Начало / Uncategorized / Да пазим огъня, топлината и светлината

Да пазим огъня, топлината и светлината

Какво е човешкият дух, какво отношение има към хриситянския живот? Защо апостол Павел заповядва на всички християни никога да не го угасят. В какво се крие трудността пред съвременния човек да спазва този съвет и защо на практика е много лесно да се спази.

Когато сме едни до други неясно защо, но се чувстваме добре

Християнският живот, подчинен на евангелските закони, в наши дни, погрешно се смята за нещо мъчително, неимоверно трудно, че даже и като нещо принципно противоречиво на вътрешното устройство на човека. По своята същност християнският живот не е предвиден да бъде лек, но когато това се превърне в най-важното нещо за нас, което би могло да съществува на този свят, ние започваме да усещаме една вътрешна топлина и цялото ни усърдие по естествен начин се насочва към съхранението на този християнски живот в цялостната му пълнота.

Духът, за който говори апостол Павел е подобен на огъня и светлината. Огънят, който сгрява душата не само на човека, който го носи, но и на останалите хора около него. Ние винаги усещаме, когато някой до нас носи този Дух.

Дори и да не анализираме това или да се опитваме да му намерим обяснение, на нас ни е някак хубаво и леко, когато до нас имаме такъв човек.

И в същото време, както вече казах, духът е светлина. Малко или много, на всеки от нас му се е случвало да усеща как тъмнината го притиска, как започва да се настанява навсякъде и душата му започва да се лута, да не знае накъде отива. Много често това състояние не получава външен израз и остава незабележимо за другите. Точно това означава отсъствието на тази светлина, която в тропара на Рождество Христово се нарича светлина на разума и без която животът ни е заплашен да затъне в мрака на греховете и заблуждението. За съжаление, сред нас, съвременните християни няма почти никой, на когото това чувство за отсъствието на светлината да не му е познато.

Жизнено дихание

Какво всъщност е духът. Как да разберем какво стои зад тази дума. Ние знаем за Светия Дух, който е едно от Лицата на Светата Троица, но в този случай говорим за човешкия дух. Ние си спомняме, че когато Бог сътвори Адам, Той вдъхна в ноздрите му жизнено дихание, което всяко едно човешко същество носи в себе си.

Духът е тази част от човек, която преди всичко е обърната към Бог

Може да се каже, че тази способност за живот с Бога е дар за нас от самия Бог. Този който се е кръстил в по-съзнателна възраст или е присъствал на някое от тайнствата Кръщение и Миропомазание, повече от всичко друго е запомнил думите на свещеника „Печат на дара на Светия Дух“, произнасяни по време на помазанието. Какъв е този дар на Светия Дух? Това е дар, с който Господ отдава Самия Себе Си на човек, като по този начин нашата душа се оживотворява и ние получаваме възможността да пребиваваме с Бога и в земния ни живот, и във вечността. Във всеки един човек този дар на Светия Дух може постепенно да се разкрива, ако позволим на Бога да действа в нас или постепенно да угасва, ако нашият живот противоречи на евангелските заповеди.

Това, което е дарувано на човешкия дух е незаличимо, независимо колко голям грешник е човек.

Преподобният Григорий Синаит сравнява това с перла, която дори и да заровим в пръстта, да я затрупаме с всякакъв отпадък, така че почти да не може да бъде намерена, тази перла ще си остане все така чиста и нетленна, каквато е била в началото. Човек винаги съхранява в себе си способността за общение с Бога и за възраждане на духовния живот. Такова дивно явление ние можем да видим в живота на светци като Мария Египетска, Нифонт Кипърски, Мойсей Мурин. Така както в човека е изглеждало, че царства непрогледен и безпросветен мрак, така изведнъж в него възсиява светлина. Тази светлина, която е била дълбоко скрита в сърцето му и за чието съществуване не е подозирал.

Време, усърдие, постоянство

Какво да направим, когато усетим, че тази топлина и светлина, които сме усещали в началото на нашия християнски живот, започват буквално да изтичат някъде и на нас по никакъв начин вече не ни става топло и светло? Първото нещо, което навярно трябва да направим е да разберем в какво се корени това изтичане. Какви трески се образуват в нашия християнски живот, който живот би трябвало да е целенасочен и в който да преминаваме от подвиг в подвиг.

Светите отци са писали, че едва ли не, най-страшният грях на християнския живот е нерадението. А какво означава нерадение? Как можем да го обясним по-лесно? Това е състояние, в което човек просто спира да прави това, което е длъжен да прави. Най-често това се случва по две причини: или на нас започва да ни се струва, че и така всичко си е наред, така че на нас не ни се налага да правим нищо, или пък затъваме в мислите как всичко е лошо и без значение какво правим, нищо няма да се промени. За да се справим с тези лъжливи помисли е нужно, преди всичко, да разберем едно основно нещо: всяко начинание изисква от човек три  неща – усърдие, постоянство и време. Тогава дори и нещо да не ни достига, като знание, опит или сила, този недостатък ще се изчисти. Ако човек бързо и лесно постига нещо и започва да се съблазнява от тази лекота, той също толкова бързо ще го загуби. И обратното, ако човек усвоява нещо много бавно и трудно, и не се демотивира от тази трудност, той в края на краищата ще придобие умение, което никой и нищо няма да може да му отнеме.  

