Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Свещеният образ е вплетен в Църквата, не може да съществува храм без изображения, без стенописи, не се случва лития без икона, всеки християнин има в дома си икона на Иисус Христо, Божията майка или светеца покровител.
Всеки един от нас знае, че не на красотата на багрите и образа отдававаме почит. Не на образа, а на първообраза отдаваме почит (по 100-но правило на 7 Вселенски събор), а иконата е средство, с което да се съсредоточим, средство, което да ни подпомогне в молитвата.
С течение на вековете християнското изкуство си изгражда език, които е привидно лесно разпознаваем. Но всеки елемент, всеки жест е значещ, често пъти променящ цялостното разчитане на сцената. Свещеният образ „говори„ на вярващите на език, който те разбират, а колкото по-запознати са християните с историята, канона и литургиката, толкова повече ще видят те в образа.
Но езикът на свещения образ стъпва на познати и разпознаваеми основи, това са образи и символи на юдейската и гръко-римската култура. В тези образи и символи Църквата влага нов смисъл, тя облича старите модели с нови одежди, както се пее в песнопението по време на тайнството Св. кръщение:
„всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте“
В християнското изкуство още от рано има много иконографски композиции, но всички те като цяло могат да се сведат до две групи – такива, които са претърпели значителни промени по време на своето развитие, и такива, които са останали непроменени от момента на създаването им и до днес[1].
Ако един съвременен християнин влезе в храм от първите векове, той ще види интериор, който е много по-различен от обичайната църковна украса за нас. И на първо място това се отнася до иконите – те просто не са съществували. По-скоро те са били, само ликове на светците най-често гледащи молитвата от стените, но изображенията били по-подобни на тези в театрите и вилите, отколкото на традиционните икони, които ние познаваме. В християнските храмове нямало изображения на Христос – вместо това по стените са изобразявани Негови символи – Кръст, Агне, котва, риба и други.
Ранно символично изображение на Христа в Катакомбите на св. Каликс в Рим, между 290 и 310г.
Разбира се всичко това има логично обяснение. Като за начало християнското изкуство възниква в епоха на страшни гонения, дори самото споменаване на името на Иисус Христос може да доведе човек до мъченическа смърт[2]. Ето защо христичните започват да закодират образи и символи под познати и безопасни за гръко-римската култура образи. Ще спомена само няколко от тях, които са давани от повечето изследователи на изкуството като примери: кръстът, често е изобразяван под формата на корабна котва, рибата и агнето, които се свързват с Христос. Образите от гръко-римският пантеон също се използват като Орфей, Дионис, Хермес и др.
С течение на вековете и най-вече след иконоборския период Църквата се „освобождава“ от някои елементи, но дълго време те продължават да бъдат изобразявани, а някои сцени запазват иконографските си елементи без промяна. Зографите имат също така и нужда да „попълнят“ някои места, които са малко разяснени от Евангелието, ето защо в следващите векове започват да използват за литературна основа и апокрифни текстове ( такива например са сцените Слизане в ада, която има за основа Евангелие на Никодим, Благовещение, чиято основа е Евангелие на Матей (канонично), но допълнено с Протоевангелие на Яков, както и др.)
Настоящата статия няма за цел изчерпателност, тя само маркира някой от сцените на големи християнски празници, при които основата на композицията идва от антични модели.
За иконографските модели, символи и основи на сцената Преображение Господне Ал. Моисеенков е предложил подробен анализ, ето защо само ще спомена основни елементи от най-ранната запазена композиция, в която още се усеща античният език на символите. Тя се намира в Италия, в базиликата „Св. Аполинарий“ в Равена и датира от VI век. Сцената се намира в олтарната ниша и представлява огромен мозаечен панел. В центъра на мозайката е изобразен голям кръг с Кръст. Над самия кръст е изписано „ΙΧΘΥΣ“, което на гръцки означава „риба“. Това са първите букви от думите „Иисус Христос, Синът на Бога Спасител“. Думите „SALUS MUNDI“ се виждат под Кръста, което на латински означава „Спасител на света“. От двете страни на кръста са допоясните изображения на св. прор. Мойсей и св. прор. Илия.
Най-ранните изображения на прор. Илия се намират в еврейската синагога в Дура-Европос (Източна Сирия) и датират от времето на появата на втория живописен слой (249-250 г.). Най-ранният образ на пророк Илия в християнското изкуство е представен в иконографията на сцената „Възнесението на прор. Илия“ или „Огнено Възнесение на прор. Илия“ и се намира в параклиса Сан Акулино на базиликата Сан Лоренцо Маджоре в Милано (около 370 г.). Стенописът не е изцяло запазен, но показва познатата иконографска схема и насочва към античните първоизточници, на иконографския модел – Хелиос на колесницата си[3].
В ранните християнски паметници Възкресението на Лазар се представя сбито, като сцена с две фигури. Иконографският образ на Христос в този период едва започва да се оформя: Христос се изобразява, като мъж на средна възраст (с брада и дълга коса), и като младеж без брада. В ръката на Спасителя е изобразен тръст, който е атрибут на чудотворец. В древното изкуство с този атрибут се изобразява например Хермес, в момент когато извършва някое чудо.
В иконографията тръстът, с който Господ докосва Лазар, първо се превръща в къса пръчка, а след това изчезва.
В християнското изкуство, в сцените на рождение на даден светец често се изобразяват прислужници, които придържат лежащата майка. Този мотив – прислужница в подкрепа на праведната Анна – присъства в ранните изображения на празника на Рождество Богородично и идва от Античността.
Христос Добрия пастир се изобразява като младеж, понякога с дълги, а по-често с къси коси, обкръжен от овци или
носещ овца на раменете си. В някои случаи Той държи в ръцете си свитък, символизиращ проповед и изобразяващ Свещеното Писание, а понякога – овчарска тояга. Изображенията на Добрия Пастир са известни още в катакомбите от I век, в частност в катакомбата на Домитила, в различни варианти[4]. Този образ е на бог Хермрс.
Християнството влага в този образ символика на спасението на падналия човек, спасен от Христос.
Всяка сцена в християнското изкуство има литературна основа, върху библейският текст, а там където свещеният текст дава само насоки зографите допълват образа. Но античната и юдейка основа не трябва да се забравя. Познанията ни върху първоизтичниците на дадена сцена или образ ни помагат да вникнем в дълбокото съдържание на образа, защото и той подобно на свещеният текст, може да се чете на различни нива, а основната цел на свещения образ е да ни подкрепя в пътя към нашето спасение.
Съставил: Николина Александрова
[1] Моисеенков., Александр. Иконография Преображения Господня: https://foma.ru/ikonografiya-preobrazheniya-gospodnya.html
[2] Пак там
[3] Сусленков., В. Е.. Древнейшие изображения Илия. В: Православная Энциклопедия,Т. 22, С. 236-259
[4] Православно слово Брой 7 за 1993 година
