Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Слушах днес една жена. Оплакваше ми се от живота в България, от политиката на управляващите, колко зле е всичко и колко по-зле ще бъде… Вероятно има нещо вярно в това, което говореше, но това беше „истина”, която гони усмивката от лицето ѝ, радостта и надеждата от сърцето ѝ, която помрачава и смущава душата ѝ.
И помрачи и моята душа. Докато си върнах молитвата. Мисля, че демоните правят така: намират нещо, което нямаме и не сме и ни го навират в очите като основание да сме нещастни и неблагодарни към Милостивия и толкова щедър към нас Господ. И ние се поддаваме и им позволяваме да помрачат радостта в душата ни, да прогонят мира от душите ни и да ни изпълнят със смут. Да ни направят хленчещи, оплакващи се, роптаещи, досадни, нещастни и неблагодарни хора.
Та си мислех по този повод, че злото не бива да бъде вербализирано, че не бива да ставаме проводници и разпространители на злото, като говорим за него. Вербализирайки злото, ние му придаваме битийност. Привеждаме го към живот и го размножаваме, като го посаждаме в нечия душа.
Мислех си, че ако не можем да изречем нещо добро, утешително, вдъхновяващо, милващо, радващо… по-добре да мълчим. И да се молим Бог да просветли тъмнината ни.
Лошите мисли и настроения, които понякога ни връхлитат, под влияние на демоните, не бива да бъдат изказвани пред хора. Човек не може да понесе това, без в душата му поне малко да помръкне и без това оскъдната светлина. Само пред Бога можем да се оплачем, да изкажем своето огорчение, да споделим своите тревоги, съмнения, страхове… Само Той може да поеме това без светлината Му да оскъдее и при това да възстанови светлината в нас.
Изказаното зло, дори да е под формата на сарказъм или ирония, не намалява злото. Изобличаването на злото – също. Само безграничната безусловна любов може да направи това. И молитвата. Защото така „хвърляме” злото, с което сме се сблъскали, в океана на Божията любов. А всичкото зло на земята от века и до века е като капка отрова в безбрежния океан на Божията любов. Т.е. нищо.
Автор: Александра Карамихалева
Снимка: www.pixabay.com
