Начало / Uncategorized / Депресията е адът на земята за вярващия човек

Депресията е адът на земята за вярващия човек

Между православните християни в интернет отново се изостри дискусията за същността на депресията. Дали депресията е сериозно психическо заболяване или просто е някакво хленчене от самосъжаление. Точно тук е мястото да си припомним известната лекция „Психиатрия и духовен живот“ на психиатъра Василий Каледа. Тук сме подбрали няколко тези от нея.

Съществуват духовни болести, но съществуват и душевни такива

Човек се състои от три части или сфери: дух, душа и тяло. Сферата на духа е сърцевината на човешката личност. Тази част от личността, с която се обръщаме към Бога. Това е сферата на висшите нравствени ценности. Сферата на душата обхваща душевните проблеми, с които живеем и с които се борим. Тя включва нашия разум, интелектуалния ни труд, чувствата, емоциите, волята, различните влечения. Съответно съществуват три разновидности болести, които са неразделно свързани помежду си: духовни, душевни и соматични (Физически заболявания).

Духовните болести се лекуват от „духовен“ лекар – свещеник. В сферата на човешката душа действа лекарят психиатър. Телесните болести много често се отразяват на душевното състояние и духовния живот, когато под въздействието на болестта човек извършва грехове. Съществуват достатъчно много състояния, в които е необходимо тясно сътрудничество между свещеник, психиатър и лекар за физическите неразположения.

Сред вярващите хора има повече душевноболни

В православните среди, броят на хората с психическо разстройство, проявяващо се под една или друга форма, е съществено по-голям, в сравнение с останалото население. Това е доказан факт и в него няма нищо оскърбително спрямо църквата. Точно обратното.

С какво е свързано това? Към кого съвременният човек може да се обърне за помощ за своите душевни проблеми? Къде би могъл да намери поддръжка, утешение и най-важното смисъл на живота си? Само и единствено в Църквата. На практика не съществува друг вариант. Точно поради тази причина в Църквата има предостатъчно такива хора.

Като не е правилно да твърдим, че хората се разболяват, обръщайки се към религията. Човек може да дойде в Църквата след като вече има психически проблеми, което да го е тласнало към интерес към религията.

Има термин в психиатрията метафизична интоксикация. Много често шизофренията се диагностицира още в младежка възраст. Възрастта, която е свързана с търсения. Възраст, в която човек се опитва да си отговори на въпроси като: Кой съм аз? Какво ме очаква? Какъв е смисълът в моя живот? При човек, който има психическо заболяване всичко това протича много изкривено. В даден момент започват да се развиват психози. В този случай, духовните търсения напълно се превръщат в хронично заболяване с ендогенен характер.

Вярващият болен съхранява своята личност

Даже и при най-тежките психически заболявания има различни форми на протичане. Да приемем, че човек има състояние на остра психоза, след което го преодолява, защитава научна дисертация, получава всевъзможни звания, жени се, има деца. Болестта не е присъда, но изисква много сериозно отношение и профилактична терапия. Но има и много тежки форми на болест, които протичат с нарастване изменението на личността.  

Когато болният е вярващ човек, той съхранява своята личност, като той приема тежката си болест като свой кръст. За този човек съществува най-важното – смисъл на живота. При много наши невярващи пациенти, болни от шизофрения, в даден момент се появява въпросът: За какво да живея, щом дори и не мога да работя? Родителите му умират, човекът остава сам, без помощ и без смисъл в живота. И болният започва да се замисля за самоубийство.

Кога  е нужен лекар

В днешно време, в православните среди, ние често срещаме неразбиране, че както има духовни болести, така има и душевни болести. Много често, свещениците се опитват да обединят в едно цяло всички душевни заболявания и състояния с духовния живот на хората, като така ги „присвояват“ към своите компетенции, без да осъзнават и разбират определено състояние и душевни проблеми.

В психиатрията са обособени т.нар. „голяма“ психиатрия и „малка“ психиатрия. Тези две понятия, в никакъв случай, не отразяват степента на своята значимост за клиничната психиатрия, а просто са се формулирали като понятия в течение на времето. Голямата психиатрия се занимава с ендогенните психози (шизофрения, шизоидни психози, маниакално-депресивни психози и др.). Тези психически разстройства са предизвикани от чисто биологични причини, като част от тях са и генетично обусловени. Акцентът при тяхното лечение, на първо място, пада върху биологическите методи на лечение като фармацевтичните медикаменти. При заболявания като тези, болният преди всичко се нуждае от лекар психиатър, а общенията със свещеник са противопоказни поради риска от обостряне на проблема. 

Кога е нужен свещеник

Освен това, съществува и „малка“ психиатрия известна още и като „гранична“. Това е тази част от психиатрията, която е свързана с невротичните нива на психическата патология, която няма ярко проявление, но въпреки това е изключително мъчителна за човек. Тази патология, от една страна, има известна конституционална предразположеност, свързана с личностните особености на човек. Поради това е пряко свързана с възпитанието, мирогледа и религиозните ценности на всеки отделен човек. Към тази т.нар. „малка“ психиатрия се причисляват личностните разстройства, натрапчиви състояния, тревожни и фобийни състояния.
При пограничната психиатрия лечението на болния трябва да е осъвместено, като постепенно приоритет трябва да получава свещеника. През последните години, в нашата страна, преживява развитие православната школа за психотерапия, която използва методи, основаващи се на православния светоглед и традиции произтичащи още от бащите на Църквата.