Нерадението е, едва ли не, най-страшния враг на християнския живот.

Втора от най-сериозните причини за угасване на духовния ни живот е невниманието. Погрешно ни изглежда, че това не е толкова страшен недостатък, при положение, че в нашето ежедневие ние срещаме много невнимателни хора, които преживяват по някакъв начин. Но си представете, примерно, рекичка или малък ручей, по чието течение постоянно се носят всякакви боклуци и сухи клони. В някакъв момент всички тези боклуци могат да се затлачат и да запушат коритото напълно. Точно по този начин, заради невниманието, се замърсява потока на нашия духовен живот и ние в даден момент осъзнаваме, че това вече не е поток, а се е превърнало в застояло блато. Нужно е много време и труд, за да разберем какво се е струпало в нашия живот и какво ни пречи да водим нормален християнски живот.

А за да не изпаднем в тази ситуация, трябва в края на всеки ден обезателно да си припомним какво не сме направили, казали или помислили. Трябва първо да се справим с всичко това и чак тогава да заспим. Много често, човек се противи пред подобно самоизпитание, доколкото не желае да съсредоточи вниманието върху лошата си страна и да осъзнае колко лош е всъщност. Но приложена в действие тази практика ни дава съвсем друга възможност, а именно възможността случай по случай да се обръщаме към най-доброто в себе си и да започнем всеки нов ден с доброто, напълно обновено в нас.

Ред на тавана

Привързаността на човек към земята е още една от причините за угасването на духа, защото тя не му позволява да обърне своя взор към небето. Ние, без съмнение, разбираме, че е невъзможно да живеем на земята и напълно да се изолираме от всекидневните дела тук. Но за човек всяка постъпка или всяка вещ може да е повод да си спомним за Бога, но същевременно може и да е повод да го забравим. Всичко това зависи от нас.

Протопрезвитер Александър Шмеман има една забележителна мисъл:

Дори и най-обикновената храна е материализираната Божия любов.

Същото може да се каже за всичко, което ни е нужно за телесния живот, и с което се обкръжаваме в бита си. А за да може човек да придобие такова отношение е важен навикът за това, че каквото и да правиш трябва да си спомняш, че Господ е първопричината за това.

Още един фактор, който допринася за потискането на духа в човек е пренасищането на ума с всевъзможна информация. Напълно ясно ни е, че колкото по-напред във времето отиваме, толкова повече ще се засилва циркулацията в информационното пространство. Появяват се всякакви нови технологии, нови възможности за пренос на огромен обем от данни. В същото време, човешкият мозък и нервна система имат своя таван на възприемане и ако върху тях, неконтролируемо, започне да се излива целия този поток от информация, това ще изкриви способността да се чувства и мисли, което пък на свой ред, ще отнеме възможността да се води нормален духовен живот.

Трябва да се научим да спираме за малко и да си задаваме въпроса „Ще ми бъде ли от полза точно тази информация?“

В съзнанието ми, още от детството ми, се е запечатал един диалог между Шерлок Холмс и доктор Уотсън, в който д-р Уотсън се опитва да разясни на своя приятел устройството на слънчевата система. Шерлок Холмс изслушал всичко и със своята английска вежливост казал: „Изключително много Ви благодаря. Ще се постарая да забравя всичко това колкото се може по-бързо.“ Уотсън, разбира се, се обезкуражи от това, но за негово успокоение Шерлок Холмс му обясни, че когато човек  препълва тавана на своята къща, визирайки човешкия мозък, с всякакви неща, били те мили и хубави, все пак трябва да ги подреди някъде. И човешкият мозък е устроен на този принцип. Точно затова трябва да поспираме за малко и да си задаваме въпроса: „Ще ми бъде ли от полза точно тази информация?“. Много често дадена информация не ни носи някаква видима полза, но и не виждаме вреда от нея. При положение, че човек не може да обърне дадена информация в своя полза, то врагът на човешкия род ще направи всичко възможно, за да я превърне във вреда, което  много често му се получава.  

***

Духовният живот е невъзможен без непрестанна борба, доколкото този живот поставя в нас началото на Небесното Царство. Небесното Царство, което по думите в евангелията се постига с усилия. Но когато за човек животът в Църквата се превърне в духовен живот, а не просто механично изпълнение на обреди и традиции, това изпълва човека с такъв огън, светлина и топлина, че целият му останал живот става съвършено различен. Точно заради това си струва да се борим, да учим и да се трудим.

Автор: Игумен Нектарий (Морозов)

Превод: Борислав Георгиев

Източник: www.pravoslavie.ru

За Ангел Карадаков

Виж още

Акция „Спаси икона“ подемат от Архиерейското наместничество в Ямбол

Акция „Спаси икона“ подемат от Архиерейското наместничество в Ямбол. Идеята е да се съхранят икони, ...