли); върху мозайката на Баптистерия на Православието в Равена (средата на V в.) и много други.
В самостоятелни изображения, образът на св. Йоан Кръстител е запазен в по-късен период – икона от манастира „Св. Екатерина“ в Синай от втора пол. на VI век (?). Св. Йоан Предтеча е представен в цял ръст, облечен във власеница и с химатий, в лявата ръка държи свитък с надпис на гръцки: „Ето, Агнецът Божий …“, в горната част на иконата, в медальони вдясно и отляво са поставени изображенията на Спасителя и Св. Богородица.
Посочването, по-скоро визуализирането на Агнеца, в иконографията се случва през XVI в., този детайл измества блюдото с глават на светеца в сцената „Св. Йоан Кръстител Ангел на пустинята“. За първи път такова изображение е запазено в миниатюра към „Слово за зачеването на Св. Йоан Кръстител ”, запазена като част от т.нар. Егоровски сборник (Л. 186, . XVI век), а по-късно придобива широко разпространение в иконописта.
Текстът от свитъка на пророка буквално визуализира Агнеца – Младенеца, като го представя в Евхаристийно осмисляне, подобно на сцената Мелисмос (Христос-Жертва). Разбира се това има основа в по-ранни модели, където Христос е представян като Агнец/Жертва (изобразяването на Христос като Агне е забранен от 82-ро правило на Трулския събор (691-692)).
Образът на Младенеца Христос върху дискоса е заимстван от композиции на богослужебната тема «Иже херувимы», «Великий вход», «Да молчит всякая плоть» и др.Възникнали в палеологовото изкуство и широко известни през 16 век.
През X-XI век. образът на Йоан Предтеча е включен в състава на Дейси (моление), където той е поредставен с наведена глава в молитва към Спасителя; облечен в туника и химатий (или туника и мантия).
В системата на украсата на храма, образът на Йоан Кръстител заема важно място: образът на светеца е поставен в барабана на централния купол сред старозаветните пророци, тъй като той отбелязва „границата на пророците, началото на апостолите“ (Стихира на литий за Рождество на Йоан Кръстител- Минея (МП). Юни. Част 2, стр. 293). В средновизантийския период образът на Йоан Кръстител се изобразява в дяконикона. Според някои изследователи появата на тази традиция е повлияна от поставянето на честната му глава, след третото й обретение през IX век, в Студийския манастир в Константинопол (виж: Уолтър Ч. Изкуство и Ритуал на Византийската църква. Л., 1982. С. 183; Царевская. 1999, стр. 63). В такива случаи изображението в конхата на апсидата често се допълва от житиен цикъл по стените, например в живописта от църквите: Св. София в Охрид (средата на XI в.), Св. София в Трапезунд (Трабзон), Турция (1260-1270 г.), Богородица Одигитрия в Печ, Сърбия (1337).
Във византийското изкуство образът на св. Йоан Предтеча е обогатен със символика, която разкрива различни аспекти на служението на светеца и неговото почитание. Резултатът от този процес е образуването в кр. на XIII век изображение „Св. Йоан Кръстител Ангел от пустинята “ (най-ранно запазено в Сърбия). Мотивът на крилата при образа на св. Йоан Кръстител, като литературна основа има думите на прор. Малахия: Ето, Аз пращам Ангела Си, и той ще приготви пътя пред Мене (3:1).
Образът се развива на няколко етапа, като се допълва от различни предшестващи събития/сцени. През X-XI век. „Молитвата на Св. Йоан Кръстител в пустинята ” (X-XI век.), където е представен моментът на призоваване към служение: светецът е изобразен в молитвена поза на фона на планински пейзаж (за първи път на стенописите на Кападокия в Токали-килис (параклис 7) в Гореме, края на X век). В ср. на XI век в миниатюри се появява изображение на светеца, придружено от брадва върху безплодно дърво – илюстрация на думите на светеца (Лук. 3:9), често поставени на свитък в ръката му (Менология за януари Baltim. gr. 521. Fol. 48v, XI век. Приблизително по същото време брадвата е включена в състава на сцената „Кръщение Господне“. На прага на XI и XII век. е направен мозаечен образ на Предтеча с посечена глава на фасадата на манастирската църква Св. Георги в Палермо (не запазено).
Иконография на „Обезглавяването на Св. Йоан Кръстител ”датира от ранната византийка епоха: миниатюра от Александрийската хроника (Музеят на Пушкин. № 310/8, IV-VI век) и стенописи в Кападокия (ср. – втора половина на VII век. или VIII-IX в.). В следиконоборския период се формира страстен цикли на св. Йоан Кръстител, основата на който е имено Отсичане главата на св. Йоан Кръстител (Набор от византийски паметници, изобразяващи „Отсичането главата на св. Йоан Кръстител“, виж: Κατσιώτη. 1998. Σ. 169-174).
Най-традиционно представената схема е: фигурата на преклоненият светец, до него воинът носиещ меч; действието се развива на фона на градски стени.
Следващата версия на иконографията на „Отсичане главата на Св. Йоан Кръстител ”е образът на екзекуцията, когато главата е отделена от тялото, от което се излива кръв; войн се издига над светец. По-рядко св. Йоан Кръстител е бил изобразяван стоящ, но вече обезглавен – в момента на екзекуцията, която току-що се е състояла, главата му с ореола лежи на земята. Понякога честната глава на севтеца се носи от Саломия или воин; в тази версия, „Отсичане на главата на Св. Йоан Кръстител ”е включена като епизод в композицията„ Празник на Ирод ”като част от миниатюрни и монументални цикли, например. върху стенописа на Успение Богородичен манастир Трескавец.
През XI-XIV век. са създадени миниатюри, на които Предтечата е бил представен два пъти, преди и след екзекуцията: светецът се поклонил, послушно чакащ удар с меча си, а до него – вече обезглавеното му тяло; Саломия държи в ръцете си отсечената глава (Четириевангелие на цар Иван Александър F. 44v, 103v, 1356).
Съставил: Николина Александрова