В нашия църковен живот, свещеникът често изпълнява ролята на психолог, в това число и на семеен психолог. Но когато човек има психическо разстройство или патология, дори тя да е слабо проявена, то непременно е нужна помощта на психотерапевт.

Депресията е адът на земята за вярващия човек

Психическите заболявания и душевните страдания са най-тежките, все пак те „боли душата“. Човек, който се придържа към православния светоглед, прекрасно осъзнава ценността на човешкия живот. Този дар, който е даден от Господ Бог и който дар човек е длъжен да пази. Заради това, броят на самоубийствата сред православните хора е значително по-малък.

Когато става въпрос за голямата психиатрия и за силно изразени депресивни състояния, човек сякаш се намира на дъното на пропаст. В такъв случай при човек рязко се свиват възприятието за заобикалящия свят и всички негови представи за ценности. Човек губи способността си да осъзнава страданията на своите близки. Мислите за емоциите на роднините му, родителите, съпругата, децата по никакъв начин не биха могли да прекъснат това негово състояние. Човек не може да разсъждава за това, което го очаква на по-късен етап, защото страданията, които изпитва в настоящия момент приличат на страданията адови. Заради това за човек в подобна ситуация няма никаква разлика между това, което му се случва в момента и това което се случва в ада.

Душевните и духовните болести много си приличат

Много от проявленията на душевните и духовните болести си приличат. Например, има случаи, в които се похулва Светия Дух, като проява на демонично въздействие. А има случаи, в които подобна роля изпълняват душевните, психически болести. При контрастната маниакалност се наблюдава нездраво желание у майката да удари детето си, или желание у човек да блъсне друг човек под влак в метрото, да наръга някого с нож. По природа, тази мисъл е напълно чужда за хората и човек прекрасно разбира, че не трябва да върши подобни неща, но в същото време се измъчва и изпитва остри душевни страдания, защото тази мисъл постоянно присъства в съзнанието му. 

Демоничното въздействие и психическите разстройства

В Основите на социалната концепция на Руската Православна Църква се говори за наличието на две крайности: 1) Определяне на всички психически разстройства с демонично въздействие; 2) Пълното отрицание на демоничното въздействие.

Демоническо въздействие съществува, а в психиатрията съществува и „синдром на обладаването“, когато пациентът твърди, че е обладан от демони, които му въздействат. Редом с това пациентите разказват как демоните му се нахвърлят, как проникват в него, подобно на разказите на Светите отци. Но всеки един такъв случай трябва да се разглежда индивидуално. Главният признак за обладаност от демони е реагирането при вида на свят предмет. Освен това съществува и диференцирана диагноза. При психическите заболявания има определена закономерност на протичане, проявление и съчетание на различни симптоми, които се проявяват постепенно и са част от структурата на психозите. Болният твърди, че му въздействат различни тъмни сили. Но по време на прегледа, лекарят може да открие разновидности на делириум или други психопатологични разстройства.  

Екзорсизъм, фобии и параноя

Ако на човек, страдащ от психическо заболяване му се прочете молитва за очистване от зли сили, той може и да се почувства по-добре за няколко дни. Това е заради психотерапевтичния ефект на прочетената молитва. След няколко дни психическото разстройство отново ще се прояви. Има пациенти, на които многократно им е четена очистителна молитва, но без резултат, тъй като природата на тяхното заболяване е различна и е нужен друг начин на въздействие.

В психиатрията съществува понятието свръхценни идеи. Те заемат в съзнанието на човек огромна доминация над останалите мисли, без това да съответства на тяхната важност и така намаляват способностите за цялостно възприятие. Към тях се причисляват редица фобии като страх от постоянно следене, страх от края на света и т.н. Те се проявяват у хора с определени личностни особености. Заради подобни заболявания, някои хора са стигали почти до разкол, нарушавайки евхаристийната си връзка с църквата.

Параноята е маниакално разстройство. Това е лъжливо умозаключение, което не съответства на заобикалящата действителност, без да произтича от съществуващия опит на болния. Параноите не са податливи на корекции. В такива случаи е безполезно да се правят опити да се доказва на болния каквото и да било, но също така не трябва и да се правят подигравки с проблема. Най-важното е да се загладят най-острите ръбове на проблема, за да се избегнат възможните конфликти.

Алкохолизмът е нещо различно

По своята същност, алкохолизмът е отделен вид заболяване, към което би могло да има и генетична предразположеност. Съществува и вторичен алкохолизъм, който протича на фона на друго психическо разстройство. Като пример, при ендогенната депресия, болният изптва силна потребност да се налива с алкохол и да взима наркотици. Но, в същото време, съществува и битов алкохолизъм, при който човек пие заради житейския си комфорт. Това не е нищо друго, освен духовна разпуснатост.

Автор: Василий Глебович Каледа

Превод: Борислав Георгиев

Източник: www.pravmir.ru

За Ангел Карадаков

Виж още

Венцислав Каравълчев: Поуки се вадят от историята, когато тя не се премълчава и не се украсява

Столицата ни стана приемник на мощите на едни малко по-неизвестни светци, живели по нашите земи. ...